08 Май 2002 08:15

Световният ционизъм, Израел, Палестина и света
ПОБЕДАТА НА ЛЬО ПЕН В ПЪРВИЯ ТУР Е НАЧАЛОТО НА КРАЯ НА СЛЕДВОЕННИЯ ВЪЗХОД НА ЕВРЕИТЕ
Израел Шамир
Израелски журналист
24 април 2002 год.

Френският народ изпрати важна вест на света, избирайки водача на традиционалистите, Жан-Мари Льо Пен, за втория тур на президентските избори в страната.
Това не е само доказателство за общо разочарование, както писа вестник Ню-Йорк Таймс.
Първият тур на президентските избори във Франция съвпадна с обсадата на църквата "Рождество Христово" от израелските войски - обсада, която лишава монахините там от храна, осъществявана от войници, които хладнокръвно убиват свещеници и оскверняват земата на Христос. Израелските булдозери работят денонощно, за да прикрият масовите гробища с невинните жертви от бежанския лагер Дженин, израелски войници разрушават църкви и джамии в Наблус, стрелят по храма "Света Богородица" във Витлеем.
В същото време 150,000 евреи в Париж и другаде манифестираха в подкрепа на геноцида в Палестина!
Развявайки палестински знамена или наметнати с тях, отхвърлили и забравили френския трикольор, френските евреи маршируваха от Площада на републиката до Бастилията в Париж, крещейки на френски и иврит и разкарвайки по френските улици лозунги от типа на
"Вчера Ню-Йорк, днес Ерусалим, утре – Париж!"
Днешният Ерусалим е нещастен град. Периодично се отнемат имотите на гражданите му от нееврейски произход, бруталната еврейска гранична полиция ги натиква в гета и неуморно ги тероризира. Днес Ерусалим разполага с най-модерните средства за мъчение. Там хиляди арестувани (по-точно отвлечени!) палестинци ежедневно са подлагани на електрошок, жестоки побоища и унижения. Днес Ерусалим е град, където само евреи могат да се движат свободно и да се наслаждават на плодовете на цивилизацията.
Нима днешният Ерусалим трябва да бъде модел за утрешния Париж? Не! Народът на Франция преживя окупацията на немските нацисти през Втората световна война и не желае да изпита и ужаса на юдо-нацистката окупация!
Ето го главното послание на френския гласоподавател. Трябва да благодарим на свирепата жестокост на генерал Шарон и срамната солидарност на евреите във Франция с провеждания сега геноцид в Палестина. До този момент евреите бяха разделени предвид задачите и целите им. В Палестина те създадоха отровно, свирепо, националистично и религиозно фанатично общество, основано на нацистката методика и закони. Другаде, например във Франция и Англия, те издигнаха в култ псевдо-либералната идея, изискваща разрушаване на европейските национални и културни ценности в интерес на юдео-американския дух. В Палестина те стрелят по християнските храмове, във Франция те подкопават държавността и националния дух с преднамерени и целенасочени манипулациии. Един е законът за тях - в Израел на власт са крайно десните НАЦИОНАЛИСТИ на Шарон, друг е обаче законът за гоите - в Англия на власт е либералната левица на Тони Блеър.
Ако евреите имаха усет за мярка, то те трябваше да държат в дълбока тайна вътрешното диалектично единство на агресивния им, смазващ щурм срещу гоите. Но днес те вече са прекалено силно опиянени от успехите си, за да го правят. Духовният учител на сефарадските евреи, равинът Обадия Джоузеф, задължи евреите да прикриват възкачването си в света до момента, когато ще могат най-сетне да сринат християнските църкви в Свещената земя. Сега, когато храмът "Рождество Христово" е обсаден, те очевидно приемат, че поставеното от равина Джоузеф условие е изпълнено. В този момент евреите са обединени до степен, непозната от времето на Христос - обща воля, една цел и чувството, че се добират най-сетне до властта над света – тоест, реализира се вековното им стремление към тази власт!
Опиянението им от властта и мощта на единението им накара иначе предпазливите от тях да свалят маските и да изоставят мимикрията си. Имам страховитото усещане, че днес евреите крещят неистово в един глас “Разпни го!”, точно както е било преди две хиляди години. Тази необичайна, непозната досега откритост и откровеност за пръв път ни дава възможност да проникнем в истинската същност на евреите и техните поддръжници.
Евреинът Рон Гросман от “Чикаго Трибюн” сподели следното с читателите си
“Като самоопределил се хуманист би трябвало да изтръпвам от ужас само при представата за танкове, ревящи из улиците на който и да било град. Би трябвало да свеждам глава, потънал в скръб, пред телевизионните предавания за въоръжените стълкновения (по-точно, кланета!) по улиците на Витлеем и Рамала. Но един безстрастен глас нарежда “Не ни учете и не ни проповядвайте. Не апелирайте към по-добрата част от нас.”
Обърнете внимание на местоимението в множествено число “ние, нас”. Днес евреите не се крият повече зад полезния, но остарял похват “Американски, френски или британски граждани от юдейска вяра”. Пред очите ни еврейството отново се възправя като единно тяло с единен ум. Не апелирайте към по-добрата част от тях, тъй като те нямат такава. Мантрата за “по-добрата част” е само още една от уловките им.
“Никой не може да изрази и представи амбициите на израелците по-ясно и по-добре от избрания от тях министър-председател, Шарон. Това не е война на Шарон-военнолюбеца, това е война на всички нас”, заявява Гидеон Леви, човек със сърце и съвест, напоследък отхвърлен от “либералния” израелски вестник “Ха'аретц”. (Преди десет години същият вестник отказа достъп до страниците си и на мен. Добре дошъл в Клуба на отхвърлените, Гидеон!) “Много трудно ще е след време да се дистанцираме от Шарон и да хвърлим само върху него последствията от войната на фона на изключителната масова подкрепа, която той получава днес от потискащо мнозинство израелци. Мобилизираните 30,000 души се отзоваха с готовност като един човек. В светлината на тази демонстрация на единомислие, Движението за отказ от военна служба в окупираните територии след 1967 година се обезсилва и губи със своите 21 арестанта в момента.”
Евреите в чужбина са почти толкова ужасяващи, колкото тези в Палестина. Професор Дейвид Д. Пърлмутер (Рerlmutter) сподели следното с читателите на вестник “Лос Анжелис Таймс”
“Това е само съновидение посред бял ден – но все пак! Ако през 1948, 1956, 1967 или 1973 години Израел беше действал поне мъничко като Третия райх, то днес израелците щяха спокойно да пазаруват, да ядат пици, да се женят и празнуват религиозните си празници. И, разбира се, евреите - а не шейховете! – щяха да притежават петрола на Залива!”
Остроумният, Таки от английския седмичник “Спектейтър” предложи на читателите си следното доказателство за настоящата еврейска ярост и единомислие, звучащо донякъде като анекдот
“Точно по време на неделния обяд на Възкресение в дома ми се втурна най-богатата жена в Израел, Ирит Ландо, и се впусна в нескончаема тирада срещу Адам Шапиро пред приятелите и семейството ми. Тя е една от дългогодишните приятелки на жена ми и беше поканена да ни гостува следобяд, но изпълнението й много ме разстрои. Напомних й, че домът ми не е територия, окупирана от Израел, че днес е Възкресение, че много добре знае как съпреживявам трагичната съдба на палестинците, а от това следва, че веднага трябва да смени темата.
Което тя стори, насочвайки огъня на бесния си гняв към пресата, която се осмелила да даде публичност на този вероотстъпник и предател, Адам Шапиро.”
Докато няколкото отцепници като Адам Шапиро и чудесната Дженифър Льовенстайн са неотклонно подлагани на все по-голяма изолация, умопомрачително мнозинство от евреите в света се стича на масови манифестации и демонстрации в подкрепа на кървавата политика на Шарон и Израел в Близкия изток. От Москва до Бруклин, от Марсилия до Хампстед евреите крещят оглушително в един глас. “НИЕ СМЕ ЕДНО ЦЯЛО” обявява гордо заглавие на седмичника “Джуиш Уик”. Тази представа за една обединена, настървена да убива еврейска общност нямаше как да не стресне френския избирател, както и всеки мислещ човек по света. Льо Пен беше единственият френски политик, срещу когото евреите се изправят като стена.
Френските и западните леви трябва да си направят съответните изводи, преди да е станало прекалено късно. Многогодишното им сътрудничество с евреите се превръща в пасив за тях и определено ги поставя в неизгодно положение. Исторически тази връзка е била вероятно оправдана, но днес повече не е. Дори задушаващата хватка на евреите върху медиите не може вече да осигури на левите изборен успех. Вместо да покрепят еврейския дневен ред, левите би трябвало да се обърнат с лице към проблемите на наемния труд в страната и към все по-задълбочаващото се социално неравенство в глобален аспект. Не трябва да има емиграция, което означава, че трябва да се спре основният й създател - юдо-американската глобализация и войната на Буш и Блеър срещу Исляма.
В предстоящите избори в Англия през май, левите трябва да ритнат протежето на Майкъл Леви, Тони Блеър, и да се обърнат към традицията на Майкъл Фут.
Изборният успех на Льо Пен би могъл да означава началото на края на възхода на евреите след Втората световна война. Преобръщайки наглия лозунг на френските евреи, ние заявяваме “Вчера Париж, днес Вашингтон, утре Ерусалим!”

