29 Юли 2002 03:44

АЗ НЕ ПОДКРЕПЯМ НАПАДЕНИЕТО НА САЩ СРАЩУ ИРАК, СЛЕДОВАТЕЛНО НЕ ПОДКРЕПЯМ НАТО !

29 Юли 2002 06:12

I nie li, kato vlezem v NATO, ste davame mnenie? Ami to e yasno za kogo ste glasuvame oste ot sega.

29 Юли 2002 12:35

Жълтите вестници от типа на Washington Times (да не се бърка с Washington Post) вече почнаха подготовката. Били забелязали иракски агенти, купуващи тръбопроводи от неръждаема стомана. Използват се в газови цинтрофуги и са един от ключовите компоненти в производството на материал за атомни бомби. Утре ще забележат и някой Зрънков продаващ бял живак на лице, загърнато в чалма, но поразително наподобяващо Бен Ладен, и живеещо в Багдад.
Няма да се размине тая война.

29 Юли 2002 12:53

“Скритата ръка на пазара никога няма да работи без невидимия юмрук зад нея - МакДоналдс не може да просперира без МакДонъл Дъглас, създател на F-15. А този юмрук, осигуряващ безопасност в света за нуждите на технологиите на Силиконовата долина, е армията, въздушните сили, флотата и морските пехотинци на Съединените щати.”
Томас Фридман
“Ню Йорк Таймс Магазин”, 28 март 1999

ИРАК 1991

1. Увод

Войната на Съединените щати срещу Ирак - т.н. Война в Залива - започва на 16 януари 1991 и продължава шест седмици (42 дни).
Жертвите -
САЩ - 150 войници
Ирак - повече от 200,000 войници
(Ясно е, че Войната в Залива не беше война, а кланица. Клането продължава и до наши дни.)
Цивилни жертви - между 25 и 35,000 (според Гринпис)
Два фрапиращи случая -
Най-малко 100 души загиват при дневната бомбардировка на моста в Насирия (Nasiriya) в южен Ирак.
Повече от 100 души са жертвите на дневната бомбрдировка на моста при Самава (Samawa).
Целият град Басра с население над 800,000 души е бил обявен за цел в нарушение на Женевската конвенция, забраняваща бомбардирането на градове.

“Умните” бомби
По време на Войната на Съединените щати срещу Ирак през 1991 година 70 % от т.н. “умни” бомби се отклоняват от целта и избухват върху къщи, джамии и училища или върху празни поля. Останалите 30% унищоживат инфраструктурата на Ирак.
В книгата си “Военните престъпления на Съединените щати срещу Ирак” Рамзи Кларк твърди, че Съединените щати умишлено са бомбардирали и разрушавали цивилния живот, търговски и индустриални райони, училища, болници, джамии, църкви, скривалища, жилищни квартали, исторически места, правителствени учреждения. Дори след края на войната Съединените щати (и Англия) периодически бомбардират обработваемата земя в Ирак, очевидно за да осигурят по-висока степен на смъртност сред цивилното население чрез недохранване и глад.

….
“Разрешете ми да ви разкажа накратко какво точно се случи. В продължение на 42 дни над Ирак бяха стоварени 114,000 бомби – по една на всеки 30 секунди. Говорим за 88 хиляди тона бомби. 7 % от тях бяха насочвани, 93 % бяха свободно падащи бомби. Свалени бяха 38 самолета на Съединените щати – по-малко от загубите при военните игри, където не се използва бойно въоръжение. Нито един иракски самолет не влезе в битка. Когато започна настъплението по суша, оказа се, че не бяха останали иракски войници - избили бяхме най-малко 125,000 от тях и 130,000 цивилни до днес. Избихме толкова, колкото поискахме.”
Рамзи Кларк
Бивш Министър на правосъдието на Съединените щати
Последно изслушване на Комисията за разследване на поведението на Съединените щати по време на Войната в Залива, февруари 1992 година.

