Величка и Ласко Цокови си седят в Салона за по-висок интелектуален тон, както титулуват остъкленото балконче на гарсониерката, и листят ожулената папка с надпис "Дело", в която надлежно събират всички квитанции за платени сметки, всякакви заплахи и нелицеприятни донесения на НЕК, "Топлофикация", БТК, данъчни служби и прочие радетел за повишаване на благосъстоянието на природонаселението. Ех, ако разсекретят някога тая папка, то с това досие свободно ще им дадат званието "Герои и мъченици на демокрацията и прогреса", та даже и в Страсбург могат да ги уважат с някой иск!

Но закон за такава комисия още не е гласуван.

- Ласенце, мъко моя, хората си го построиха капитализъма, ние подсмърчаме отстрани! Поне един борец да беше станал, сега да сме на друго дередже...

- Вечно борба! - въздиша Ласко. - Едно време, кам ни, де ни, ние - на борба за по-високи добиви, за по-малко брак в производството...

- Ех! - отронва сълза Величка. - Имаше и добиви, и производство...

- На борба за преизпълнение на плана, за икономии, за качество, за по-висока успеваемост, за мир!

Величка вече ридае.

- Борбааа срещу буржоазните порядкиии и предразсъдъци, срещу идеологическата диверсия, срещу войнолюбците, срещу еснафщината, западното влияние сред младежта, срещу упадъчната музика и танци... Всичко беше борбааа.

- И все в името на светлото бъдеще!

- А сега - борба срещу корупцията, срещу престъпността, срещу безработицата, срещу намалената раждаемост и матурите, срещу мутрите, срещу тероризма и наркоманията, срещу кирилицата, срещу "Козлодуй" и вехтото ни въоръжение!

- Чакай, чакай, ти съвсем я обърка - на борба за приемане в Европейския съюз и НАТО! И пак в името на светлото бъдеще.

- Да, бе, кой откъде дойде - дайте да дадем! Непрестанно някой зове, ние даваме, той взема! По някое време изчезва от сцената и се скатава някъде завинаги, появява се нов: "Дайте да дадем!" И ние пак даваме, той прибира, подир тихомълком (или с почести!) изчезва!

- Вечно на тепиха. И вечно започваме от "партер"!

- Поне да си идем в Катар, та да знаем за кво се борим!

- Налита ме да тръгна с една тетрадка - "На борба за достойно посрещане на папата!". Кой колкото даде.

- Ами да! Пък той ще си ги прочете после човекът дарителите на тържествената заря-проверка! Ти ще му връчиш списъците!

- Няма проблем, ама...

- Какво "ама", какво "ама", ма?!

- Като нямаме тетрадка... Рових на Цочко в чекмеджето, то всичко си изписало детето - до последния ред, даже някъде обръщал наобратно тетрадката и пише отгоре! Ама...

- Няма "ама"! Бягай да търсиш!

И Величка хукна по комшиите.