The Palestine Chronicle

Пояснение
Адам Шапиро е американски евреин, живущ в Рамала. Той дава интервю от щаба на Президент Арафат в първите дни от нахлуването на израелската армия в Рамала, разкривайки пред зрителите на CNN по света зверствата на израелците в града.
Дженифър Льовенщайн е израелска журналистка против държавния терор на Израел над палестинците.

08 Май 2002 08:17

В статията си "US-Israel-Pslestine" евреинът професор Ноам Чомски пише следното
Преди година социологът Барух Кимерлинг от Хебрю Юнивърсити изтъкна “Страховете ни се превърнаха във факт. Войната се превръща в съдба, жестока, КОЛОНИЗИРАЩА война.”
Когато тази година Израел нападна лагерите с бежанци, колегата му, Зеев Щернхел, писа “В колониалния Израел човешкият живот е евтин. Правителството на Израел вече говори с открито безсрамие за война, когато истината е, че то провежда колониална политика, която напомня поставянето на бедните квартали, населени с негри, в Южна Африка под властта на белите по време на апартейда.”
И в двата случая се подчертава очевидното – няма симетрия между двете етнически групи. Конфликтът понастоящем е концентриран в териториите, които са ПОД ЖЕСТОКА ВОЕННА ОКУПАЦИЯ в продължение вече на 35 години. Окупаторът е една от основните военни сили, действащ с масираната военна, икономическа и дипломатическа подкрепа на глобалната суперсила. Жертвите му са самотни и безпомощни, едва преживяващи, струпани в мизерни лагери, а в момента понасящи на гърба си и изстрадващи още по-суров терор от вид, напомнящ за “жестоките колониални войни” и опитващи се да отвърнат на жестокото изтребване по същия начин.
"Мирният процес" в Осло промени модалността на ОКУПАЦИЯТА, но не и основната концепция. Малко преди да се присъедин към правителството на Ехуд Барак, историкът Шломо Бен-Ами писа
"Споразумението от Осло е основано на нео-колониална база, върху живот в зависмост на единия от другия за вечни времена."
Скоро същият стана архитект на предложението на Съединените щати и Израел в Кемп Дейвид през лятото на 2000 год., което ПЛЪТНО СЕ ПРИДЪРЖАШЕ КЪМ СЪЩАТА БАЗА. Предложенията в Осло и Кемп Дейвид бяха обсипани с хвалби от коментаторите на Съединените щати, а палестинците и злия им лидер бяха обвинени за провала им и последвалото насилие. Но това е нагла ИЗМАМА, както писа Кимеринг, както и други сериозни коментатори.
Вярно, двойката Клинтън-Барак направи няколко стъпки към решение в стил “Бантустан”. Малко преди Кемп Дейвид, палестинците от Западния бряг бяха ЗАТВОРЕНИ в около 200 разпръснати райони и двойката Клинтън-Барак се записа в историята с предложеното “подобрение” – консолидиране на три анклава (кантона) под контрол на Израел, фактически разделени един от друг и от четвъртия анклав (кантон), Източен Ерусалим, центърът на палестинския живот и на комуникациите в района. Не беше изчистено положението с петия кантон, Газа, с изключение на това, че населението там фактически също беше превърнато в затворници. Разбираемо е защо не могат да се намерят карти в официалните медии на Съединените щати, както и каквито и да било подробности за двете предложения.

