Срещу нашия блок има паметник на съветски войник - и докато политическите сили спореха да го събарят ли, да го местят, или просто да го измият, се намеси един голям мобилен оператор. Забучиха антена точно в дулото на автомата. Войникът заприлича на ловец на духове, а понеже операторът си плащаше редовно наема, споровете затихнаха. Проблемът остана само за нас. Той Гошо инженерчето ни предупреждаваше, че антената е насочена точно към нашите прозорци, но отначало никой не му обърна внимание. После започнаха да се случват странности.
...Пепито, студентката от третия етаж. Обещала на майка си да прескочи до дискотеката само за час-два, но... Върнала се чак на сутринта. И когато майка й - с пълно основание - почнала да се кара, Пепито признала, че докато стояла на прозореца и гледала за повиканото такси, някакво странно мравучкане плъзнало по тялото й, получила леко замайване и... Помнела само как се качила в таксито и после - нищо. Остави това, ами майка й взе да подпитва има ли някой от входа познат гинеколог, та...
...Кънчо от партера отишъл да изхвърли боклука. Жена му смятала, че той ще се върне до пет минути. Като минал половин час, тя се притеснила и излязла на балкона. Огледала се, ни помен. Изчакала още час (някой може да е извикал Кънчо да му помогне нещо), па се паникьосала и позвънила в полицията.
Намерили го в кварталната кръчма на шеста ракия. Не помнел нищо, дори кофата за боклука липсвала. Кънчо само повтарял как сякаш нещо го блъснало, а в главата му затиктакало, та в първия момент помислил, че се е превърнал в микровълнова фурна. После вече не помнел нищо...
А Пешо от другия вход заминал в командировка. Нагласил си багажа както винаги, взел си довиждане с жената и тръгнал към спирката. Тук нещата стават по-загадъчни, понеже съпругата му твърдеше, че й се обадил от автобуса и казал, че вече пътува за София. Жената се успокоила и излязла да пуши на балкона. Било топло, изпушила три, а като понечила да се прибира, случайно погледнала към нашия вход и видяла мъжа си по потник на терасата на Мима от четвъртия етаж. Получил се голям скандал с крясъци, скубане на коси и декларации по адрес на разни парясници, които само гледат как да докопат чужд мъж... А Пешо седял на стълбището и замислено клател глава. Когато Мима накрая успяла да се отскубне, втурнала се в апартамента и заключила вратата, дошъл и неговият ред. Жена му се нахвърлила яростно, но замръзнала, като видяла унесеното му изражение. Дори - според нея - от Пешо се излъчвало леко сияние. И тогава жената си спомнила, че тяхната спалня е точно срещу антената...
На събрание гласувахме антената незабавно да бъде махната. Подписахме протокол и го занесохме в общината. Там обаче ни обясниха, че паметникът не е част от нашия блок, да сме си гледали работата и ако толкова сме държали да се караме с някого, да сме се обърнели директно към оператора. Което и направихме.
Прие ни младо момиче и обясни, че управителят бил зает. Ние я заплашихме, че ако началникът й не се срещне с нас, ще наемем кран и някоя нощ ще демонтираме паметника, ще го предадем за вторични суровини, а парите ще си разделим като компенсация за причинените ни страдания. Момичето се сепна, помоли ни да изчакаме и влезе в кабинета. След минута се върна и ни покани да влезем.
Управителят бе приветлив мъж на средна възраст. Той ни предложи да седнем около голямата маса и да споделим проблемите си.
Разказахме му и за Пепито, и за Кънчо, и за Пешо, и за това, как хлебарките в кухните внезапно изчезнаха. Говорихме около половин час, а той внимателно слушаше и кимаше. Като приключихме, се изкашля:

-	Кх, кх, разбирам - чувствате известен дискомфорт. Не мисля обаче, че причината е в нашата антена.

Ние избухнахме в протести, а Гошо инженерчето започна да чертае диаграми на насоченост и да пише формули. Управителят обаче само поклати глава:

-	Главоболие - казвате, - тръпки, загуба на паметта... Искрено ви съчувствам.
-	Ами махнете я тази антена тогава! - ревнахме в един глас ние.
-	Няма начин - въздъхна управителят, - тя е част от схемата ни. И разбирам, че сега се чувствате зле - тук той направи пауза и ни огледа. - Но я си представете какво ще стане, когато накрая я включим...?