На челото ми се появи пъпка!

Розова и доста гадна. При това трети ден не минава.

Реших да взема мерки и, то се знае, посетих джипито си. Огледа то пъпката и ми написа направление за кожен доктор. Грабнах аз направлението и се втурнах към частната клиника "Мегавитацентрум". Щото ми е най-близо. В "Мегавитацентрум" с пъпката се зае дерматологът Цеков - направо сякаш изваден от реклама за чудодейна паста за зъби - изискан, очилат, загрижен и целият в бяло. Огледа той пъпката и изрече страшни думи. Каза:

- Мдааа, добре ще е най-напред да отхвърлим най-тежката диагноза! Трябва да идете на горния етаж да ви направят Квинтдоплер дерматест!

Сърцето ми заби, главата ми зашумя, дъхът ми секна и краката ми се подкосиха...

- Само че да знаете! Него здравната каса не го плаща!

Боже, кой ти гледа плаща ли се, не се ли плаща! Дай, колкото и да струва тоя Квинтдоплер дерматест, да отхвърлим най-тежката диагноза!

Втурнах се към горния етаж. Платих там осемдесет и четири лева, сложиха ме да легна на болнична кушетка, защипаха ме с разноцветни жички, намазаха ме с разнообразни мазила и включиха към мен апаратура, напомняща автоматична пералня, но иначе цялата в скали, стрелки и бутончета. Затрака медицинската машина, заподскачаха стрелките и замигаха лампички и, хоп, изплю техниката лист, целият изписан с криви, прави и разни завъртулки. Дълго и съсредоточено ги разглежда благородна жена в бяло, после поклати глава загрижено и каза:

- Бе то всичко е наред, ама тука има една синуса, дето нещо ми играе! Дайте, за да отхвърлим всякакви съмнения, да направим и едно ЦЕБЕХАКЕ! Утре, десет сутринта, без да сте закусвали, стая 23 на третия етаж!

На следващия ден, в стая 23, след като платих четиридесет и девет лева, приятна сестричка източи от мен спринцовка кръв и, засмяна и някак закачлива, ми съобщи, че резултатите ще са готови още утре и ще отидат направо на бюрото на доцент Бенедикт Попмаринов, 12-и кабинет на втория етаж, всеки петък от 15 до 17 часа.

Доцент Бенедикт се оказа мрачен, съсредоточен и скъп доктор. Неговият преглед струваше сто и четири лева без ДДС. Огледа той резултатите от ЦЕБЕХАКЕ-то, съсредоточи се с лупа над пъпката на челото ми, кой знае защо опипа с космата длан седефения ми корем, после седна на бюрото си и проговори с глас на собственик на погребална агенция:

- Общо взето нямаме никакво основание за тревога! Но все пак, тука нещо... Бе, вижте, показателят съсиряемост на W-гранулите е два пункта под нормата. Няма да е зле да отидете и на лазерен фитотрон. Така всичко ще е чисто!

Лазерният фитотрон се помещаваше във филиала на "Мегавитацентрум" в Банкя. Взеха ми там шестстотин и седемдесет лева и ми определиха ден за прегледа - понеделник следващата седмица.

- А трябва ли да не съм закусвал? - попитах ги унило аз.

Изпълнени с доброта и сърдечност, лазерните фитотронаджии ме потупаха обичливо и с разбиране по рамото:

- Можете да закусвате и вечеряте колкото пожелаете! И ракийка си пийнете! Че и биричка може да ударите! Това изобщо няма да повлияе на изследването!

Добри хора! Но не се видях повече с тях. Щото, като се прибирах, срещнах в асансьора кака Гина от осмия етаж.

- К`во става бе, Чавдарчо? - попита ме тя. - К`во си обесил нос?

- Бе тука една пъпка...

- К`ва пъпка? Дай да видя!

Затисна ме тя в ъгъла, опипа челото ми и докато се огледам и разбера какво става, маменцето й разката!

Изстиска я!

Безплатно!!!