|
| *** |
- Туй-то, омагистралихме я! - светна Баш Баша, когато за пръв път му показаха визуализацията на многолетните му усилия. - Те, леви и десни, все не вярваха и го караха на саботаж. Обаче ние: леви-десни, леви-десни, ей ни на - на виадукта...
Визуализацията наистина си я биваше. Натиснеш ли копчето на магистрала "Тракия", светлината пробягваше от столицата чак до далечен Бургас. Едновременно се разнасяха ритмите на тракийска ръченица. Един вид сладостна покана: подскачай до морето! Копчето на "Струма" стенеше с македонска песен, виеща се като някогашните завои на Кресненското дефиле. За "Хемус" се бяха спрели на Дунавското... ("Ех, да беше жив бай Дико да я види красавицата магистрала" - щеше непременно да възкликне Баш Баша, ако му бяха докладвали, че Дунавското не е народна песен.) "Марица" - тук бяха направили малък, но неизбежен компромис с попфолка. Не че имаха нещо против попфолка, но принципно и, така да се каже, за пред европейските ни партньори националните телевизии вече ограничаваха епохалното му звучене само в рамките на праймтайма...
И колко още магистрали светеха и пееха с нечовешкото внушение на визуализацията: "Петрохан", "Шипченската", "Рило-Родопската", и разбира се, гордостта на Баш Баша - последните авангардни писъци - скоростната отсечка "Луда Яна" и директната "Малко Търново - Дунав мост 2". А също и "Черно море", и няколкото беломорски, които чрез използване предимствата на Шенген се бяха извисили високо над бившите граници и се събираха вкупом на паркинга пред Солунската митница...
Има-няма, към 10 сутринта монтажът на визуализацията завърши. Баш Баша доволно прищракваше с ножицата. Беше застанал там, където в красива асфалтова плетеница три магистрали се срещаха за миг (за миг - при скорост от 130 км в час, б. а.). По околните виадукти се бяха разположили завърналите се след монтажа Имащи право да стрелят. Обаче нямаше по кого. Само обичайната свита пристъпяше от крак на крак и оживено коментираше трудната задача на премиера да разреже сложната плетеница от ленти, повтаряща едно към едно магистралните разминавания. Но това не плашеше Баш Баша - той притежаваше и опита, и дръзновението да борави с ножицата.
- Айде да е на хаирлия, като резна, и пускайте движението! - разтвори ножицата.
- Ми то е пуснато - плахо му опонира Метанов.
- Как е пуснато, една кола няма? - затвори ножицата Баш Баша. - Я да дойде Сянков! Нали се разбрахме да замрази за днес цените на бензина.
- Бе той ги замрази, и то на нищожно двуцифрено число, ама...
- Ама какво бе, Метанов?
- Преброяване имаше. Казват, били останали само 2-3 достатъчно населени места.
- Е, и?
- Казват, движението на колите и от това зависело, не само от магистралите.
- Казват, казват... Аз пък ти казвам, че всички са саботьори, Метанов. И деца са готови да не раждат само и само да ме саботират!
Баш Баша люто се разядоса и само тракането на ножицата можа да успокои наранените му нерви, докато кълцаше ядно трикольора.
