Министрите, от които премиерът поиска отчет за изпълнението на антикризисните мерки, се опитват да шикалкавят и да представят свършеното наполовина за напълно готово. Това се разбира от отговорите им до Бойко Борисов и депутата от левицата Корнелия Нинова след нейно актуално питане.

Една от мерките например предвиждаше чрез промени в закона за местните данъци и такси да се укрепи финансовата самостоятелност на общините и да се въведе като единствена база за определяне на таксата за битови отпадъци количеството на генерираните боклуци. Срещу тази мярка финансовият министър Симеон Дянков е записал, че е направено, макар че в момента такса смет се изчислява върху данъчната оценка на имота и това предизвиква недоволството на гражданите и бизнеса. В обяснението на Дянков пише, че на създадената работна група не е бил предложен механизъм за измерване на отпадъците, затова евентуална промяна в закона щяла да доведе до невъзможност за изпълнението му.

Сходна е ситуацията и със създаването на механизъм за гарантиране на средствата на осигурените лица във фондове за допълнително пенсионно осигуряване, вложени в депозити на български търговски банки. Това трябваше да стане след съгласуване с БНБ и Комисията за финансов надзор. От отговора се разбера, че мярката е частично изпълнена, но е добавено, че "не се предвижда включване на депозитите, направени от фондовете за допълнително доброволно пенсионно осигуряване, в обхвата на гарантираната сума". Причината е, че този вид осигуряване е доброволно и имало до голяма степен инвестиционен характер, затова рискът бил за сметка на осигурените лица.

Съвсем формално и с общи приказки са се отчели министрите на здравеопазването, на културата, на вътрешните работи, на външните работи, на спорта и на еврофондовете.

"Антикризисният план на правителството бе приет формално, без намерение да се изпълни и затова има толкова необмислени мерки, които няма как да се свършат", коментира Корнелия Нинова пред "Сега".

Най-подробни са отчетите на Симеон Дянков, Тотю Младенов и Трайчо Трайков. Нона Караджова пък признава, че се е провалила мярката за продажба на парникови емисии заради отнетата акредитация на страната, но изтъква, че само за два месеца - от април до юни, преди да се случи това, правителството е "осигурило за българския бизнес пазар на квоти емисии за 146 млн. евро. Караджова съобщава, че и след връщане на акредитацията ни този пазар остава запушен, защото "въз основа на информация за кражби на квоти от националните регистри за търговия с емисии на парникови газове на Румъния, Чехия, Гърция и Австрия на 19 януари 2011 г. ЕК е преустановила работата на всички национални регистри". На 4 март е възстановена дейността на нашия регистър за търговия с емисии парникови газове.

В отчета на Трайков пише, че има ръст на произведена електрическа енергия от ВЕИ с около 43%, което е довело да увеличаване на надбавка за т.нар. "зелена енергия" от 2.13 лв./МВтЧ на 3.03 лв./МВтЧ. Изредени са и други фактори, които водят до увеличение на цената на ел. енергията. Трайков отчита, че цените за потребителите били увеличени с по-малко от 2%, защото предприели мерки за намаляване на отделните ценообразуващи фактори, иначе от 1 юли м.г. цената на тока трябвало да нарасне с 10%.

------РЕСТРИКЦИИ

От представените отчети става ясно, че са изпълнени всички рестриктивни мерки, но почти не са пипани мерките в подкрепа на бизнеса и потребителите. Така например по мярката за увеличаване на дивидента за държавата от държавните търговски дружества от 50 на 80 на сто само министерството на икономиката отчита с 39 млн. лв. повече събрани дивиденти. МФ пък е записало допълнителен приход по тази мярка от 50 млн. лв. за 2010 г.