08 Май 2002 08:18

Генерал Kарл фон Хорн, главнокомандващ умиротворителните сили на ООН (UNTSO) в Палестина в края на 50-те и началото на 60-те години, в книгата си ”Войници на мира”(” Soldiering for peace”, изд. Cassell, London, 1966)
…Израелската информационна служба беше много ефективна и цялата израелска преса, в тясно сътрудничество помежду си, създаваше една изкривенa и изродена версия на действителните събития. Това се разпространяваше от професионални експерти чрез всички възможни канали, както насочена към соствения народ, така и към техните симпатизанти и помагачи в Америка и останалия свят. Никога в живота ми иначе не бих повярвал, че истината може да се изкриви по такъв циничен и високопрофесионален начин…
…Нашето основание за същтествуването ни като умиротворители се градеше на обективност и безпристрастност. Точно тези качества обаче ни създаваха най-големи трудности. И това беше разбираемо. Постоянно чувах в откровените ни разговори с израелски офицери и служители как те открито отхвърляха идеята за обективност. Тяхното изрично констатиране -”Вие сте или с нас или против нас” обяснявaше защо аз бях за тях един непоправим ”против нас”, когато се опитвах да бъда напълно обективен. Бях виждал същото да се случва на други много пъти преди това, като започна от цялата редица мои предшественици до обикновения наблюдател по границата, които по време на службата си си навличаха гнева на арабите или израелците, точно защото тяхната безпристрастна версия се различаваше много от тази на двете страни. Още по-срамна беше израелската тенденциозност, когато моментално заклеймяваха обективността като антисемитизъм, един подходящ етикет, който можеше да се залепи на всеки войник на ООН, чийто безпристрастен доклад не натежаваше към страната на израелците.
Понякога си навличахме също и гнева на арабите в нашите преговори с тях, но те никога не проявяваха такава непримиримост, която демонстрираха евреите. Арабите също можеха да ни създават трудности, да проявяват нетърпимост, да бъдат понякога съвсем невъзможни, но техните правила на поведение стояха на едно безкрайно по-високо и по-цивилизовано ниво(от това на израелците). Мисля, че ние всички в UNTSO бяхме стигнали до този извод. Странното беше, че едва ли имаше един-единствен между нас, който да не беше дошъл в Божи Гроб с най-положителни чувства и съчувствие спрямо израелците и техните амбниции за развитието на страната им.
Никога в живота ми не съм срещал една нация, която с такава невероятна способност превърна благоразположението към себе си в разочарование и често в чисто отвращение.Изглеждаше ни като че ли държавата Израел беше обхваната от демон, който можеше да превърне всеки потенциален приятел във враг. Сигурен съм, че ще бъда злобно нападан за това, че пиша тези мои впечатления толкова откровено, но за съжаление те отговарят на истината. Ние, които се отправихме към Израел, знаехме много малко за арабите, но доста за евреите и техните големи страдания през Втората световна война. Никога не съм бил и не съм антисемит. Винаги, още от детските ми години, съм имал евреи сред най-близките ми приятели. Имам добри приятели също и в Израел, прекрасни семейства, които ме подкрепяха и ме посрещаха добре в техните домове, даже когато бойкотът против мен беше в апогея си. Голяма част от нашия персонал също имаха близки приятели в новата държава, далеч от преди да дойдат в Ерусалим, и рядко членове от една организация, а това беше наистина една интернационална такава, са започвали работата си с такова благоразположение към една държава, създадена след толкова ужасни страдания.
Къде сгрешихме? Винаги разговарях с членове на щаба за това, когато някой завършваше службата си. Винаги се повтаряше една и съща история. Почти всички бяха дошли с честни намерения да подпомагат двете страни, но с едно особено и съзнателно благоразположение към народа на ”бедния, малък Израел”. След 2 или 3 години ежедневни контакти със служители, войници и обиновени хора от двете страни, ставаше една забележителна промяна в отношението. За мен беше тъжен, но многозначителен факт, че когато ги питах кои са били техните най-неприятни преживявания по време на службата им в UNTSO, техният отговор беше винаги един и същ - ”Постоянното коварство и измами на израелците”…

08 Май 2002 08:19

Информация на шведската телеграфна агнция ТТ, поместена днес в ежедневника Метро

"Отделните части на израелската армия се карат как да разпределят плячката от палестинските територии, включая джипове и оръжия, пише днес израелският вестник Хаарец.
Анонимни офицери споделят пред вестника, че разпределението на плячката се прави хаотично.
По времето на израелското нашествие в палестинските градове от 29-ти март насам бяха конфискувани десетки МПС-та, предимно от марката Ланд Роувър. Израелски офицер изказа съжаление, че израелските танкове са премазали и разрушили палестинска собственост, вместо да я конфискуват. Това се отнася най-вече за автомобилите.
Бойната единица, отговаряща за наблюдението и други акции около палестинските правителствени сгради, е прехвърлила в Израел поне 23 броя Ланд Роувъри. Ръсоводството на единицата е получило нареждане от главнокомандващия Шаул Мофаз да предаде МПС-тата на логистичния отдел, отговарящ за военната плячка.
В много доклади се споменава за вандализъм, кражби и плячкаджийство, извършени от израелски войници."

