С промените в Наказателния кодекс, които минаха на второ четене вчера в парламента, журналистите и писателите, подбуждащи към насилие, дискриминация или омраза, трябва да се наказват със затвор или глоба (виж още в "България").

Поправките не са чак толкова мракобесни, както критикуваният от цяла Европа медиен закон, който унгарските власти под натиск бяха принудени да оттеглят.

Но в поправките за нашия НК, има толкова интелигентни решения, че бихме могли да се посмеем или да си разкъсаме дрехите, падайки ничком - кой както разбира изразяването на обществена позиция.

С поправките се криминализира също и вандализмът на дискриминационна основа. Тоест, ако увредиш нещо или някого, понеже му мразиш боята и маята - оголвай врат за меча на Темида! Много хубаво, само дето не ми е ясно как би могло да се докаже, че къщата на някой циганин е подпалена именно защото е циганин, а не по други причини. Освен с пълни самопризнания, които са възможни само ако етническата омраза и дискриминационните нагласи на престъпника са по-могъщи от инстинкта му за самосъхранение.

Да се съсредоточим върху тая част от поправките, която касае нашия еснаф (съдружие на хора с еднакъв занаят, в случая - журналистическия; извинявам се за пояснението).

Що за дискриминационен подход - да се дели населението на писатели/журналисти и останалите! Журналистите са също такива хора като останалите и би трябвало да се ползват със същите права. Да не говорим, че голяма част от гилдията не блестят с интелект, воля и характер и не би било хуманно от тях да се изисква да отговарят за постъпките си.

Какво да разбираме и от определението "писател". В България всеки може да се нарече писател, независимо дали знае добре азбуката, дали познава синтаксиса, независимо от съдържимото в черепната си кутия и независимо дали пише или менструира, наричайки продукцията си с нежните имена "проза", "поезия", "публицистика". (Това впрочем е отделна и необятна тема - в България, стига да си достатъчно нахален, можеш да бъдеш какъвто се наречеш, а най-лесно се става художник. Скоро гледах една, дето рисува риби, но твърди, че са женски полови органи.)

"Подбуждане към насилие, дискриминация, омраза". Как точно се дефинира подбудителството? Колкото и да е чудно за някои мозъци, в писането съществуват похвати като игра с преносни и буквални значения, провокация, ирония, мнимо заемане на абсурдна позиция (точно, за да изпъкне абсурдът) и т.н., и т.н. Всеки един текст може да се тълкува и вако, и тако - зависи от тълкувателя и компетенциите му. Зависи от контекста също тъй - любимия на всички оправдаващи се политици контекст. Има ли някой от висшите етажи, който да не е ревал, че са му "извадили думите от контекста"? Сега и журналистите ще се научат на тая хватка: ч-ш-ш, не ме дърпай от контекста, бе селянин!

Може да възникне и такъв казус: ако автор от уязвима етническа, социална или сексуална група напише материал, с който предизвика струпване на юмруци върху себе си - трябва ли да бъде санкциониран за подбуждане към агресия, башка дето е изял боя? Ами нали тия, дето са го маризили, ще кажат - кротки хора сме, но той ни подбуди с писанията си и почувствахме ненавист.

И най-сетне - точно т.нар. политически елит ежедневно и собственолично доказва, че думите могат да бъдат изтърбушени по всякакъв начин, смисълът преобърнат, понятията изкривени, тълкуването - според както. Тоест с наличната нормативна база може да бъде осъден всеки, а по какви съображения - това вече е съвсем друг въпрос, дето няма нищо с правото и етиката.