"Моля ви, елате в Либия", отеква най-гръмкият зов, идещ от печата вчера. Сам синът на диктатора - Сейф ал Ислам, ни призовава от страниците на "Труд", отдето го интервюират телефонно и ексклузивно. Какво ли е искал да каже авторът?

Преди ден-два британският и българският печат щедро тиражираха една романтична история - за хубавата мома Дафинка и друг син на Муамар - Саади Кадафи. Известен с похожденията си, той трошил луди петролни пари по нашето момиче. А вкусът му - на ниво, както се видя от снимките в "Мейл он сънди".

Та нищо чудно и баткото, наглед по-привързан към държавните, нежели към светските дела, да е хвърлил око на нещо българско. Така де, 8 март беше все пак. Но уверенията на Ал Ислам, че "всичко в Либия е окей" и режимът ще тръшне съпротивата, се опровергават в един глас от всичката останала преса. "Кадафи, имаш 72 часа да се махнеш", тръбят бунтовниците ("24 часа"). Та може и да не му се отвори парашутът.

За сметка на туй отшумялата драма с медицинските ни сестри в Либия възкръсва в "Телеграф" с възродения холивудски проект "Шестимата от Бенгази". За него се вдигна бая медиен шум след щастливото избавление, ужким Анджелина Джоли била ангажирана. Сега продуцентите били на "София филм фест" и претопляли плановете си, та г-жа Брад Пит да огрее с хубости киноцентъра "Бояна".

Нека опровергаем тези амбициозни кинаджии - в страната на Дафинките, Джоли ни не требе. Нито Бриджит Бардо. Да затворим кръга пак с "Труд" и думи на Фолкер Шльондорф: "Б.Б. спираше уличното движение". Хубостта на Бриджитката действала като милиционерски слънчоглед насред "Орлов мост", спомня си с носталгия режисьорът Шльондорф.

Нему пък ще опонираме, че и ние имаме Б.Б., но регулирането на кръстовища е под квалификацията му. Той е експерт в разгъване и прибиране на шлангове, добавяне на хипотенуза към геометрията на колело без напречна рамка и разбира се - ненадминат ленторез и първокоп.