…
ЦИВИЛНИТЕ ЖЕРТВИ

Част І – По време на войната

Скривалището Ал Амирия (al-Amiriya) в Багдад
w w w . merip . o r g / mer / mer215 / mer215 . h t m l
Там са умъртвени жестоко 403 цивилни иракчани, между които много жени и деца.
Съединените щати го бомбардират на 13 февруари 1991 година.
Смятали го за команден център – официалната версия.
Репортери, отишли там след бомбардировката, присъстват на измъкването на овъглените трупове на деца, жени и мъже.
…
Съединените щати са знаели, че това е скривалище за цивилни. То е било пълно с хора. Първата ракета пробива покрива, експлодира и убива всички на горния етаж с изключение на 14 души, които са били изхвърлени през разбитите петтонни врати от силата на взрива. Децата са били овъглени, някои размазани по стените. Наложило се е част от тях да бъдат буквално изстъргвани от тавана. Втора ракета минава през отвора на покрива, пробива пода и се взривява на долния етаж. Пръсват се огромни резервоари за вода и хората там са били сварени живи.
…
Кожите на сварените деца и възрастни на долния етаж се смъквала от телата им и когато водата била източена, се залепили по стените. Очертанията на детските телца се виждат ясно, виждат се и косите им. На някои места над нивото на водата има отпечатъци от пръстите на онези, които са се опитвали да се измъкнат от врялата вода.

Част І І – След войната

А. Обедненият уран

По време на войната Съединените щати и Англия бомбардират град Басра и околностите му с 96,000 ракети с обеднен уран (depleted-uranium shells).
…
През първите четири години след края на Войната в Залива 1991 в родилната клиника в Басра се раждат само 11 деца с деформации.
През 2000 год. те са вече 221.
…
Тревожно е увеличение на случаите на левкемия между бебета в Басра, иначе достатъчно големи късметлии да се родят с пълен комплект крайници и органи.
Случаи на левкемия -
1993 г. - 15
2000 г. - 60
2001 г. - очаква се тази цифра да се удвои.
И така ще продължи. Завинаги.
(Обедненият уран има период на полуразпад от 4.1 билиона години. Пълното му разпадане ще стане след 25 билиона години, възрастта на земята…)
Д-р Джават Ал Али (Jawad Al-Ali), завършил в Англия и член на Кралския съюз на лекарите, говори за ракова епидемия в Южен Ирак. “Броят на раковите заболявания се удвоява всяка година.”

…
Неродените деца в района плащат най-високата цена - разрушена е тяхната ДНК.

- Рос Б. Миркарими, Научно-изследователски център за контрол на оръжията.
Откъс от доклада му, озаглавен “Въздействия върху природната среда и човешкото здраве в района и преди всичко в Ирак”

w w w . wakefieldcam . freeserve . c o . u k /extremedeformities . h t m

Б. Санкциите

Лесли Стал “Стана ясно, че половин милион иракски деца са умрели в резултат на санкциите. Повече от загиналите деца в Хирошима. Цената оправдана ли е, не е ли прекалено висока?”
Олбрайт “Изборът е тежък, но НИЕ смятаме, че цената е напълно оправдана.”
Цитат от интервю, проведено на 12 май 1996 г.

Санкциите бяха подкрепени от
Жан Кретиен, Премиер на Канада
Лойд Аксуърти
Уилям Клинтън
Тони Блеър
Кофи Анан
Уилиям Коен
и др.

…
В течение на тези единадесет години в резултат на санкциите измират повече от 600,000 деца. Този трагичен резултат принуждава трима висши служители на ООН, Денис Холидей, Ханс фон Спонек и Болгард, да подадат оставките си като протест срещу “бавното и мълчаливо умъртвяване на цял един народ” - първият бунт от този вид в 55-годишната история на ООН.

…
Санкциите на ООН (Съединените щати)

Смъртоносните последствия от санкциите срещу Ирак рядко се споменават от медиите на Съединените щати. Според доклад на организацията към ООН за прехрана и земеделие (United Nations Food and Agricultural Organization) в резултат на санкциите са умрели повече от
560,000 иракски деца под петгодишна възраст!
23% от децата са със забавено развитие поради недояждане.
70 % от всички бременни жени в Ирак са анемични.
Общо в резултат на санкциите умират повече от 1 милион иракчани
Повече от 4 (четири) милиона иракчани са под непосредствена заплаха от смърт или остро хронично заболяване поради недохранване. Жертвите включват
2-3 милиона деца под петгодишна възраст,
около 600,000 бременни жени и кърмачки,
стотици хиляди възрастни.

