Прибрах се у дома в Банкя след дълъг и изтощителен ден, който ми изстиска жизнените сокове, седнах си сам като куче, мачове даже не ми се гледаха. И внезапно ме нападна една мисъл - борих се с нея цяла нощ като Яков с ангела.

Мисълта беше следната: аз не съм безгрешен.

Борих се мъжки, на два-три пъти за малко да я гътна в ипон тая мисъл, обаче всеки път ме надвива. Пишман станах, развиках й се на латински и славянски: ваде ретро, сатана, изиди, твойта вяра, къш оттука! Обаче тя не се махна и аз се примирих: грешен съм.

Много грехове имам.

Причинил съм непоносими страдания на господа популилипутите - това е точната дума, защото те са едни популисти лилипути. Говоря за нещастниците от тройната коалиция, от синята коалиция и от коалицията на мъжеложците - техният популизъм е толкова жалък и нищожен спрямо моя!

Те излизат и виждат, че навсякъде се строи. Виждат моята красавица - многофункционалната спортна зала. Кой не би искал такава хубавица за себе си?! Виждат, че "Тракия" е готова на чакъл, виждат как Берлускони ми мери гърба с педи, виждат как с Путин се разбираме от половин дума, виждат, че Уорлик също като мен влезе в български сериал, за да мине по моите стъпки и да засвидетелства безпрецедентното уважение на Съединените щати към мен.

Това за враговете ми е мъка, господи, това е океан от горест, в който се губят малките им популилипутски душички - като барабонки в цунами. И за това душегубно статукво съм отговорен еднолично аз. Жал ли ми е за тях? Хич. Аз трупам грехове, а те - страдания.

Президентът - по инерция го наричам така, защото той не е президент, а партиен лидер - тоя именно е смачкан от маниакална депресия пак заради мен. Като в хидравлична преса е потиснат, защото вижда каква непостижима за него осанка имам, колко непринудено общувам с народа, с каква готовност момите преглъщат големия залък, дето им чупя от питката. Това за него е блян, за мен - ежедневие.

Оня ден минавам по "Дондуков" и го гледам стои на прозореца, пък си припява:



Дом стоит, свет горит,

Из окна видна даль.

Так откуда взялась печаль?

И, вроде, жив и здоров,

И, вроде, жить не тужить.

Так откуда взялась печаль?



Вместо да си запее като човек "Коварство и печал" на Емилия, щом пък му е толкова кофти и му е поревнало чрез изкуството да облекчи мъките на безхаберната си душа... Негова си работа, аз в чуждите партии съм казал, че не се бъркам, но все пак ми се ще да има в тая държава президентска институция, близка до хората.

...И тъй на сутринта постигнах реми в борбата с тежката мисъл. Постигнах мир със себе си и ще предложа мир на враговете си при определени условия. Защото аз ги обичам тези мои малки поданици, душици непослушни! С тях можем да постигнем много, ако най-сетне се подчинят и се побоят от мене. Дето е речено в Книгата на книгите:

Когото Боко обича, нему изпраща скърби за изпитване на вярата и на предаността към Него.

_______

* Алтер его на Иво Балев. В текста с естетическа цел са използвани словоформи извън речниковия и понятийния апарат на ББ.