|
| *** |
И тогава... И тогава на снимачната площадка довтаса пребледнял сценаристът Ванчев. В ръцете му трепереше вестник. Едва го разтвори пред режисьора.
- Половин час почивка - пребледня и Миташки.
Двамата поседнаха като замаяни и запалиха цигари. Операторът Теров изключи камерата и побърза към тях. От опит знаеше - това сценаристите, режисьорите са едни женчовци: чувствителни, слаби, всичко ги разстройва. Ако не е той да ги ръчка, никога нищо няма да заснемат.
- Дай да видя - дръпна той вестника. Набързо прочете как Министерството на здравеопазването нарежда в българските филми вече да не се пуши.
- Добре бе, Теров - жално проговори Ванчев, - той, нашият герой, е бохем. Около това се върти целият филм. Художник човек, артист. Докато другите трупат, той ги черпи. Не можеш от такъв да искаш да се пенсионира и да живее здравословно.
- Бе вие двамата сериозно ли? - изрепчи се Теров. - Че то у нас всеки ден излизат к`ви ли не наредби, да не би някой да ги спазва?
Доводът му хич не убеди двамата и те продължиха да му натрапват бледия си тен. Теров трескаво затърси други доводи:
- Вижте, трябва да разберем какво се крие зад тази наредба. Наскоро четох, че това министерство изхарчило парите за онкоболните. За ремонти и украсителни дейности. Сега скача срещу пушенето. Защо? Защото пушенето произвежда онкоболни. Пък парите изхарчени...
- Стига глупости бе, Теров - навлезе в дебрите на голямата политика и Миташки. - Ако намалеят онкоболните, ще намалеят и парите за тях. Тоест за ремонти и украсителни дейности. Не мислиш ли, че нещо не се връзва?
- К`во да се връзва бе, Миташки, к`во да се връзва? За филми пари няма, нали така?! Обаче има пари да се издават наредби да не се пуши във филмите, за които няма пари... Не се връзвало, айде де.
- Ми той е нещастно влюбен - не мирясваше Ванчев. - Сега какво, да не пуши, докато страда по нея, а да яде сладолед, така ли?
- Той сладоледът не е много полезен. По-добре мюсли да си забърка - промърмори Теров.
- Художник бе, Теров, художник. Отчаял се е от хората и повече натюрморти рисува.
Теров се пресегна към джоба му, измъкна пакет смачкани цигари и запали. По принцип не пушеше, но щом наредби му завират в носа, що да не запали?
- Добре де, със сладолед не става. Обаче, я помислете, той рисува натюрморт, това там праскови, грозде, резен диня. Рисува, а мислите му бягат надалеч, към нея се стремят... И ето го - отнесен, отчаян, не разбиращ на кой свят се намира, - вместо да запали цигара, както си му е редът, разсеяно протяга ръка, взема праскова и хрупва...
- Ще изяде натюрморта бе, Теров - прекъсна го възмутен Ванчев.
- Е какво ще му стане на натюрморта, като го изяде?
- Вярно, бе - оживи се внезапно Миташки. - Но трябва да се обоснове. Значи напоследък никой не му купува картините, няма никакви пари. Всичко е профукал да черпи и сега даже за хляб няма. Затова посяга към натюрморта...
Ванчев скочи и с отвратена физиономия хукна нанякъде.
|
| *** |