Според ООН поради недостиг на лекарства в резултат на санкциите всеки месец умират 5,000 иракски деца.
Санкциите са наложени от ООН под натиска на Съединените щати.

…
“Ние сме в процес на унищожение на цяло едно общество. Просто и ужасяващо. Нито е законно, нито е морално.” Денис Холидей, координатор на ООН за Ирак, октомври, 1998 г.

“Ако хората чуят и видят какво се прави от тяхно име в Ирак, ще се вбесят. Но те нито чуват, нито виждат, тъй че нещата си продължават.” Джон Симпсън, редактор в БиБиСи, април 2000 г.
Гласове от Англия, организация, работеща заедно с обикновени семейства в Ирак.

…
Камал умира в Детската клиника на Багдад от предотвратима и лечима болест – както много други иракски деца .
Смъртта в резултат на санкциите е като смъртта от водородна бомба или от куршум. Когато Камал умря нямаше сирени нито заслепяващи светлини, никой не тичаше наоколо с автомат. До леглото му нямаше представители на медиите. Камал просто угасна като свещичка – както сто други иракски деца същия ден и всеки ден през последните десет години...

29 Юли 2002 14:52

However brutal the regime, Britain must not support an invasion of Iraq
29 July 2002

Not even last week's impressively evasive performance from the Prime Minister could conceal the fact that Tony Blair is caught with his feet on either side of a widening strategic divide. We might speculate that he knows a war against Iraq would be wrong. He has, after all, personally appointed a new Archbishop of Canterbury who included a condemnation of the coming war in the manifesto on which he ran for office. On the other hand, he also knows that publicly opposing the President of the United States on such an issue would weaken British influence in the world. So he waits, repeating the phrases "action is not imminent" and "nothing has been decided", for something to turn up.

Complicating factors, of course, muddy the simple choice as to which side of the divide is right. Saddam Hussein is a threat – to the Kurds, to many Iraqis, to his neighbours and to Israel, even if he is hardly a threat to the United States itself. He is in breach of United Nations resolutions designed to stop him developing weapons of mass destruction. The fact that the UN has failed to will the means to enforce its resolutions owes more to the right of veto on the Security Council than to the spirit of the settlement at the end of the Gulf War.

The issue is also confused by the fact that many of the opponents of an invasion of Iraq oppose any military action whatsoever, even of enforcing the no-fly zones intended to protect the persecuted. They are also too inclined to believe Iraqi propaganda which holds the US and its allies responsible for the starvation of many of the Iraqi people, when responsibility for that lies with Baghdad.

That said, however, the case against any attempt at "regime change" by invasion remains overwhelming. As we report today, the Government's own legal advisers say that the status of an invasion under international law is at best doubtful. A clear difference exists between bombing targets, such as known sites for developing chemical, biological or nuclear weapons, or anti-aircraft installations which threaten no-fly zones being enforced, and a ground invasion intended to overthrow President Saddam's rule.

UN authorisation has not been given for the latter, and nor is it likely to be. Mr Blair is used to that – he was advocate-in-chief of the war in Kosovo, which similarly lacked explicit UN authorisation. That conflict assumed legitimacy from a kind of "common law" of international relations which permits limited intervention in the internal affairs of states in order to prevent genocide or other crimes against humanity. But what is essentially being proposed by the hawks within George Bush's administration is the equivalent of marching on Belgrade to depose Slobodan Milosevic.

Precedents are available, such as when Tanzania invaded Uganda to depose Idi Amin in 1979, but they depend on the action being swift and relatively bloodless, and the outcome being clear. Neither applies to Iraq. Even if a credible alternative regime could be installed by US action in Baghdad – and no such candidate is waiting in the wings – the effect on Arab opinion would be disastrous.

Too many Americans believe invading Iraq is justified by 11 September, even as they accept that President Saddam had nothing to do with those attacks. The terrible truth is that the perpetrators of 11 September would want nothing more than a massive show of force by the Christian West against the Muslims of Iraq. For that reason alone, we should say no to war.

