Здравейте, уважаеми сенатори и конгресмени.

Пише ви Ромен дьо ла Фонтан, известен още като За-палката, което идва от любовта ми към полицейската палка - винаги съм бил "за" този инструмент на гражданския мир. Аз съм бивш вътрешен министър на малката, но горда в подчинението си балканска държава България.

Пиша ви, защото имам проблем с посланика ви у нас и за да изразя деликатно някои неща, които дипломатично ще завоалирам с прозрачното було на изискания си стил.

Вашият посланик не ми дава виза. С това не искам да кажа, че визите за българи в САЩ отдавна трябваше да са паднали, сезирам ви само по личния си проблем.

Не казвам и че посланикът ви е червей, но аз го наричам Уормик.

Посланикът ви Уормик отказва да ми издаде виза под претекст, че срещу мен се води криминално разследване, но не е в състояние да защити голословната си теза. Не казвам, че ми е фактически чист косъмът, но де юре никой от Пърл Харбър до Владивосток в нищо не може да ме уличи. Всичко, което съм правил през живота си, съм го правил така, че да не остават каквито и да било улики или компрометиращи документи. Така че няма от какво да се срамувам и страхувам, затова и се осмелявам да ви пиша - окото ми не трепва и ръцете ми не треперят!

Искам да ви обърна внимание, че посланик Уормик е в скандално топли отношения с днешната власт в България. А тази власт е обидно елементарна и лесна за компрометиране. В информационния поток за масова консумация текат изобилно ужким тайни сересета. Приличат на течение от срамна държавна болест: премиерът и вицепремиерът покровителстват престъпни бизнеси, кадруват... Сами преценете колко им е акълът, да си ги приказват тия неща свободно по тутурутките... Не казвам, че са злодеи, защото са хора без качества. А за мен се твърди без никакви доказателства, че съм архизлодей - и хората вярват инстинктивно. Преценете в тая връзка - с кого е по-добре да се поддържат връзки - с добре подготвени зли гении, или с бутафорни бандитчета. Калтаците ще ви слушат, но няма да ви свършат работа. И това е причина да се замислите за нивото на г-н Уормик, който е в най-интензивни сношения с тая наша власт.

Мога да ви пиша още много за контактите на г-н Уормик, достопочтени сенатори и конгресмени.

Не казвам, че г-н амбасадорът има радикални възгледи по отношение на семейните ценности. Но докато жена му представлява американската политика в Белград, Уормик се шлянка из България с млади актриски, мъкнат се по кръчми и фестивали, говорят си за меки наркотици. Не твърдя, че е прелюбодеец, но тишината в спалнята ражда чудовища, както казва Франсиско Гоя. А Уормик е постоянно нахилен като някакъв пушилист. И трябва да добавя, че най-вероятно хич не държи на пиене - не мога да го твърдя със сигурност, защото не сме сядали на една маса. Той е предпоследният човек, когото ще поканя на запой просто защото не се сещам кой е последният. Ако ще я докараме дотам един наркоман, бивш, настоящ или бъдещ, да обвинява един почтен човек в каквото и да е, сами разбирате, че не е сериозно. Не казвам, че посланикът е наркоман, но човек, ако иска да е пияч, не трябва да смесва активните съставки - закон! А за мен се носят легенди по тоя въпрос, но не ми е удобно да се хваля сам...

Скъпи сенатори и конгресмени!

С искрена надежда писмото ми да бъде прочетено внимателно във всичките му засукани аспекти, оставам приятел на вашата велика страна, оставам в очакване на виза и разбиране, безпределно предан и неразривно ваш: Ромен дьо ла Фонтан.

_______

* С извинение към създателите на едноименния филм.