08 Май 2002 08:19

Задържаните международни активисти са освободени, но бъдещата им съдба е несигурна
5 май 2002 год.
Палестайн Кроникъл
Ерусалим
На 2 май членове на Международното движение за солидарност (International Solidarity Movement – ISM) успяха да влязат в църквата “Рождество Христово” със запаси от храна за онези 200 души там, задържани в църквата седмици наред.
13 души са били задържани, докато се опитвали да влязат в църквата. Те са били разпитвани в продължене на СЕДЕМ ЧАСА от израелските военни. След продължителния разпит са били откарани с военни джипове до проверовъчния пункт на Витлеем с оковани ръци и вързани крака. Една жена, членка на ISM, ИДА ФАСТЕН (IDA FASTEN) от ШВЕЦИЯ е била ИЗХВЪРЛЕНА от джипа на неизвестно място. Когато другите членове на ISM се опитали да протестират в защита на Ида, израелските войници се нахвърлят срещу тях. Досега не се знае нищо за ФАСТЕН.
По заповед на израелската армия членовете на ISM трябва да се налице за нови разпити. Съдбата им ще се решава тези дни. В този момент не се знае какво ги очаква – арест или депортация.
В кратко съобщение до пресата членовете на ISM заявяват, че, влизайки в Църквата “Рождество Христово”, те са действали “като граждани, съблюдаващи международните закони.”
10 членове на ISM успяват да влязат и остават в църквата “Рождество Христово”.

08 Май 2002 08:20

Езикът на израелската пропаганда
Чарли Рийз
(За “Мънди”, 15 април 2002 год.)
Пропагандният език на Израел заблуждава много американци по отношение на Близкия изток, тъй като не го разбират.
“ТЕРОРИСТ” е ВСЕКИ палестинец, който е против израелската окупация на земята му.
“БОЕЦ” е ВСЕКИ, убит от израелтяните. Ако те убият, то, според тяхното определение, ти си “боец”, дори и да си само на шест месеца, на десет или на осемдесет години. Израилтяните убиват САМО бойци, така че всички от повече от 70-те (седемдесетте) палестински деца на 15 години и по-малко, избити от тях, са бойци.

Голяма част от цивилизованите страни не определят съпротивата на един потиснат народ като углавно престъпление.

За съжаление, пресата често възприема езика на пропагандата. Медиите съобщават, че израелците били убили 20 бойци. В действителност те тиражират нещо, за което не знаят нищо: нито един от журналистите не е видял труповете на докладваните избити бойци. Последните може да са палестински монахини или пацифисти. Един добър репортер докладва само онова, което знае.
Всъщност израелците съобщават, че са умъртвили 20 палестинци.
Напоследък една от представителните блондинки на канал Фокс Нюз агресивно изиска от палестински представител да обясни защо Арафат не бил произнесъл реч на арабски срещу палестинските камикадзе. Когато най-сетне палестинецът успя да се вмести сред пороя от празни думи, той обясни онова, което всеки от нас отдавна знае: Арафат е осъждал самоубийствените атаки срещу Израел в няколко речи на арабски. Палестинският представител допълни отговора си с две дати.
Важното за нас, манипулираните жертви на подобни телевизионни предавания, е, че дамата не знае арабски и, следователно, не следи арабските телевизионни и радиоканали – откъде тогава е убедена, че Арафат не е произнесъл подобна реч на арабски? Отговорът е, че тя упорито и отблъскващо манипулира слушателите с една от лъжите на израелската пропаганда.
Възможно е американците да вярват на подобни лъжи от наивност. Може би ще помогна, като им обърна внимание на факта, че всички правителства лъжат: някои лъжат в определени случаи, други лъжат в по-голяма част от случаите, трети лъжат непрекъснато. Израелското правителство е пример на лъжец от световна класа. Можете да сте сигурни, че всичко, произлязло от израелското правителство, е изцяло или частично лъжа, или – ако случайно е истина – е подадено извън контекста с цел объркване, друга форма на манипулация.
Членовете на израелското правителство са най-егоцентричните хора на света. За тях всяка смърт на израилтянин е неприемлива, но ако израелската армия избие неограничен брой палестинци, то това е напълно в реда на нещата.
Колко ниска цена за тях има животът на палестинците илюстрира присъдата на израелски съд над израелски заселник. Той е бил глобен и осъден на обществено полезен труд няколко дни. Защо? Защото умъртвява 10-годишно палестинско дете по следния начин: събаря го на земята, стъпва с подкованата си обувка на врата му и го бие до смърт с дръжката на пистолета си.
Равин от дясното крило сега открито и най-безочливо заявява, че животът на един евреин е много по-ценен от живота на някакъв си неверник (гоя).
Президент Буш, приемам, че, може би, по-голяма част от наивните американци настояват всеки да нарича палестинските камикадзе “убийци”. Аз няма да ги наричам така. Те са мъченици. Тези млади палестинци вършат точно онова, което са вършили много млади хора по света през вековете: доброволно жертват живота си за свободата на Отечеството си. Ако ги наричат убийци, защото убиват цивилни ПО ВРЕМЕ НА ВОЙНА, то тогава бащата на гоподин Буш е масов убиец. Неговата война и санкции са умъртвили десетки хиляди невинни мъже, жени и деца в Ирак. Буш-син очевидно планира да надмине баща си. Да си припомним филма “Непростен”: “ Синко, ние всички сме убийци”.
Иронията тук е, че докато Буш неспирно крещи на Арафат да спре насилието, самият той отказва да сложи край на МНОГО ПО-ГОЛЯМОТО НАСИЛИЕ, упражнявано от Израел над палестинския народ. В случай, че не е забелязал, в окупираните територии измират практически ежедневно – да използвам любимата му фраза – невинни мъже, жени и деца в резултат на държавния тероризъм на Израел!
Вместо да играе самооправдателни eзикови игри, Буш би трябвало да посвети енергията си за спиране на избиването на хора по света от когото и да било – включително и от нас. Той трябва ясно и недвусмислено да подкрепи борбата на палестинците за свобода. Този е единственият начин за гарантиране на сигурността на самите израилтянци.
И трябва да се откаже от ужасяващата идея, според която убиването на хора по света може да се спре само с още по-мащабни избивания.