Великобритания не должна поддерживать вторжение в Ирак ("The Independent", Великобритания)
Премьер-министр Великобритании Тони Блэр явно пытается устоять на разъезжающихся бревнах стратегического несогласия

Редакционная статья, 29 июля 2002

Премьер-министр Великобритании Тони Блэр (Tony Blair) явно пытается устоять на разъезжающихся бревнах стратегического несогласия. Мы можем лишь догадываться, что ему известно, что война против Ирака была бы неправильной. Не сам ли он назначил нового архиепископа Кентерберийского, который включил в свой манифест осуждение готовящейся войны. С другой стороны, он также знает, что публичное несогласие с президентом США в таком важном вопросе ослабило бы влияние Великобритании в мире. А потому он, повторяя фразы вроде "Акция не является неизбежной в ближайшем будущем" и "Ничего пока не решено", выжидает дальнейшего развития событий.

Разумеется, выбор непростой, и не ясно, какая из сторон права. Саддам Хуссейн (Saddam Hussein) является угрозой - для курдов, для многих иракцев, для его соседей и для Израиля - хотя он едва ли способен угрожать собственно Соединенным Штатам. Он нарушает резолюции Организации Объединенных Наций (ООН), призванные помешать разработке иракского оружия массового поражения (ОМП).

Многие из тех, кто выступает против вторжения в Ирак, являются противниками войны вообще, даже установления запретных для полетов иракской военной авиации зон на Севере и Юге страны. Они также, кажется, склонны верить иракской пропаганде, обвиняющей Соединенные Штаты и их союзников в голодании значительной части иракского населения, хотя ответственность за это в действительности несет Багдад.

И, тем не менее, любая попытка "смены правящего режима" путем вторжения представляется незаконной. Даже юридические советники правительства Великобритании предостерегают, что в международном законодательстве нет четкого определения статуса вторжения. Существует четкое различие между, скажем, воздушными бомбардировками известных объектов химического, биологического или ядерного оружия или позиций средств противовоздушной обороны (ПВО), которые угрожают союзной авиации, патрулирующей запретные для полетов зоны, и вторжением наземных сил, ставящим своей целью устранение от власти президента Саддама Хуссейна.

ООН не давала согласия на вторжение и едва ли его даст. В случае с Косово действовало "общепринятое представление" о допустимости ограниченного вмешательства во внутренние дела государства с целью предотвращения геноцида и прочих преступлений против человечности. Но предложение "ястребов" в администрации Джорджа Буша-младшего (George W. Bush) равносильно тому, как если бы союзные войска пошли маршем на Белград ради свержения Слободана Милошевича (Slobodan Milosevic).

Имеются прецеденты, например, когда Танзания вторглась в Уганду, чтобы свергнуть Иди Амина (Idi Amin) в 1979 году, но эти прецеденты зависят от быстроты военной акции и очевидности ее исхода. Ни то, ни другое не применимо к Ираку. Даже если бы в результате акции Соединенных Штатов и удалось установить в Багдаде альтернативный режим - а кандидата в лидеры пока не видно - эффект этой акции на мнение арабского мира был бы разрушительным.

Слишком многие американцы полагают, что события 11 сентября оправдывают вторжение в Ирак, хотя они и согласны с тем, что президент Саддам Хуссейн не имеет никакого отношения к этим нападениям. Ужасная правда в том, что те, кто стоит за нападениями 11 сентября, не желали бы ничего большего, чем массированная демонстрация силы христианским Западом против мусульман Ирака. Только лишь в силу этого мы должны сказать "нет" этой войне.

29 Юли 2002 16:08

Прицел Ирак – плановете на САЩ за масирана война срещу Ирак

Автор - Лари Еверест

”Десетки хиляди морски пехотинци и войници (ще нахлуят в Ирак) от Кувейт. Стотици военни самолети, намиращи се в осем страни – между които вероятно ще бъдат Турция и Катар – ще се включат едновременно в безпрецедентна по мащабите си въздушна атака по хиляди цели - летища, пътища и центрове с апаратура за оптична комуникация. Специално обучени оперативни сили или оперативни агенти на ЦРУ, специалисти в областта на тайни операции, ще ударят по депа или лаборатории, съхраняващи или произвеждащи предполагаемите оръжия за масово унищожение на Ирак, както и ракетите за изстрелването им.” “Ню Йорк Таймс”, 5 юли 2002 год.

