Външният министър се обиди много люто на президентина и в няколко тв изяви направи следната декларация:

"Когато чуя нещо такова, ми се вдига кръвното, пулса и започвам да виждам червено, разгневи се министърът" ("Монитор"/бТВ).

Николай Младенов се сърди на Първанов за думите му, че точно дипломатите, немилостиво сътрудничили някога на ДС (имаше ли други?), практически са присъединили страната ни към обетованите организации НАТО и ЕС.

Високият пулс, кръвно, червени лампи и прочие еротична атрибутика обясняват до голяма степен и първоначалната реакция на г-н Младенов преди две седмици, когато Първанов изказа скандалното си твърдение. "Добре че има #гоце на тоя свят - написа външният министър в Туитър и Фейсбук, - че бръкна в устата на лъва да извади слънцето, което свети за нас, за Европа, за Америка, за целия свят."

Въобще активен външен министър - след такова раздвижване обикновено следва или издигане, или приземяване.

А "Труд" иска - чрез авторска позиция на първа страница - "И държавата да помогне на кръводаряването". Добре, че не се изисква от властта лично да кръводарява, защото би било неразумно и противопоказно - външният министър вдига пулса и гледа на кръв за няма нищо, министър-председателят с исхемична болест рита футбол...

Гледат бюджета - виждат червено и вдигат кръвно. И мажат кетчуп на постни пици, и държат пулса на реалните проблеми.

И всичко това не напуска обичайните рамки на политическата любезност, дипломатичния език и условностите на политическия протокол у нас. Но напоследък много често гледаме, че и вътре в кабинета стават интересни междуособни пулсации. В "Стандарт" четем преразказ на Дянкова тв изява, в която той заобиколно отправя другарски бележки: "Дянков: Трайчо да наблегне на икономиката", извежда в заглавие "Стандарт".

Но колкото и да си вдигат пулса един на друг, продължават да твърдят, че е от взаимна симпатия и екипно чувство.