08 Май 2002 08:22

ТИНЕЙДЖЪРИ, ЗАСТРЕЛЯНИ ОТ ИЗРАЕЛЦИТЕ,

Тинейджъри, застреляни от израелците, след това прегазени с танк.

Роберт Фиск,
Газа, 26 април 2002
news.independent.c o.u k

Двама от учениците са 14-годишни, третият е 15. Те сърфирали из интернет в местното Кибер Кафе, един от тях в свободното си време е рисувал детски карикатури. И тримата са футболни запалянковци.

Часове след като са били убити от израелската армия близо до еврейското заселище Нетзарим, техните бащи са получили телата им. Те са били прегазени от бронирано превозно средство, което – в случая с 14-годишния Исмаил Абу-Нади – е прерязало тялото му на две.

Самоубийци-бомбаджии с ножове, приближили се до израелското заселище, според израелската армия и, разбира се, според Ню Йорк Таймс. Но дори Хамас, създателят на ожесточената палестинска кампания от самоубийци-бомбаджии признава, че трите деца-ученици, деветокласници в Салахадинското училище в Газа, са планирали наивно нападение на селището въоръжени само с ножове. Организацията призова духовниците и учителите да кажат на децата да не се впускат повече в такива безумни начинания.


Вчера бащите на трите момчета разказаха на Индепендънт една история на опустошение, трагедия и детски гняв срещу кървавото нашествие на израелците в бежанския лагер Дженин. "Аз прекарах цялата нощ задавайки си въпроса защо моят син извърши това", каза ми Мохамед Абу-Нади докато седяхме сред оплакващите момчето пред неговия дом на човек от средна класа. "От пари ли се нуждаеше Исмаил? Не. В училище ли не му вървеше? Не. Той беше първи в класа си. Имаше ли проблеми в къщи или с приятелите си? Не. Аз се питах отново и отново - защо? Кой би могъл да ми каже?"

Това е болезнен въпрос за един злочест баща, високо образован строителен инженер. Искал ли е Исмаил да умре? Баща му каза, че това е било немислимо до преди "три-четири месеца". Тогава ученикът, роден в Абу Дхаби и говорещ перфектно английски, започнал да пита баща си защо никой отвън не помага на палестинците в борбата им за своя държава. "Той ме питаше - Защо само палестинците не могат да имат държава? Защо Америка не помогне? Защо другите арабски страни не помогнат?"

Бассем Закут, бащата на 15-годишния Юссеф ­ никои от бащите не са се познавали, макар че синовете им са посещавали едно и също училище ­ също смяташе, че кървавата баня в Дженин е повлияла на сина му.

"Когато се прибрах от вечерните молитви във вторник, той беше излязъл," каза бащата. "Аз нямах представа защо. Сега мисля, че момчетата са отивали към израелското селище с някаква идея за атакуване на израелците там, но той никога не е докосвал оръжие. Когато получихме тялото му вчера, то беше в ужасно състояние. Кучета са го ръфали през нощта и лицето му беше неузнаваемо, защото беше смазано от нещо тежко, минало върху него и го прегазило."

14-годишният син на Адел Хамдона, Ануар, му е бил върнат в подобно състояние. Описанието на бащата беше студено, лишено от емоции. "Той нямаше лице. Краката му бяха откъснати. Той бе прегазен няколко пъти и беше доста разчленен."

Тялото на Ануар също е било наядено от кучета. М-р Хамдона каза, "Той беше само едно момче, дете. Аз съм учител в неговото училище. В пет вечерта той казал на майка си, че отива в едно кафене с интернет да сърфира. Когато не се прибра до девет, аз усетих, че нещо не е в ред. Тогава чухме стрелба откъм Нетзарим."

И има причина защо м-р Хамдона е почуствувал, че "нещо не е в ред". Защото Ануар е бил започнал да говори пред семейството си за "мъченичество". "Събитията тук се отразиха на момчето. Той непрекъснато говореше за самоубийствени операции, за мъченици и за идеята на мъченичеството. Той беше се настроил да стане мъченик. Аз подозирах, че след няколко години, когато порасте, той може би ще направи това – но не сега."

Исмаил е оставил нещо като прощално писмо на родителите си. “Един от приятелите му ми донесе една бележка, която той беше написал,” сподели бащата след като беше говорил за учението на сина си и неговото недоумение пред изоставянето на палестинците от света. “В бележката Исмаил бе написал, Татко и майко, моля опитайте се да се молите на Бога и се помолете за мене да успея да вляза в Нетзарим, да убия израелските войници и да ги изгоня от нашата страна”

"Не можех да повярвам на очите си. На неговата възраст всяко друго момче ­ бил съм в Англия, САЩ, Индия и Пакистан ­ да, всяко друго момче просто иска да завърши училище, да бъде щастливо, да спечели пари, да живее в мир. Но нашите деца тук не могат да намерят мир."

Що се отнася до състоянието на телата, никой от бащите не желаеше да обсъжда причините. Дали израелците преднамерено са обезобразили телата? Не изглежда вероятно. Или са искали след застрелването на учениците да премахнат риска някой от тях да е все още жив със заредена бомба – като са прегазили техните останки? А когато са премазвали телата им, дали те всички са били вече мъртви?

08 Май 2002 08:23

КОГАТО КЛАНЕТО ОБЕДИНЯВА

Когато клането обединява, когато Бог става един

Петък, 26 април 2002

Рамзи Баруд
Главен Редактор

w-w-w.palestinechronicle.com
P.O. Box 196
Mountlake Terrace
WA 98043-0196
USA


"Монасите деляха храната си с нас," разказа на един ТВ репортьор палестинското момче, което успя да се измъкне от обсадената Църква на Рождеството във Витлеем. Момчето един от многото мюсюлмани и християни, които намериха убежище в Светата Църква след убийственото нахлуване на израелците във Витлеем преди няколко седмици. Но в действителност, през последните няколко седмици мюсюлмани и християни споделят нещо повече от храната. Те споделят живота, смъртта и вярата.