Внимание – това не е сценарий на роман от Том Кланси. Току-що прочетохте откъс от последния – засега - план на Централното командване на Съединените щати за война срещу Ирак, достигнал до “Ню Йорк Таймс”.

Планът предвижда атаки срещу Ирак по въздух, земя и море, нахлуване от север, юг и запад в координация с секретни операции на агенти на ЦРУ в самия Ирак в комбинация с различни иракски групи. Ще участват 250,000 войници на Съединените щати. Целта е подмяна на настоящото иракското правителство с проамерикански режим.

По време на Войната в Залива през 1991 год. коалицията, водена от Съединените щати, изби между 100,000 и 200,000 иракчани. Новата война на Щатите срещу Ирак, предвиждаща превземане на Багдад, ще засенчи по мащабност тази кървава баня.

Планът на Централното командване разкрива както решимостта на управниците да започнат война срещу Ирак, така и степента на напредъка в планирането й. Независимо от това, разкритията на “Ню Йорк Таймс” бяха класифицирани от власт имащите като “рутинни” – сякаш Съединените щати имат неподлежащо на дискутиране право открито да планират войни срещу когото и да било когато поискат.

Публикацията не предизвика голямо раздвижване в Конгреса – лидерското тяло на “Демократическата партия” открито демонстрира устна подкрепа на идеята за “смяна на режима” в Ирак. Един републиканец подкрепи изслушванията в Конгреса като “начин за изграждане на обществена подкрепа за потенциални военни действия.” Уводните статии на официалните медии се фокусираха върху тактиката и синхронизацията, не върху справедливостта.

Извършват се военни подготовки

От 11 септември в средите на управляващия елит вървят интензивни дискусии как да се използва станалото тогава за ускорено осъществяване на глобалните интереси на Съединените щати. Много от тези дискусии бяха фокусирани върху Ирак; по-голямата част от тях се провеждаха при затворени врати.
Разглежданите възможности включваха
1/ организиран от ЦРУ преврат срещу режима на Садам Хюсеин;
2/ военна кампания по тер-типа на войната на Съединените щати в Афганистан – тоест, комбинация от въздушни атаки и сухоземни операции, проведени от ограничен брой части на Съединените щати в съчетание с опозиционни сили в Ирак;
3/ пълномащабно нахлуване на Съединените щати;
4/ различни комбинации от предвиденото в точки от 1 до 3 включително.

Според “Ню Йорк Таймс” изтеклия до медиите план на Централното командване изразява определеното предпочитание на военните плановици към пълномащабно нахлуване в Ирак. “По-голяма част от висшите представители на военните и на правителството на САЩ смятат, че организирането на успешен преврат в Багдад е малко вероятно, а сухоземните битки в комбинация с местни антиправителствени сили едва ли ще осигурят смяна на режима в Ирак”.

Междувременно Съединените щати трескаво се подготвят за битка. “Вашингтон Пост” от 16 юни 2002 год. съобщава, че в началото на годината Буш “подписва заповед, изискваща от ЦРУ да подготви всеобхватна програма за секретна операция в Ирак с цел свалянето на Садам Хюсеин от власт. Заповедта дава право на агентите на ЦРУ да използват насилствени средства с възможен летален изход за пленяването на иракския президент.” Официално лице е обърнало внимание на “Вашингтон Пост”, че тези планове не трябва да се разглеждат като заместващи една евентуална война, а само като “подготвителен етап за военен удар”.

След Войната в Залива през 1991 год. Съединените щати създадоха разширена мрежа от военни бази в целия район. Днес 20,000 войници на Щатите се намират в Катар, Оман, Бахрейн и Кувейт, а други 5,000 – в Саудитска Арабия. Тези бази бяха подсилени, разширени и приведени в бойна готовност.

