31 Юли 2002 11:45

Не обичам да пиша до анонимни служебни адреси като editors@...com. И затова продължавам тук.

Какъв Страсбург, бе душата, ти май наистина не схващаш. Почти мистериозен е упоритият ти отказ да възприемеш нещо съвършено просто. Май ТУКА ИМА НЕЩО.
(Пояснявам за публиката. Тук продължава да се точи един ланшен диспут, тъп и смърдящ като разговор с тоалетно казанче в бирария край плажа. Снощи Башева нещо се е разлютила и ми е приписала разни смешни щения. Тази сутрин чета и се дивя.)
Како,
За последен път ще те питам. И затова те моля да си представиш
следната ситуация. Или поне да се опиташ.
Един човек, ама не Вовата или Женята (така, драга ми публико, Тя фамилиарно титулува онези, които се реят с нея из поднебесните селения), имал устна уговорка с твойта главна редакторка да предложи идея за вестника. Устната уговорка била отпреди главната редакторка да замине за Тунис или някаква друга жежка чужбина – в началото на юли. Той си занесъл според уговорката текста и си го оставил. И зачакал отговор. И го получил по вече описания вчера начин.
Та питам. БИ ЛИ БИЛО ВЪЗМОЖНО ДА ТИ ДОЙДЕ И ЗА МИГ НА АКЪЛА ДА ПОСТЪПИШ ТАКА, АКО ВНОСИТЕЛ НА ВЪПРОСНОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ БЕШЕ НЯКОЙ ВОВА ИЛИ ЖЕНЯ?
Проблемът не е в моите шест-седем страници и въобще не е мой. Претенции нямам и нито в Страсбург, нито в Каспичан ще ходя заради тая дивотия. Проблемът даже не е в това, че ще изпиеш с Вовата и Женята парите, с които исках да си платя тока (Въпреки че защо пък да не е? Ама не е.)

Аз просто изживявам с удоволствие приключението от един познавателен акт. Обектът на изследване е прелюбопитен.
Дамата, драга публико, е интелигентна и талантлива. Борави умело със словото. На моменти попрекалява с демонстрацията на ерудиция, което би звучало комплексарски, ако не я спасяваше чувството за хумор. Но тя е и духовита. Въобще – напълно хармонично развито същество. И затова винаги съм се чудел защо нейните стихове впечатляват, сащисват или дори предизвикват възхита, но оставят читателя отчужден и безучастен към Нейното Лирическо Изживяване. И сега като че ли започвам да осъзнавам защо е така. Не е ли вълнуващо?
Тя е за свобода, равенство и справедливост и ще се бори за тях страстно и винаги, когато са застрашени правата на Вовата и Женята. А за останалите просто няма етически сетива. Ако я попитате директно, ще ви каже, че не е така. Че тя е за ВСЕОБЩА свобода, равенство и справедливост. Но на практика живее другояче, следва други морални императиви.
Тя е преживяла интелектуалната еволюция на човешкия вид и носи тонове от неговия рационален опит на гърба си. Но в морален план е застинала някъде в идеалната държава на Платон, където равенството и справедливостта се постигат, като всеки има по десет роби. Тя не е преживяла кръстния потрес на Джеферсън, който е трябвало да обяснява, че неотнимаемите човешки права се отнасят не само за отците основатели, ами и за техните роби. Те не го разбрали. За да узрее за Гетисбъргския адрес, Америка е имала нужда от цял век.
Най-смешното е, че Вовите, Жените, отците основатели и другите обитатели на застиналата в мраморното минало Платонова държава, се изживяват като някакъв елит, като нещо НАД социума или поне като неговия връх на сладоледа. Горчивата истина е, че са ИЗВЪН социума. Тяхното поведение не е предмет на антропологията. Човешкият вид преживява своята еволюция цялостно – като опит, познание, чувствителност, морал, умения. В рамките на вида има девиации, разбира се – едни избързват, други изостават, но всички съучастват в общото развитие. Онези, които са ИЗВЪН социума, участват в друго някакво развитие, в друг еволюционен процес. Добросъвестният изследовател може при желание да установи кое е специфичното в анатомията, физиологията и етологията на този различен биологичен вид. За мен остава едничкото удоволствие да се считам за негов откривател (Егоцентрична илюзия. Такова откритие са правили хиляди. Този биологичен вид не е от вчера. Но като всяко откритие, то е не само иновация, но и преживяване. Не претендирам за авторство върху откритието. Само споделям удоволствието от преживяването.)
ИМА такъв биологичен вид. Ареалът му на разпространение е широк, но у нас е еднемитен за шестите етажи. Там няма смърдящи тоалетни казанчета и сметките за тока винаги са платени. Там само треска ги тресе да не им предявят някога онази, другата сметка. Знаят добре коя е тя.
Смешни страхове. Историята няма нужда от сблъсъци с тях. Тя просто ще подмине техния глух еволюционен забой и ще продължи нататък.