Палестинците винаги са говорели за нуждата от обединени редици, не само на политическо, но и на религиозно ниво. Тази нужда беше доказана от множество примери на приятелство и братство. Мюсюлмани и християни, въпреки постоянните опити на Израел да предизвика конфликти между тях, живееха заедно; те маршируваха заедно, протестирайки срещу израелската бруталност; и заедно те страдаха много години от гнева на израелската окупация. Но никога не са достигали това ниво на цялостно единство – разделяйки последните парчета твърд хляб в тъмната, обсадена и наполовина опожарена Църква, където Исус е роден.

Безполезни бяха хилядите израелски войници, бронирани машини, Апачита и всякакви инструменти за психологически атаки, използувани над обсадените палестинци в Църквата.

Израелски снайперисти стреляха, убивайки и ранявайки всеки, който им попадне на мушката. Те не се интересуваха дали застреляните са християни или мюсюлмани, стари или млади, цивилни или бойци, полицаи или монаси.

Силни шумове са излъчвани с часове всеки ден с цел да подлудят обсадените палестинци. Подиграващи се и смеещи се войници използуват всяко средство за заплаха, лъжи и измами, за да предизвикат страх в сърцата на близо 250-те палестинци, затворени в черквата.
Не само живи палестинци биват ранявани в черквата, но се стреля и по съкровени скулптури на хора, почитани от християните и мюсюлманите, което довежда до тяхното разбиване, изгаряне или повреждане.

Мюсюлманите и християните от черквата обединиха своя зов към света за помощ. Малцина дойдоха. Но заложниците нямат намерение да се "предадат".

"Да се предадем, защо да се предаваме," възкликна един палестински свещеник при телефонно обаждане от Рождественската Църква до телевизията Ал-Джазира в Катар. Свещеникът каза, "ние сме палестинци в своята черква. Ние не сме престъпници, за да се предаваме на една окупационна армия, която е окупирала града ни и обстрелва нашата черква."

Но навсякъде в Палестина, на всички палестинци, мюсюлмани и християни, мъже, жени и деца, градове, села и бежански лагери, е заповядвано да се предадат, да спрат да се съпротивляват, да коленичат, да молят Израел за милост, за още един шанс. Ала тези непокорни души не коленичат пред никого, освен пред техния Бог, в обсадените си черкви и до изгорените си джамии.

Докато Израел удря по най-съкровените символи на тяхното съществуване, разрушавайки храмовете на Бога, палестинците се събират заедно и се отдават още по-предано на своята вяра и непреходни ценности.

В Стария Град на Наблус исторически джамии бяха превърнати в руини, но за мюсюлманите, оцелели от израелските кланета в Стария Град това не е пречка да се обръщат към Мека по време на молитва.

Камбаната на Рождественската Църква беше ударена от точен израелски снайперист и замлъкна. Но камбаните на Църквата скоро ще забият отново, звуците им ще се слеят в виковете за молитва, носещи се от джамиите на Витлеем и неговите бежански лагери.

В Ивицата Газа духът на солидарност достигна своя връх и намери израз в една рядка сцена. Висши мюсюлмански и християнски духовни водачи маршируваха, ръка за ръка, тръгвайки от най-голямата джамия на Газа и стигайки до най-старата църква на Газа.

Нека да вземем пример от легендарната палестинска съпротива, винаги изпълнена с достойнсво и винаги поучителна. Нека да надвием нашите различия и да намерим това, което ни свързва. Да престанем да гледаме на света през очите на гневните, заблудени политици, които не виждат нищо друго, освен сблъсък на религиите и цивилизациите.

Нека искрените души в този свят да се обединят зад принципите на справедливостта, хуманизма и братството. Нека да се изтръгнем от кръга на омразата и стереотипите. Нека да погледнем към Витлеем и Газа, където ни чака урок, който трябва да научим.

Когато бе отворен първият масов гроб в Рамала, малцина се интересуваха дали разложените тела на палестинци носеха Кръст или Полумесец. Близките на жертвите стояха тук и се молеха, всеки по своя начин, но в една обща душа и духовност.

Кръвта обединява. Палестинците го научиха по един труден начин. Кланетата обединяват също. Рождественската Църква сигурно е плакала при всяка капка кръв пролята на пода й, без да пита дали кръвта е от християнин или мюсюлманин.

Мюсюлманите и християните най-после доведоха своя съюз много по-далече от простото живеене заедно. Те станаха една общност, чиято религия не е средство за разделяне, но вдъхновение за съюз, вяра в един Бог, в една съдба.

08 Май 2002 08:24

Достоевски отбелязва в края на XIX столетие "Евреите се чувстват най-добре там, където народът е все още невеж или несвободен, или икономически слаб - ето къде си живеят живота те… евреинът, където се е заселвал, само още повече е унижавал и развращавал народа… все повече се е разпространявала отвратителната, безчовечната бедност и отчаянието. Питате какво е крепило евреина толкова векове? Жестокостта… от същността на неговия status in statu именно лъха тая безмилостност към всичко, което не е еврейско".

08 Май 2002 08:28

УРОК ПО РИСУВАНЕ
Низар Каббани

Синът ми си донесе кутията с боички
и ме помоли да му нарисувам птица.

Аз четка потопих във сивата боя
и начертах квадрат с ключалки и решетка.

Учудване изпълни в миг очите му,
"...Но туй затвор е, татко,
не знаеш ли ти как птица се рисува?"

И казах му, ""Прости ми, сине,
че съм забравил формите на птиците."

Синът ми си донесе кутията с боички
и ме помоли да му нарисувам житен клас.

Аз хванах молива
и нарисувах револвер.

Синът ми се надсмя над моето невежество
и настоя,
"Нима не знаеш, татко,
каква е разликата между житен клас и револвер?"

Аз казах му, "Мой сине,
аз знаех някога и формата на житен клас,
и формата на хляба,
и формата на розата.
Но във това сурово време
дърветата в гората тръгнаха
след хората от съпротивата
и розата облече униформа.
В това време на въоръжени житни класове,
на птици със оръжие,
култура със оръжие,
религия с оръжие
не можеш ти да купиш хляб,
без да намериш вътре пистолет,
не можеш да откъснеш роза,
без да насочи тръни тя в лицето ти,
не можеш да си купиш книга,
която да не експлодира между пръстите ти."