“Ню Йорк Таймс” съобщава, че “хиляди морски пехотинци от Фърст Марин Експедишънъри Форс в Пенделтън, Калифорния, предназначени за Залива, са сгъстили рутинните тренировки”, а “Въздушните сили трупат оръжия, амуниции и резервни части – например, самолетни двигатели – в складове на територията на Съединените щати и Близкия изток.” Съобщава се за прехвърляне на войски в Турция и за увеличаване на военната помощ за Йордания.

Официални лица на Щатите обикалят проамериканските режими в района, за да осигурят подкрепа – през юни министърът на отбраната Доналд Ръмсфелд посети Кувейт, Бахрейн и Катар. През април ЦРУ докара в Съединените щати представители на кюрдските групи от северен Ирак за участие в тайна среща. Около 70 бивши иракски военни се срещнаха в Лондон в седмицата след 8 юли да обсъдят ролята си в новата война на Щатите срещу страната им. А подкрепата на Съединените щати на бруталното нахлуване на Израел в Западния бряг и Газа – на фона на лицемерни, нищо незначещи приказки за създаване на палестинска “държава” – е насочена към потушаване на пламъците на палестинската интифада в процеса на подготовката за нахлуване в Ирак.

Според “Ню Йорк Таймс” от 10 юли 2002 год. “Щом се постигне принципен консенсус, Президентът Буш ще вземе последните решения за изработката на крайния военен план и изглаждане на елементите на синхронизация между въздушните и сухоземни операции.” “Таймс” от 15 юли съобщава още, че според упоритите твърдения на “висши правителствени лица офанзивата вероятно ще бъде забавена до началото на следващата година, за да се даде време за осигуряване на благоприятни условия във военната, икономическа и дипломатическа сфери.”

Претекстите

Военната подготовка върви успоредно с пропагандната. На пресконференцията си на 8 юли Буш заяви – “Светът ще бъде по-безопасен, по-мирен, ако се осъществи смяна на режима в Ирак”. Съединените щати обвиняват Ирак, че притежава – или разработва – “оръжия за масово унищожение”, игнорирайки твърденията на няколко инспектора на ООН, според които Ирак е в общи линии обезоръжен. Дори официални представители на Пентагона признават, че армията на Ирак в момента е само една трета от тази през 1990 год.

Междувременно Съединените щати подсилват още повече шеметния си военен бюджет с други 50 билиона долара и сега вече прегръщат идеята за изпреварващи военни удари и изпреварваща употреба на атомно оръжие. Войниците на Съединените щати, разположени във всяко ъгълче от земята, в този момент бомбардират Афганистан, потушават въстание на Филипините и на други места, и поддържат кървавите нападения на Израел срещу палестинците.

Правителството на Буш изисква от Ирак да приеме натрапваните и контролирани от Съединените щати военни инспекции – с други думи, да отвори вратите си за шпионите на Щатите в момента, когато те са в усилена подготовка на война! Когато напоследък разговорите между Ирак и ООН за връщането на инспекторите бяха прекъснати, Държавният департамент на Щатите нарече Ирак “заплаха за сигурността на района и на всички народи там.”

Ирак защитаваше позицията, че всяко едно споразумение за инспектиране на оръжия трябва да бъде обвързано с общо споразумение, предвиждащо спазване на всички резолюции на ООН. Никога досега този вид условия не са били ясно изразявани, а това даваше възможност на Щатите да обвиняват периодично Ирак в “неотстъпчивост”, без значение какво прави, за да задоволи изискванията на инспекторите.

Това е главното извинение на Щатите за поддържане на санкциите срещу Ирак, които последно бяха удължени през май т.г. През 1999 год. УНИЦЕФ установи, че всяко седмо дете в Ирак умира, преди да навърши 5 годинки. Това означава, че всеки месец в Ирак умират по 5,000 деца повече в сравнение с времето преди войната на Съединените щати срещу Ирак и наложените от тях санкции върху тази страна. УНИЦЕФ съобщава още, че 22 % от невръстните иракски деца страдат от хронично недояждане.

