Животът ми е прекалено вълнуващ. Докторите ми казват да се пазя от силни емоции, но аз не мога да се щадя. Аз се раздавам, аз цял се предоставям на тоя народ, дето му оправям външните работи.

Чувствам се жертва на исторически и семейни обстоятелства. Вдигам кръвно по най-нелепи причини. Ето какво представлявам в действителност аз.

Който е гледал филма "Никита", ще ме разбере.

Аз съм плакал на тоя филм с мъжки сълзи. Не съм хленчил като зарязана секретарка, плакал съм, без да губя достойнството си.

Ето каква е фабулата на това произведение, аз толкова силно се вживявам в нея, че започвам да конфабулирам. Значи Никита е престъпничка и наркоманка, но сгазва лука и я прибират. В затвора попада на специални хора. Чете й се смъртна присъда, изпълнява се мнима екзекуция, след което де юре Никита е мъртва. Специалните хора провеждат специално обучение, героинята в своя нов нелегален живот се отдава в служба на Доброто и тайните служби. Анихилира редица недостойни за живот в демократично общество граждани. Върши си работата дискретно и с усърдие, но и сърцето иска своето - оттам тръгват разни проблеми, но нататък сюжетът не ни интересува.

Такъв е моят живот, с тази разлика, че докато мацката Никита е в сенчестия сектор, при мен всичко е легално, явно и на светло - всеки може да прецени например колко умствен багаж разнасям насам-натам по света и у нас.

Израснах по посолствата, задръствайки гърдите си в задушливата ДС атмосфера. Разбрах отлично какво е да служиш на дявола - душата ти е продадена, душата ти е сподавен зов и глас в пустиня. Безчеловечна система на непрекъснато унижение и потискане на индивида - това беше детството и младостта ми. На един такъв човек трябваше да казва "татко" - той бе напълно съсипан от службата си неведнъж ми е казвал: Никита, синко, моят живот e Via Dolorosa - път на страданиeто, и аз не искам ти да го извървиш, както го извървях аз. Виж изранените ми нозе, сине, и си направи съответните изводи. Тези изводи бяха посяти в мен - обилно наторена почва! - и от тях покълна величествена градина от цивилизационни ценности.

В един момент всичко се преобърна - дойде Промяната, с нея и Метаморфозите. От малка подобна на червей ларва аз станах какавида, от която литна една свободна пеперуда. Свободен! И в служба на Доброто. Защото имах доверието и помощта на Добри хора.

Служих на различни демократични сили, но на едни ценности. Постигнах много. Вкарах страната в ЕС и НАТО - не лично, но като гражданин и политик се вълнувах много от тези процеси. Щастлив съм, че в момента унищожавам остатъците от оная мракобесна система на ДС - отмъщавам и за проваления живот на моите близки, които митарстваха цял живот, като разнасяха и мене по света.

Но докато не изчистя всичкия тоя боклук от лицето на милата ми родина, аз няма да имам покой. Мечтая за тих пристан, а чувствам, че в коронарните ми артерии бури бушуват.

В момента, в който някой се опита да каже публично, че Държавна сигурност ни е вкарала в НАТО и ЕС, косата ми се изправя, почва да ми се вдига кръвното, пулсът ми се вдига, вратовръзката ми се вдига - и започвам да виждам червено!

Как не трепна ни едно горещо сърце, да ме съжали и разбере, как не млъкнаха тези инквизитори, ликуващи в насилието си над нашите ценности. Нима не проумяват, че с тях е свършено?

Спри и ти веднъж завинаги, Гоце, тиранино, не измъчвай бедното ми сърце, не издевателствай с най-святото ми!...

_______

* Алтер его на Иво Балев.