Централната и местната власт са имали забавени плащания за 799 млн. лв. в края на 2009 г., които през 2010 г. са намалели до 432 млн. лв. Това значи, че по последни данни държавата бави плащания към фирмите в размер на 237 млн. лв., а общините - 194 млн. лв., сочат данните към 31 декември 2010 г. За сравнение година по-рано централната власт дължеше 602 млн. лв., а местната - 197 млн. лв. Голямото разплащане на просрочените дългове се състоя през втората половина на м. г., когато заработи схемата през Българската банка за развитие. Общините обаче така и не са успели да редуцират дълговете си за извършена, но неразплатена работа.
Въпреки стремежа на властта през миналата година да изчисти просрочията си тя никога не е имала задължения към частния сектор в такива размери, каквито бяха достигнати при управлението на ГЕРБ. От справката на МФ например се вижда, че в края на 2008 г. дълговете на държавата и общините са възлизали на 82 млн. лв., а към 30 юни 2009 г., т. е. преди идването на ГЕРБ на власт - 166 млн. лв. Това означава, че само за няколко месеца до края на 2009 г. финансовият министър Симеон Дянков е успял да увеличи просрочията с около 600 млн. лв. с цел изкуствено да свие бюджетния дефицит и да проправи пътя на България към еврозоната. Тогава обаче министърът все още не бе наясно, че евростатистиката отчита не само касовия дефицит в хазната, но и забавените плащания, така че той реално не спечели нищо от хватката си и трябваше да се оправдава със скрити от чиновниците по чекмеджета стари договори. Истината обаче лъсна пред Брюксел и в резултат минусът в хазната бе ревизиран няколко пъти. Ведомството на Дянков в крайна сметка си извлече урок от драмата с просрочията и в бюджета за 2011 г. за пръв път сложи таван на задълженията, които ведомствата могат да поемат. В резултат към края на т. г. институциите, без да се включват общините, не могат да имат дългове за над 556 млн. лв.
От действията на Дянков най-много пострада родният бизнес, който насред кризата остана без пари. Неслучайно наскоро Българската стопанска камара предупреди, че се очакват масови фалити на фирми заради нерешения проблем със задлъжнялостта на държавата към бизнеса. Проучване на камарата на базата на балансите на фирмите показва, че ведомствата, държавните и общинските предприятия към 31 декември 2009 г. дължат на частния сектор 833 млн. лв. по изпълнени, но неразплатени поръчки. Отделно данъците за възстановяване според БСК възлизат на 2.4 млрд. лв. към същата дата. Единственият коментар на проучването, който Симеон Дянков направи преди две седмици от парламентарната трибуна, беше, че тези данни не са верни. В сайта на МФ обаче пише, че в края на 2009 г. забавените дългове на държавата и общините към бизнеса са били 799 млн. лв. - число, което е много близко до посочените от БСК 833 млн. лв. За да се реши проблемът, от камарата настояват България спешно да въведе в законодателството новата евродиректива за забавените плащания. Тя ще задължи държавата и фирмите да се издължават до 30 дни от представянето на фактурата от съответната доставка. Крайният срок за въвеждане на норматива във всички държави от ЕС е 16 март 2013 г.
ПРОСРОЧИЯ НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ
| Към 31 декември | Размер |
| 2005 г. | 53 млн. лв. |
| 2006 г. | 44 млн. лв. |
| 2007 г. | 57 млн. лв. |
| 2008 г. | 82 млн. лв. |
| 2009 г. | 799 млн. лв. |
| 2010 г. | 431.5 млн. лв. |
Източник: Министерство на финансите.
