|
| Красимир Добрев |
П.Ч., София
"Семейното жилище" е имот, в който семейството живее основно. За него е без значение как е придобито или на какво основание се ползва - дали са го купили двамата съпрузи, дали единият го е получил по наследство, двамата го имат като дарение, придобили са го по договор за издръжка и гледане или им е дадено за ползване от родителите. По смисъла на закона това е т.нар. семейно жилище и то се подчинява на определени специфични правила както при разпореждане с него по време на брака, така и при развод.
Така бе и по стария Семеен кодекс, така е и по новия, който влезе в сила от 1 октомври 2009 г.
Според чл.56, ал. 1 от СК при допускане на развода, когато семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия от тях, ако той е поискал това и има жилищна нужда. Ако от брака има ненавършили пълнолетие деца, съдът задължително сам и служебно се произнася за ползването на семейното жилище. Веднага след това СК започва да разсъждава какво става със семейното жилище, ако има малки деца, които остават при съпруг, който не е собственик на съответния имат. Тази хипотеза е ако например апартаментът е на мъжа отпреди брака или ако той е получил жилището по наследство или по дарение по време на брака. В същото време ненавършилите пълнолетие деца са оставени на жената. Тук законът дава възможност съдът да предостави ползването на имота на майката, която е получила родителските права. Това може да става, докато тя упражнява тези права.
СК позволява същия сценарий да се развие и ако от брака има ненавършили пълнолетие деца и семейното жилище е собственост на близки на единия съпруг. Тук съдът може да предостави ползването му на другия, на когото е предоставено упражняването на родителските права. Срокът обаче е само до една година.
Законът изрично определя, че ползването на семейното жилище се прекратява преди изтичането на срока, ако отпадне жилищната нужда на ползващия. А ако е на другия съпруг или на неговите близки, има и друго основание за прекратяване на ползването - ако съпругът несобственик сключи нов брак.
Според чл. 57 от СК, по силата на съдебното решение, с което се предоставя ползването на семейното жилище, възниква наемно отношение. Решението може да бъде вписано в имотния регистър, като има действието по смисъла на Закона за задълженията и договорите. Всяка от страните може да поиска съдът да определи размера на наема с решението за развод. Не се дължи обаче наем за ползваната от ненавършилите пълнолетие деца жилищна площ. Определеният размер на наема може да бъде изменян при промяна на обстоятелствата. Това става пак с решение на съда.
Има и още една възможност, развита в Тълкувателно решение на Общото събрание на гражданските колегии на Върховния съд. Става дума за случаите, в които семейството е настанено във ведомствено жилище. Тогава настанителната заповед е за единия съпруг, който работи в съответното ведомство или предприятие и с него се подписва наемен договор. Много често при развод става така, че майката на ненавършили пълнолетие деца, която не е титуляр по наемното отношение (жилището е получено от съпруга), няма къде да живее. Тук е определено, че въпреки че не тя е получила жилището, то тя остава да живее в него при правилата за съпруга, възникнали с настанителната заповед. Разбира се, и за нея ще важат задълженията да спазва съответните правила: да плаща редовно наем и да спазва задълженията, валидни за всеки наемател. Изобщо законът защитава по правило родителя, при когото остават ненавършилите пълнолетие деца. И в посока семейно жилище, и издръжка - лична и за децата.
При хипотезата, в която съпрузите са съсобственици или имат общо право на ползване върху семейното жилище, съдът предоставя ползването му на единия от тях, като взема предвид интересите на ненавършилите пълнолетие деца, вината, здравословното състояние и други обстоятелства. При изменение на някое от тези обстоятелствата, които са от значение за предоставяне ползването, то всеки от бившите съпрузи може да поиска промяна на ползването на жилището. Това отново става само с решение на съда.