|
| *** |
Неслучайно преди 22 години, а и много преди това, Тъмните сили са подготвили ключови хора на ключови позиции, за да спрат моя устрем. Видяхте какво стана оня ден - o tempora o mores! - надприказваха ме. Професор Вучков са го готвили десетки години, за да ме надбъбри! Как става тая работа?
Ами погледнете го Вучката, това де, Вучков - това не е обикновена логорея, при него има система, школовка. Прави ли ви впечатление, че дори когато му свършва въздухът, нормален човек в такъв момент ще млъкне поне за две секунди да си поеме дъх, а Вучков продължава да говори и това не са сетни издихания, а мощни изригвания. Херкулес не би могъл да излази от тая лава, това е огън и жупел, дами и господа, това е огън и колко лоша постеля е той! Мога да посрещна с глава лавина от камъни, мога да преплувам Околовръстното без кратунки, мога да прочета 133 заглавия* за дисертационния си труд, мога да возя когото си искам на колело без рамка, но не мога да надприказвам проф. Юлиан Вучков.
Друго. Тъмните сили направляваха живота по такъв начин, така завъртяха нещата, че аз бях принуден да стана ангел хранител, телохранител и масажист на Тодор Живков. Не мога да отрека, той оказа много силно влияние върху личността и егото ми. Как да не се повлияя от този могъщ държавник, с когото днес ме сравняват?
Нека обаче като се прави сравнение, то да стъпи на един по-дълбок анализ, защото така сравнението ще е по-коректно. Ето как стоят нещата, обективно погледнато. Тодор Живков познава и цитира възрожденските поети, сам е писал стихове в младостта си, а по-късно му е стигнал акълът да не ги публикува. Освен актьор, какъвто съм и аз, преди 9 септември Живков е бил драматург и режисьор. Макар и атеист, той борави свободно с библейски понятия, аз съм божем християнин, ама до мощите и реликвариите - дотам. Тия неща ги има в автобиографията му, прочетете ги, на мен ми ги е разправял лично. Като популист и харизматик мога да се меря с него, но като културен багаж той решително ме превъзхожда. Той е селският хитрец, аз съм селският бабаит - ще се съгласите, че има разлика. Силен характер съм, но не мога да избягам от неговото влияние. Това, което той формира в моята психика, вече е част от мен, аз няма да го превъзмогна никога. А както знаете, аз нямам алтернатива и съответно егото ми няма алтер его. Сваленият диктатор се появи в живота ми, когато още се изграждах, той ме създаде като бъдещ политик и това е моята стигма. Това са пъклените комбинации на Тъмните сили, които начертаха и трасираха пътя ми към властта, в замяна на което отнеха част от душата ми**.
После. Тъмните сили направиха така, че моят зъл гений и вечен спътник на политическия друм се нарича Цветан Цветанов. Представете си - не Гьобелс, не Дзержински, не Бжежински, а Цветан Цветанов от Седмо! Дори за мен вече е безпощадно ясно какъв е капацитетът на тоя човек, но вече е твърде късно. С болка си спомням как в едно интервю ме питаха кво ще го правя Цецо, ако почне да вири глава. И аз тогава рекох: тоя съм го взел от нищото, от една писарушка, дето разнасяше папките, съм го направил човек, вкарах го в политиката и прочие; ако знае да е благодарен - хубаво, ако не знае...
А в същото време тоя тип ме е записвал по всички линии. Трагедия! Не ми се мисли колко и какъв материал е насъбрал за мен...
Но аз няма да се спра, имам още засилка и устрем. Няма да се спра, докато не я оплескам окончателно!
_____
* Само заглавията, да си имаме уважението, все пак.
** Тук д-р БоБо прави дълбоко неосъзната аналогия с д-р Фауст и сделката му с Мефистофел, б.р.
