Какъвто и цивилизован избор да направим, винаги трябва да имаме едно наум. Особено когато става дума за семейството - тази клетка на обществото, в която мъжът нерядко се чувства като в зоологическа градина. Там и най-гордият лъв ще подвие опашка, за да не му я дърпат.
Колкото и един мъж обаче да си избира съпругата, както и да я оглежда и преценява, никога не е наясно на каква тъща ще попадне. Защото както никой не си избира родината, така никой не си избира тъщата.
Ако мъжът е заврян зет - леле, мила мамо! Тогава тъщата се изживява като втора майка, което си е направо мащеха. И тогава за нашия казват: "Какъв мъж е това? Заврян зет!"
Знаем от народопсихологията къде е мястото на заврения зет. Между прозореца и фикуса. За да не настине фикуса. Един приятел така се обезличи на това място, че взе да циври. А тъщата му, вместо да се смили поне малко над него, рекла и отсекла:
- Като ще плачеш, зетко, прави го поне над саксията! Хем да не зяносваш паркета, хем да поливаш цветето!
Е, някои заврени зетьове се държат по-достойно - плачат скришом. Или търчат в кръчмата да пият мастика, понеже ги е присвил стомахът. Там обаче при мисълта, че в края на краищата пак трябва да се върнат вкъщи, така реват, че мастиката побелява от сълзите им. Та видите ли на някого да му побелява мастиката, без да има на масата чаша с вода, знайте, че е заврян зет!
Но има случаи, когато зет и тъща живеят в мир и сговор. Тогава обаче съпругата я обземат едни съмнения - все си мисли, че мъжът й привидно се държи добре, а всъщност изобщо не понася майка й. И адски се дразни, ако мъжът й нещо се размотава, щото знае ли какви ги крои...
- Какво си се заблеял? - пита една такава, подозирайки, че мъжът й само се прави на агънце.
- Ще ми се, мила - разнежено казал той, - някой хубав ден да вечеряме само двама с тебе. На свещи...
- Знаех си аз - разхлипала се неудържимо тя, - че искаш мама да я няма!...
Впрочем едва ли някой зет живее с илюзията, че може лесно да се отърве от тъщата си. Защото тя дори да е с единия крак в гроба, с другия е върху шията на зет си.
Но това не значи, че човек не бива да прави опити. Нали надеждата умира последна? Макар че обикновено последна умира тъщата.
Един приятел тия дни ми довери:
- Писна ми от тъщата. Ама й се умилквам, за да не подуши нещо. Даже й спечелих доверието. Разреши ми аз да готвя вкъщи. Миналата седмица жената беше в командировка. Техният холдинг даваше брифинг в провинцията. И знаеш ли какво сготвих на тъщата?
- Какво? - ококорих се от любопитство.
- Панирах й мухоморки - изсъска той.
- Че ти направо си я утрепал - сащисах се аз. - Сега сигурно ще трябва да лежиш...
- Глупости - тежко въздъхна той. - Кой ще ме остави мене да лежа?
- А какво стана с тъщата ти?
- Само я сви стомахът. Но пък да знаеш какъв скандал ми вдигна... Защо били развалени яйцата?!
Аз обаче мойта тъща си я тача и редовно си я четкам.
- Ама ти - викам й - все по-хубава ставаш. Сякаш се занимаваш с политика!
Тя се замисли. Явно й се иска да е още по-хубава. И май ще се юрне към политиката. То нали повечето жени гледат на политиката като на козметичен салон...
|
|