Аз съм американец.
Аз съм англосаксонец.
Аз ще продължавам да поучавам Европа. Аз го правя вече над 200 години. Аз ще поучавам всички дребни постсоциалистически държавици. Никой не ме е канил. Но аз съм англосаксонец.
Миналата зима на един банкет в клуба, председателстващият, полковник от запаса, ревна с пълно гърло и огромно въодушевление: "Ние сме англосаксонци, а когато един аглосаксонец се нуждае от нещо - той отива и го взима!".
На този банкет имаше бая хора. Полковникът пожъна бурни аплодисменти. Те хабиха своя възторг по повод тази декларация в продължение на цели две минути. Самият пък вдъхновен пророк сияеше в щастлива усмивка и излъчваше блаженство от всяка пора на англосаксонския си организъм.
Превеждайки това изречение на човешки език, то звучи така: " Ние, американците и англичаните, сме крадци, разбойници и пирати и се гордеем с това".
Не се намери нито един, който да каже че го е срам. Всички бяхме англосаксонци. Нашият официален девиз е "Ние вярваме в Бог". Той трепти в религиозен екстаз върху нашите банкноти. Истинският ни девиз е "Ние идваме и взимаме!". Нашата официална етика е във величавия и хуманния "Ex pluribus unum". Истинската ни нравственост е в безсмъртното "Ей, размърдай си задника!"
Ние имаме право да учим Европа. Без нашите уроци Европа никога нямаше да разбере какво е вестникар и журналист, какво е жълта преса, какво са непосилни данъци, как се създава хранителен тръст, който храни хората с отрови срещу техните си пари, как се обогатяват застрахователните компании за сметка на пенсионери, сирачета и вдовици...
Непрекъснато, упорито, настойчиво ние американизираме Европа и се надяваме скоро да приключим