Синът ми седна на ръба на моето легло
и ме помоли да му прочета поема.

Една сълза отрониха очите ми върху възглавницата.
Синът ми я докосна с устни и изумен прошепна,
"Но туй сълза е, татко, не поема!"

А аз му казах,
"Когато порастеш, мой сине
и докоснеш образците на арабската поезия
ти ще откриеш, че словата и сълзите са близнаци
и че арабската поема
една сълза е само, изхлипана от пишещите пръсти."

Синът ми си донесе кутията с боичките
и ме помоли да му нарисувам Родина.
А четката затресе се във моите ръце
и аз потънах в бездна, удавен от ридания.

08 Май 2002 08:29

“РОМАНС” С ЕДИН ИЗРАЕЛСКИ КОМАНДИР
Набила Харб

Първо съприкосновение -
когато неговите ботуши
нахлуха през изкъртената ми врата...

(Аз ти ОТКАЗВАМ,
ти не ще ме чуеш да крещя,
ти не ще добиеш
нито сведения, ни сълзи от мене).

Кучка, той изшептя,
и нагря железата.

Тук той ми задава въпрос -
тук и тук -
и кожата наду се като плод презрял.
Ревниво, той изтръгваше имена,
Кой? Кой? И кой?
Кой постави бомбите за нас
на пътя за Дамаск?

Тогава аз изплюх имена -
по едно име за всеки шип
обгорил звезди в плътта ми.

Тука, казах, е Акка,
а тука е Хайфа.
Допри го отново до мен...
Аз имам стотици да ти дам.
Аз не ще скрия
едно селище,
едно дърво,
един камък...

Ела по-близо с тази жица -
Виж дали ТИ можеш
да нарисуваш върху мене
картата на МОЯТА страна.

"Толкова за твоята страна."
(Това бяха последните му думи.)

С ребра закърпени
и кости сраснали,
когато се събуждам с писък,
нощта покрива ме отново
и аз вече зная
как да яздя нощната кобила
от мрак до зори.

Но сега, изреалецо,
ти ще чуеш моето хлопане на вратата.
Все още, аз отказвам и на тебе,
и на твоите -
аз не флиртувам със страданието,
дори твоето...
Моето изпълнение ще бъде бързо.

Затова виж, Командире,
израелски романс не е по вкуса ми,
твоите ценности никога не ще бъдат мои,
така както МОЯТА земя не може
никога да бъде твоя.

Ако аз се сгодя за смъртта сега,
ти, Командире,
ще бъдеш мой свидетел
в пресечките
между рая и ада.

Преди да се разделим,
кълна се,
ще натопя ръцете си
в твоята кръв.

08 Май 2002 08:30

ОТ ДНЕВНИКА НА ЕДНА ПОЧТИ 4-ГОДИШНА
Ханан Микаел Ашрауи

Когато утре ми свалят превръзките,
аз чудя се, дали ще виждам
пещта наполовина?
Ябълката - само половина?
Лицето мамино наполовина
Със моето останало око?

Аз не видях куршума,
Но усетих
на болката взрива в главата си.

Ала не е наполовина
този образ –
войникът с пушката огромна
в нетрепващи ръце
и изразът в очите му,
тъй непонятен.

Щом мога да го видя ясно
с очи затворени,
не е ли знак това,
че всички ние имаме
резервни две очи в главата си,
за да заместят тез, които губим.

След месец
на рождения си ден
аз ще получа ново стъклено око.
Дали ще виждам всичко кръгло
и издуто по средата?
Както когато гледах
през моите кристални топчета
света и виждах го неузнаваем.

Чух за момиченце на девет месеца,
загубило едното си око
и чудя се дали и в нея
е стрелял същият войник,
моят войник,
търсещ момиченца,
които гледат го в очите.

Аз съм голяма вече,
почти четиригодишна,
видяла съм достатъчно света.
Но тя е само бебе,
което още нищичко
не знае.

08 Май 2002 08:31

КОГАТО МЪЧЕНИЦИТЕ ЗАСПЯТ

Махмуд Даруиш

Когато мъчениците заспят
аз ставам,
за да ги пазя от
наемни оплаквачи.

Аз казвам им -
Дано да се събудите
в страна със облаци, дървета,
с миражи и вода.

Аз поздравявам ги за тяхното спасение
от невъзможното,
от оргията на касапницата.
Открадвам време,
за да ме изтръгнат те от времето.
Не сме ли всички мъченици?

Прошепвам -
Приятели, една стена ще има за плакати,
и нощ една ще отделим за пеене.
Имената ви ще окачим, където искате.
Сега поспете малко,
на стълба на горчивата лоза.

А аз мечтите ви ще браня от камите на пазачите
и заговора на Книгата срещу пророците.
Бъдете химн на тези, които нямат химни,
когато непробуден сън заспите.

Аз казвам ви -
Дано да се събудите
в страна населена с кобили буйни.

Аз шепна -
Приятели, избягнахте съдбата наша…
със примка на врата
под бесилка непозната!

08 Май 2002 08:32

ПОСЛЕДНИЯТ ХИМН

Абдел Разак Такрити

Когато се унасям във вечния си сън,
аз пея последния си химн за тебе
отправяйки молитви
към божеството
на изтерзаната любов.

Аз пея през болката, повръщането
и приближаващия вечен Мрак.
Ти си единствената радост
в живота от страдание,
което никога не свършва,
единствена утеха на душа,
потъпкана и смазана.

Когато се унасям във вечния си сън,
аз мисля си за десетте си братя и сестри.
и чувствам майка си прегърнала студения ми труп,
и виждам аз баща си,
носещ на раменете си ковчега ми,
приятелите вечни от лагера ридаещи,
и моята Родина, за кой ли път свидетел
на гневната процесия.

