"Опитомяване на революцията" е заглавие на чудесната книга на Джералд Крийд (превод Детелина Иванова, изд. "Апострофи", София, 2005; 2007). Посветена е на живота в едно българско село през последната половина на ХХ в. - с. Замфирово, Михайловградско, сега Монтанско. Книгата е написана по канона на трезвата северноамериканска културна антропология - наред с учените понятия и позовавания на теории вървят чудесни портрети на хора, обяснения на типични нашенски изрази, описания на държавни структури, трудови и битови дейности. Авторът съвместява гледната точка на незаинтересован наблюдател с вживяването на участника. Това предполага такова поне десетгодишно изследване на място, вписване в цялостния бит, многобройни анкети и проучване на документи, ритуали, семейни връзки и т.н., че някои



виждат в подобни културни антрополози американски шпиони



Други пък, също толкова мнителни, ги мислят за комунисти, какъвто е случаят и с Крийд - както поради липсата на политкоректните ругатни срещу социализма, така и най-вече поради изводите, които прави от проучванията и живота си в Замфирово. А именно - че българската социалистическа държава се примирява с традиционните условия на човешкото съществуване; че жизненият ритъм в селото опитомява дивата социална революция, чийто натиск възбужда негероична, но ефикасна с мекотата си съпротива срещу безумията й; че политиката на раздържавяване по време на прехода води и до отказ на държавата от почти всички формални и нормални функции. Това съсипва не само селото, но и разрушава обществото.

Тези изводи Крийд прави в публикуваната си за пръв път през 1997 г. книга Domesticating Revolution, когато и приключва изследването си в с. Замфирово, започнало в 1987 г. Не зная дали сега в някое българско село някой американски антрополог не прави изследвания, които да продължат тия на Крийд. Струва ми се обаче, че е крайно време да се напише книга под заглавие "Подивяване на демокрацията" с допълнението "българският случай". Тя може да е авторска, може да е сборник от случки и спомени, придружени от полицейски сводки. Такава книга е необходима не толкова да се уязвят демокрацията и българското й израждане, колкото да се остави



документ за подивяването, опустошило вековни традиции



тъкмо с бързото оттегляне на държавата от всякакви привични функции. За да се осъществяват те, винаги е необходима принуда - от вътрешна и външна сигурност през здравеопазване и образование до почистване на улици и подрязване на храсти. Това подивяване у нас стана в името на една въобразена демокрация, при която държавата се затвори в политически сплетни и изостави на самотек всички обществени процеси, включително и тези на човешко взаимодействие с природата. Открай време се знае, че последното се случва най-вече в селото.

Материал за такова изследване има в изобилие не в десет години, а само в една седмица. Ето и последната - поредната с еднакви случки в еднакви поради това села: намерена убита преди месеци магазинерка, убити старци, пребити баби и деца, изгорял коптор, разбити дворове, откраднати кошери и животни.



Накъсо: ограбени животи



На този фон са нелепи политическите драми, че шефът на ДАНС бил подал оставка, ама се създавало ново звено за борба с корупцията и депутатите самопожертвователно си замразили заплатите до края на кризата.

Откъм селото краят на кризата не се вижда не в близките седмици, а и в близките десетилетия. Тъкмо защото държавата се е оттеглила от каквато и да е грижа за него. Тя дори не го притиска, както не притиска извън данъчния произвол и всякакви обществени групи. Това оттегляне на държавата от естествения за всяка държава натиск минава за демократично. За демократично минава и безгрижието, че огромни площи стоят необработени, оставени на волята на собствениците си, които не плащат данъци за земята. Също толкова демократично изглежда и безгрижието спрямо кражбите на реколта, разбиването на напоителни съоръжения, изнудванията на прекупвачи и далаверите с вносни селскостопански стоки. В нормална държава би било невъзможно към 20% от разходите на селските стопани да отиват за охрана на собствеността и продукцията им; в държава, чийто министър-председател е бивш охранител, това е напълно естествено. Както и естествено бе той да се откаже от една нелоша идея полицията и армията да пазят реколтата. Все пак станеше ли това, освен с воя срещу полицейщината Борисов щеше да се сблъска с нарасналата през демократичните години правозащитна вълна,



помитаща всяка идея за ред с приказките за естествени етнически права



Всичко това продължава вече двадесет години и както е тръгнало, естествено ще продължи още толкова.

Но в резултат на тия естествености все повече хора се отказват да произвеждат каквото и да било, както и да живеят на село. Там естествено училището се разпада, аптека няма, лекар идва от дъжд на вятър, а полицията - по-често, защото все пак лимитът на бензин и тежките престъпления налагат това.

Така в демократична България все повече села естествено подивяват, оставят се на природата, която не прощава държавната немара дори и при хората. Както старите къщи обрастват с диворасляк и накрая се срутват, така и в хората, свободни от каквато и да е държавна принуда, естествено избуяват дивотии, разрушаващи морал и традиции, включително и традицията на село да се убиват за ниви. Сега по-често се убиват за лев.

Разбира се, не всичко е толкова черно. Тази седмица има и светъл лъч, който не може да бъде пропуснат. В пункта за вторични суровини на село Говедаре, Пловдивско, полицаи открили бюста на Христо Ботев, дарен от китайското правителство на кметството на Калофер. Бюстът, откраднат преди няколко месеца, за щастие бил непокътнат и щял да се върне на мястото му. Така се спестяват не толкова срамове, колкото пари на китайците, които, разтревожени от кражбата, обещали преди време да направят втори бюст.