Намаление на работните места с 286 974 и на наетите с 357 100 е драматичният резултат на пазара на труда след две години световна икономическа криза, който отчете НСИ по предварителни данни. При 2 434 000 работни места общо - заети и незаети, средно през 2008 г. За 2010 г. статистиката преброи 2 147 000. Наетите по трудови и служебни правоотношения пък са се стопили от 2 466 852 средно през 2008 г. до 2 109 752 през 2010 г.

Огромната разлика между намалението на наетите и на работните места с около 70 000 експерти обясниха с евентуалното голямо текучество за едно работно място, което накрая бива закривано.

Не е ясно дали в кризата работодателите са закривали много от незаетите си места, или хората наистина са спрели да подбират, но броят им намалява от около 24 000 през първите три тримесечия на 2008 г. до 16 000 през 2010 г. От Агенцията по заетостта многократно обявиха, че незаетите места са или за тежък труд срещу ниско заплащане за неквалифициран персонал, или заради липсата на безработни с подходяща квалификация да ги заемат.

Бизнесът вече предупреди, че съкращаването с 12.5% точно на работните места е най-големият проблем на кризата, тъй като ще е трудно възстановяването им.

В същото време в края на 2010 г. статистиката отчете най-висока производителност на труда в последните 10 г. През четвъртото тримесечие на 2010 г. средният принос на всеки работещ е бил 14.1 лв. на час. Обяснението е в масовите съкращения на най-неефективните работници и поемането от останалите на няколко функции. Синдикатите многократно обявиха, че уплашени за работните си места, хората са готови да работят дори без пари извънредно и при намалени заплати. Въпреки това България остава на едно от последните места по производителност на труда и това е един от редовните аргументи за замразяването на доходите от бизнеса.



РЪСТ

На фона на орязването на възнагражденията за двете години криза обаче статистиката "вдигна" средната работна заплата в частния сектор с 23%, където тя стигна до 605 лв. Обяснението пак е в съкращенията основно на най-нискоквалифицираните и съответно с най-ниско заплащане. Заплатите в обществения сектор продължават да бъдат по-високи, отколкото в частния и в кризата. Там обаче ръстът е по-малък - с около 15% и стига до 738 лв. Средната заплата у нас обаче остава под минималното възнаграждение в 2/3 от сраните в ЕС. А статистиката отчита постоянно свиване на разходите на домакинствата през последните 2 години, за да се компенсират намаляващите общи доходи. Според всички изследвания българите се чувстват най-бедни в Евросъюза.