Когато се унасям във вечния си сън,
аз ти запявам моя химн,
във тези няколко секунди
аз изживявам
всеки безценен миг от нашия живот.
Тайните наши,
целувките наши, прегръдките,
нашите мечти, тъй сладки,
макар светът около нас суров да бе!
Помниш ли още, как сладки бяха те?
Щастлив и розов свят си бяхме нарисували,
закътани в уютната си стряха
следяхме ний живота и смъртта.
От там видяхме
как млади
души без бъдеще играеха на улицата,
видяхме пушките, войниците, бронирани коли.
Видяхме мечтите как разстрелват
и надеждите измамват
и аз ти обещах
да не възставам срещу мракобесието.
Ний двамата обичахме страната си,
но се бояхме от смъртта.

Когато се унасям във вечния си сън
припомням си,
как се възправих аз срещу подтисника.
Макар че бях ти се заклел,
не можех звяра вече да търпя
който живота ни тероризираше.
Не можех да не се съпротивлявам
на тиранията, която
наложил бе над нас
и своя пъклен свят.
Във този свят,
мечтите ни зариваха с булдозери
ведно със домовете ни.
Надеждите ни смазваха,
обсаждаха ни със страдание черно.
Уви, душите ни погубени,
изтръгнати от корен са.
За съкрушените надежди
попитай ти баща ми.
Попитай ти работника, строящ за тези
чужденци,
колонии
на свойта собствена земя хранилница!
Попитай за мъките на братовчедка ми,
с отнета младост,
жестоко изнасилена във Сабра
от банда зверове в човешки образ.
Попитай за нашите изкоренени
маслинови дървета,
завинаги изтрити
от лицето на земята!

Аз смело се изправих срещу насилника,
но страх ме беше.
Аз знаех, че рискувам да напусна този свят.
Зад мен оставях
страдания и скръб,
целувките на мама
и нашата любов, и нашите мечти.
Аз се страхувах да загубя
всичко туй, да, моя любов.
Аз се страхувах.

Но какъв живот е
животът без борба?
Каква надежда имаш,
ако не си я извоюваш?
Със моя камък изправих се
срещу убиец мощен
и загивам.
Не ще да видя повече
очите ти със цвят на мед
в тази земя на портокали
и маслини,
Не ще да пия повече
от виното на сладките ти устни.

Когато се унасям във вечния си сън,
аз ти запявам последния си химн.
Като се приближавам
към ледената тъмнина
отправям молитва на надежда
към тебе,
божество на любовта.
Един ден
сърцата ни отново да се слеят
в свят по-добър
там горе!

08 Май 2002 08:33

ИЗРАЕЛСКО ТВОРЕНИЕ
Приятел на Арабската Поезия

Лий Хайнрих
За Народа на Палестина

Защо ли ме мразиш?
Мрази себе си,
защото ти ме създаде.

Вграждайки в душата ми
пълна безнадеждност,
помитаща
понятията за реалност.
И след като научи ме
на омерзение
не сал към тебе,
но и към цял един народ,
ти искаш да живея с тебе,
само
за да спя в легло от тръни,
което ти постла за мене.
Нима е редно –
ти да пиеш млякото,
a за мене – мръсната вода?

Разбери,
Че всеки нов ритник по мене
и всяко непристойно изразяване
на злъчни мисли,
поражда нова
омраза в мене,
а омразата обича себе си.

И днес убих аз себе си
и тебе с мене.
Ти казваш,
«Не разбирам,
защо аз трябва да умра?»
Аз те мразя.

Трябва ли да ти се извиня?
Защо?
Ти си прав, обаче.
Ти не трябваше да умираш.
Но тогава
пак ще повторя –
ти не трябваше да ме създаваш.


Превод от английски,
Приятел на Арабската Поезия

08 Май 2002 08:34

ОБЕЩАНИЯ – Поема от Айшиа Муслех

Сърцата си оставихме, погребани
под развалините,
между разрушените селски пътища
и градските колиби.

Със обещанието непременно да се върнем –
да извървим отново пътищата,
които толкоз често изминавахме
към скъпите места,
които днес наричаме свой дом.

Спомените от това, какво било е някога,
спомени, които никога не са
ми принадлежали,
се трансформират във отколешни легенди.

Аз вземам облаци от моята Родина
от джоба на Махмуд Даруиш
и ги издухвам с устни отдалеч
дано целувката ми да достигне там.

Превод от английски,
Приятел на Арабската Поезия

08 Май 2002 13:28

Уважаеми ано,
би ли ми обяснил как се връзват хубавите стихотворения които си пуснал по-горе, и агитационните материали, със новият атентат, при който загинаха 17 евреи? Дали борецът за свобода също е писал някое стихотворение, преди да извърши "богоугодното" си дело? Би ли го намерил и пуснал и него?
Погледни малко по непредубедено на нещата. Няма само жертви и само палачи. Това мислене води до взривени израелски автобуси и прегазени палестински деца.

08 Май 2002 14:33

Един и същ читател е напълнил форума с постинги в защита на палестинците. Общото мото на всичко това може да се обобщи с древната максима "Целта оправдава средствата". Само че на мене нещо не ми се вижда много правдоподобно твърдението, че палестинците си живеят мирно и тихо и изведнъж идват окупаторите и ги изтребват до крак. Истината е, че в Близкия Изток невинни няма. Хайде да не си припомняме от историята как същите тези палестинци са били избивани (и то доста мащабно) от братята араби от съседните страни. Сигурно защото пак са си стояли мирно и тихо.
После, ако палестинците бяха невинни ангели, защо Берлускони отказва да ги приеме? Как ще реагира българската общественост ако някой реши да ни изпрати 50 палестински "борци за освобождение"?

08 Май 2002 15:49

Ако питате мен, "last night" означава "снощи", а не "миналата нощ", ама нейсе... толкова ли не се намери някой дето знае английски в лайномета Сега?

08 Май 2002 19:13

zanech li anonim 1 ili xxxx vachite istorii ne minavat vav foruma, i posle imach kasmet che ne te utrepah navremeto, pa makar da si moi nai - dobar priatel !!!! Zamisli se moje i da ti triabva, ako ne drugo pone da se zachtich IDIOT!!!!!