Класация на неуспешните и успешни министри в кабинета " Борисов", според последните данни на "Алфа Рисърч". |
79% от запитаните заявяват, че според тях правителството не се грижи за обикновените хора. Събитията през последните два месеца, които са оценени най-негативно от анкетираните, са ръстът на цените на хранителните стоки (80%) и скандалите с разпространените в публичното пространство записи на разговори на Ваньо Танов с Бойко Борисов (47%) и с депутати и министри (42%).
Показателно е, че ръстът на цените концентрира два пъти по-високо обществено недоволство от политическите скандали, отбелязват социолозите. Мнозинството от хората (58%) очакват поскъпването да се отрази неблагоприятно на домакинствата им. Започват да се формират и силно критични настроения към различните доставчици на публични услуги - мобилни оператори, електроразпределителни дружества, кабелни оператори. Хората остават с впечатление, че кабинетът концентрира усилията си предимно върху СРС скандалите и не се занимава достатъчно с доходите, безработицата, икономическата ситуация. Единствено като положително действие на правителството е оценено евакуирането на желаещите да се върнат от Египет български граждани (64%).
Отрицателните оценки за дейността на премиера Бойко Борисов през август 2009 г. са били 10%, през октомври м.г. - 23%, а сега нарастват до 29%. В същото време за година и половина положителните оценки за дейността на Борисов драматично падат от 60 на 40%.
Сериозно се увеличава и отрицателното отношение към дейността на шефката на НС Цецка Цачева. Най-показателен обаче е обратът при вицепремиера Цветан Цветанов. От един от най-одобряваните министри той се превръща във втория по неодобрение през февруари. Любопитното е, че най-голям дял на неодобрение събират тъкмо вицепремиерите на Борисов.
Проучването показва, че 30.7% от запитаните определят Дянков като неуспешен министър, а 19.9% - Цветан Цветанов. През февруари Цветанов се ползва с доверието на 23% от избирателите, но съсредоточаването върху неговия образ се отразява цялостно върху натрупването на негативни оценки за кабинета. 63% от хората смятат, че се покровителстват близки до властта кръгове, 67% не виждат резултат от борбата с корупцията и контрабандата, силно доминира и мнението за прекалена употреба на СРС-та в нарушение на гражданските права на хората - 71%.
Увеличава се, макар и бавно, делът на хората, които казват, че няма да гласуват - като почти се приближава до 40%.
Намалява вече мотивацията за вот в полза на ГЕРБ като най-силният индикатор за това е заявеното предпочитание на 63% от българите да бъде избран президент от друга политическа сила, сочат от "Алфа Рисърч". Едва 33% желаят бъдещият президент да е излъчен от управляващите. Според агенцията тези данни са сигнал, че се консолидират настроения в полза на алтернативен избор.
ЛИДЕРИ
Като лидер на партия Борисов също губи доверие. През октомври м.г. то е било 43%, през декември е паднало с 1%, а сега губи още два процента. Най-голям спад на доверието сред партийните лидери има при Ахмед Доган - от 7% през декември на 4% през февруари. Като причина се сочи оставката на Касим Дал и изключването му от партията. Подкрепата за десните е 3.4%, а лидерите Иван Костов и Мартин Димитров се ползват с одобрението на 9% от избирателите. Данните показват, че БСП извлича ползи от скандалите в управлението. Подкрепата за социалистите се покачва от 15.2 на 16.6%, а лидерът им Сергей Станишев запазва подкрепа от 15% от избирателите. Отношението към президента Георги Първанов остава силно поляризирано - 31% му дават положителна оценка, толкова са и тези, които го оценяват отрицателно.
Над 2/3 от българите не вярват на данъчните и НОИ
Повече от две трети от българите имат малко или много малко доверие на НАП. Това сочат данните от национално представително проучване на института "Отворено общество", оповестени вчера. Проучването е осъществено през февруари т.г. и се появява броени дни, след като НАП оповести проверката на доходите на вицепремиера Цветан Цветанов, която не откри нищо нередно. 38.8% от запитаните казват, че имат малко доверие на НАП, а 26.1% са с много малка степен на доверие. Сходни са резултатите и за НОИ. В същото време доверието към ЕС е много високо.
Правителството бележи спад на доверие в сравнение с началото на мандата си. За първи път негативните оценки за развитието на страната при управлението на Бойко Борисов (41 на сто) надвишават позитивните (36 процента от анкетираните).
За 58% от запитаните положението в страната е "непоносимо". Те смятат, че икономическата ситуация се е влошила в последната година. В същото време хората имат надежди за подобряване на ситуацията в страната. Три пъти се е увеличил за две години броят на тези, които заявяват оптимистични нагласи - от 9 на 28%.
Мнозинството от анкетираните не одобряват евентуална смяна на българския лев с еврото (45% на 34%).
Правителството бележи спад на доверие в сравнение с началото на мандата си. За първи път негативните оценки за развитието на страната при управлението на Бойко Борисов (41 на сто) надвишават позитивните (36 процента от анкетираните).
За 58% от запитаните положението в страната е "непоносимо". Те смятат, че икономическата ситуация се е влошила в последната година. В същото време хората имат надежди за подобряване на ситуацията в страната. Три пъти се е увеличил за две години броят на тези, които заявяват оптимистични нагласи - от 9 на 28%.
Мнозинството от анкетираните не одобряват евентуална смяна на българския лев с еврото (45% на 34%).
НАГОРЕ
Цените на храните продължават да покоряват рекорди. Захарта е поскъпнала с 22% само през февруари, а олиото и брашното с нови 6.5%, сочат данните на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата. Сиренето, кашкавалът, рибата, свинското и пилешкото месо поскъпват от 1 до 3%. Спад в цените се наблюдава при ориза, а цената на яйцата остава без промяна. Спрямо януари по-скъпо са се продавали зелето и картофите, съответно с 34% и 20%, а краставици с 11%. Поевтинели са портокалите и лимоните. През февруари 2011 г. спрямо същия месец на 2010 г. най-много е поскъпнало олиото - с 52%, и брашното - с 41%. С 20-30% за година са се увеличили цените на захарта, лещата, млечните произведения, рибата и пилетата. Спад от 28% комисията регистрира в цената на яйцата, с 8% по-евтино, отколкото преди година са се продавали и кренвиршите. От плодовете и зеленчуците на годишна база е най-голям скокът в цената на едро на чесъна и картофите - между 60 и 70%.