Империалистическа програма
След 11 септември Съединените щати агресивно пришпорват изпълнението на предварително разработена програма за преобразуване на глобалните отношения с цел разширяване и заздравяване на глобалното господство на Щатите. Новата война срещу Ирак заема централно място в този общ план.

“Уол Стрийт Джърнъл” от 14 юни т.г. изнесе, че дни след 11 септември висши съветници на Буш са обсъждали дали да “започнат военни действия срещу Ирак” – дори и “да няма доказателство за участието на режима на Садам Хюсеин в атаките срещу Световния търговски център и Пентагона”

Според управляващите Империята, неподчинението на Ирак подкопава хегемонията на Съединените щати в богатия на петрол Близък изток и хвърля петно върху статута му на доминираща световна суперсила.

Чрез смяна на сегашното управление на Ирак с проамерикански режим, Съединените щати се надяват за затегнат хватката си върху петрола на Персийския залив – и върху всички, зависими от него. Тези глобални хищници разглеждат войната срещу Ирак като ключ към промяна на политическата карта на района и потушаване на съпротивата против Империята. Според “Ню Йорк Таймс”, висши правителствени лица очакват, че “ един нов Ирак с ново правителство ще се превърне в нов западен съюзник, който ще намали зависимостта на Щатите от Саудитска Арабия, ще осигури източния фланг на Израел и ще действа като клин между Иран и Сирия”.

Войната срещу Ирак се разглежда и като критичен тест на т.н. “доктрина на Буш” за изпреварващи войни срещу всеки, определен от Щатите като заплаха. Управляващите Империята са решени да покажат на света, че Съединените щати имат волята и силата да смажат всеки опонент или да неутрализират всяка пречка пред мощта им.

Плановете на Съединените щати за война срещу Ирак – и цялата “доктрина на Буш” – нямат нищо общо с празни приказки от типа “защита на света” или “спасяване на живота на американците”. Тези планове са израз на груба демонстрация на класическа империалистическа политика или гангстеризъм в глобален мащаб.

В навечерието на “Операция Пустинна буря” през 1991 год. Джордж Буш Старши заяви – “Ние не сме във война с иракския народ; напротив, ние предлагаме само приятелство на хората там”. Единайсет години по-късно над един милион иракчани са мъртви благодарение на бомбите и санкциите на Съединените щати!

Всяка нова война срещу Ирак без съмнение ще бъде предприета в името на иракския народ. Но тя още веднъж ще предизвика огромни разрушения, ще донесе неописуеми страдания и ще отнеме живота на много обикновени иракчани.

Хората по света – особено онези от нас, които живеят в Съединените щати – трябва да се противопоставят от все сърце на една нова, несправедлива и жестока война срещу тази страна.

w w w . zmag . o r g

29 Юли 2002 20:20

Shte vidim, shte vidim. USranite rano ili kasno shte se prepanat niakade, moje i da v Irak. Ne se useshtat che v tozi vse po-malak sviat ne e mnogo umno da si sazdavash novi i novi vragove...

29 Юли 2002 21:12

ясенево и Ано 6
Аз отдавна се опитвам да пропагандирам навсякъде унищожителната роля, която играе САЩ в света. Те са виновни (заедно с няколко маломащабни играчи, като Великобритания и Германия) пряко и непряко за съществуването на повечето диктаторски режими по света, за мизерията и мъката на толкова много хора по света. По тъжно стечение на обстоятелствата съм тук в САЩ и се опитвах да отворя очите на колегите си, но срещнах (с малки изключения от страна на чужденци) желязна завеса. Те си живеят в своите малки светове, интересувайки се само от акциите си.
Не бих се учудил, ако всичките тези скандали с големите корпорации се разкриват преднамерено точно в този момент, когато САЩ се готви за един от последните си щурмове за завладяването на света - Ирак и Колумбия на първа линия, а след това със сигурност ще има Сомалия и евентуално Северна Корея и Иран.
Тук външната политика вече е силно на заден план. Интересът на обществото е грабнат от краха на акциите - много хора изгубиха работата си, спестяванията си, пенсиите си, някои пенсионери дори се налага да започнат работа отново...

Редактирано от - psg на 29/7/2002 г/ 21:18:18