Европейската комисия не е доволна от изпълнението на препоръките си по отношение на финансирането на българските партии и предизборните кампании и настоява България да се придържа към докладите на Групата на държавите, борещи се срещу корупцията, към Съвета на Европа (ГРЕКО). Това се разбира от оповестения вчера междинен доклад на ЕК.



Още през октомври м.г. ГРЕКО направи 16 препоръки към законодателя, но при подготовката на Изборния кодекс част от тях бяха отхвърлени или съществено променени. Законът бе приет набързо в последните дни преди Нова година. Така например депутатите пренебрегнаха искането да се забранят кешови плащания над размера на минималната работна заплата, т.е. 240 лв., за предизборна кампания. Мнозинството записа таван за дарения на ръка от 1000 лв. Над тази сума те трябва да минават по банков път, за да могат да се проследят транзакциите и да се гарантира прозрачност на партийното финансиране. В кодекса бе записано още, че дарения могат да правят само физически лица на стойност до 10 000 лв.

Не толкова либерални са в други страни. Така например във Франция е позволено да се даряват на ръка до 150 евро, в САЩ - до 100 долара, а във Великобритания до 50 паунда, напомни председателят на УС на Института за развитие на публичната среда Антоанета Цонева.

Докладът на ГРЕКО отбелязва, че силно разпространеното използване на пари в брой при партийното финансиране води до дарения и разходи, които не се завеждат систематично, а това прави банковата информация безполезна.

Втори голям пропуск в Изборния кодекс е, че няма изрична забрана по време на кампания да се ползват публични средства и ресурси - служебни автомобили, офиси, телефони, труд на държавни чиновници. В кодекса липсват и ясни критерии за публичен ресурс. Слабост е и това, че няма пропорционални и възпиращи санкции. В редица държави като Франция, Германия, Великобритания има инкриминиране на нарушаването на правилата при партийното финансиране. У нас санкциите са само административни и на фона на кампании, които боравят с милиони левове, са недостатъчни, смята Антоанета Цонева. Максималната глоба за длъжностно лице, което нарушава изискванията за финансиране на предизборна кампания, е до 10 000 лв., а ако кандидат за кмет или общински съветник наруши правилата, ще бъде наказан най-много с 5000 лв.

И тук нашето законодателство не е ползвало чуждия опит. В Германия например е предвидено наказателна отговорност до 3 г. лишаване от свобода или глоба при предумишлени нарушения, целящи да се прикрие получаването или използването на средства в предизборната кампания. Във Франция, където вотът е мажоритарен, наказанието е до 1 г. затвор или 3750 евро, ако не се спазват изискванията за финансова отчетност, ако се нарушава забраната за закупуване на политическа реклама или се наруши лимитираният таван за дарения и разходи в кампанията.

"Управлаващите са си приели правила, които ги устройват, и няма по никакъв начин да отстъпят", коментира Мая Манолова от БСП. Според нея в Изборния кодекс има вратички "сиви" пари да влизат в предизборни кампании. Искра Фидосова, която в групата на мнозинството има последната дума за промени в Изборния кодекс, не беше открита за коментар. Преди дни обаче тя заяви в парламента, че ГЕРБ няма да пипа нищо в кодекса. Думите й бяха по повод внесен проект за промяната му от Мая Манолова. Той обаче урежда проблема с изборната корупция, но не и с финансирането на партиите и кампаниите им.



-----------ДОБРО ПОПАДЕНИЕ

Една от положителните промени в кодекса, която одобрява и Институтът за развитие на публичната среда, позовавайки се на препоръките на ГРЕКО, е да се запише изискване в отчетите на партиите да се отбелязват не само паричните, но и непаричните дарения. Такива са ползване на оборудване, помещения, отстъпване на права. По време на дебатите в правната комисия Антоанета Цонева даде пример с кампанията на РЗС, в която имаше изобилие от билбордове в цялата страна. Тогава партиите сезираха ЦИК за това, че се нарушава правилото да се взимат дарения от юридически лица, което в случая с РЗС бе под формата на услуга - използване на рекламна площ. В кодекса депутатите записаха задължение да се отбелязват и непаричните дарения от юридически лица, които стават част от общата допустима сума на парични и непарични дарения. Няма забрана обаче за обявяване на непарични дарения от физически лица и това също е пропуск в закона.



-------- ПРИЗНАНИЕ

Както "Сега" вече писа, ЕК признава, че България прави реформа в МВР и съдебната власт, но все още не ги приема за достатъчни, се казва още в доклада. Посочва се, че активната политика за справяне с организираната престъпност чрез полицейски проверки и арести в последните 6 месеца са довели до малко на брой повдигнати обвинения. Забележки има и за съдебната власт и най-вече за Висшия съдебен съвет. Припомня се, че все още не всички съдебни актове се публикуват в интернет, както изисква законът. Освен това се случва да се забавят мотивите за присъдите по важни дела. ЕК настоява ВСС да гарантира независимостта и качеството на назначенията на ръководни постове.

Приключилото дело за конфликт на интереси срещу лидера на ДПС Ахмед Доган и пълното му оправдаване за хонорара от 1 млн. евро по проекта "Цанков камък" също е маркирано. Споменават се и оправдателните присъди на първа инстанция срещу бившия военен министър Николай Цонев и зам.-министъра на вътрешните работи Раиф Мустафа, както и осъждането на бившата шефка на НАП Мария Мургина.

До следващата оценка на ЕК от страната ни се очаква да приеме ефективен закон за отнемане на имущество от престъпна дейност, да създаде орган за установяване и санкциониране на конфликти на интереси, както и резултати в дела за корупция и в борбата с организираната престъпност.