|
| *** |
Един Насо, глупав човек, но иначе доцент, решава да провери шава ли неговата Камелия. Сега всички ние добре знаем - шава и още как, ама той да провери, та да провери. И вика й той на Камелия: "Ками, така и така, заминавам за седмица на симпозиум в Осло! Ти тука, нали, пази семейната чест и имущество, пък аз от Осло ще ти донеса сувенир - норвежка дантелена нощница". И понеже е доцент по киселите млека, монтира под брачното им ложе едно сересе. По точно пластмасова кофичка с кисело мляко, а отгоре закрепена лъжица. Лежи ли в леглото един човек - лъжицата е над равнището на съдържанието на кофичката, обаче тръшнат ли се отгоре двама души - лъжицата веднага потъва в млякото и сигнализира на когото трябва - така и така, семейната чест не е била опазена... И значи пристига си Насо от далечното, потънало в сняг Осло, кляка той под леглото да провери сересето си. И какво намира, моля ви се? Лъжицата не само е потопена в йогурта до крайност, а и самото кисело мляко е така клатено, бито и разбито, че направо се превърнало в сметана. Превъзходна заквасена сметана!
Или друг един мой приятел, журналистът Митьо Белозъберов.
В нашия вестник той е главен наблюдател по вътрешнополитическите проблеми и болежки. Значи пише, пише, та си глава кине. Водопад! И решава тоя Митьо, тъпанарът му с тъпанар, да разбере като как редакционното ръководство се отнася към целокупното му творчество. Залага той едно сересе под масата в залата, където се правят редколегиите, и после започва да се вайка: "Ох, трябва да бягам! Жена ми се обади, вкъщи голям теч от пералнята!" И си тръгва по никое време от съвещанието... Тръгва си той, а сересенцето, всъщност джобният му магнетофон, работи там, под масата, записва трудолюбиво всяко възклицание на ръководството. А редколегията хем редколегия, хем празник - колега черпи с водка и фъстъци за рожден ден. И разхлабена колегията, разнежена от празника, уж новия брой планира, всъщност колегите одумва... И какво чува на другия ден тоя Митьо от машинката си? Чува такива думи отровни:
- Голямо бездарие, тоя Митьо! Поне по-рядко да пишеше, а той всеки ден нов текст ми носи! - казва един от заместниците.
- И аз се чудя как да му намекна, че отдавна вече е извън времето! - въздиша главният.
- Кво да му намекваш! Той е такава дървена глава, че намекът трябва да бъде направо във вид на последно предупреждение! - добавя завеждащ отдел.
- За нищо не става, за нищо! - обажда се и една Кети, и тя наблюдателка, при това иначе дотолкова близка на тоя Митьо по линия на междуполовите отношения, че повече не може да бъде. - Мек, неинтересен, уморен!
Що ти трябваше бе, Митьо, със сересе света около теб да опознаваш?!
А пък един Цецо, той, значи, решава контрабандата право в сърцето да удари и такъв ритник на организираната престъпност да отвърти, че ония, големите батковци по Брюксел, Париж, Лондон и Берлин, направо да ахнат. Зарежда той на пусия сересе до сересето, включва ги на пълни обороти и заляга в гюмето:
- Сега вече ви пипнах, корупционери с корупционери, такива!
Е, големите батковци по Брюксел, Лондон, Париж и Берлин наистина ахват! Защото няколко месеца след залагането на сересетата, от всички радия, телевизии и вестници се чува като как Главния ни борец срещу корупцията изрича към Главния ни борец срещу контрабандата, който тъкмо е спипал виден бирен бизнесмен, да работи нощно време, нелегално и с отнет лиценз, изрича следните думи:
- Хайде, прибирай ги оттам (митничарите), нали поехме ангажимент!
Сега, този му ангажимент към бирения тарикат - ясно, обещал му е да го пази, докато оня краде и нали е най-главният в държавата, командва да не му се пречи! Но другият ангажимент, онзи за който от сутрин до вечер ни се фука по медиите, а вече и по водопроводите ни, нали, като как майката разкатава на корупцията по ниските, средните и високите етажи! С него какво става?!
Не, не, сересетата трябва да бъдат забранени със закон! Само проблеми и ядове с тях!