31 Юли 2002 12:34

С този дар слово и еволюционен забой що не опиташ в друга рубрика?

31 Юли 2002 14:32

Ами Женята къде е? Ще чуем ли и неговата гледна точка?
Аз съм объркан. Много.

31 Юли 2002 15:50

Не се зверете, Ваше Зверие! И вие сте минавали покрай рубриката "Кой има рожден ден" в раздел "Литература" и сте писали там. Ами хайде всички да скочим да си защитим "авторските права", защото пишем още от април, така ли?
А вестник "Сега" наистина е трябвало да уведоми AU и да му каже, че идеята не е нова или че ще му се обадят при нужда. Но това не означава, че AU вместо да обсъди въпроса в лична среща или писмо, трябва да почне да си излива мъката публично и то говорейки за "авторство"!? Какво ще стане ако и аз се захвана с AU и му кажа, че съм предложил публично идеята в този Форум още през април месец, а той я е прочел и ми я е откраднал, предлагайки я вместо мен?
Нека бъдем идиоти донякъде все пак.

31 Юли 2002 16:04

Ама много зверене започна по тоя така шикарен повод. Мил е, Несъмнено. Как само го е рекъл за етическите сетива и за кръстния потрес на Джеферсън. То си е за потрес.
Ама многое нерационален. Тя цялата работа може да се резюмира с две думи: високомерие и гьонсуратлък. Пък той изписал - вижте там, то си пише колко знака. Да беше положил малко продуктивен труд, че да си изкара парите за тока. Ама не. Честолюбие ли го друса, логореята ли го е гепила...
Пък може и да иска, човекът, да си пообщува малко. Ето ме насреща. Скъпи, що не си дадеш ли емайла? Ако не - глечта поне.

31 Юли 2002 16:07

Кеф ми е да се зверя там. И идеята е стара като света. Ти, bgtopidiot, я подхвана тук. Ама сигурно Димитрана не знае, че има такава рубрика във форума. Аз предлагам тримата, авторът, Димитрана и Миряна да изпият по една мастика, днес Йори черпи, и да решат мирно конфуза.
Иначе и аз мога да писна ако някой каже "курник". Или да му искам 15 лв.
По-добре е с почерпка.

31 Юли 2002 16:11

Ама и хич не е справедлива тая bgtpidiot. Ми той на триста места казва, че именно авторски претенции няма. Че го стиска другаде. Че е стреснат, невъзтрогнат и неочарован от всичкото онова, което - ама колко е само чаровно смотан - не назовава с обикновеното му име: високомерен гьонсуратлък.
Може пък да и е бил таен обожател на Миряна, за което бихме изревнували. Може пък да е разчитал, че на онзи митичен текст са щели да му обърнат такова едно внимание, че да си плаща не само тока. Впрочем, какъв ли пък ще е тоя текст? Любопитно. Букмарквам си.
Скъпи, нали няма да забравиш за емайла?

31 Юли 2002 16:21

Но Димитрана вероятно знае, че такава рубрика имат поне хиляда вестника и радиостанции. Значи е въпрос до даден материал. Пишеш и даваш. Ако ти го публикуват - плащат.
Може би АU говори за крадене не на идея, а на материал, статия, дописка? Наистина действащите лица би трябвало да съвпадат. Би било чудно други да имат рождени дни! Но това си е като репортаж - журналист от 24 часа го пише по един начин, от Стандарт - по друг. А ако и двамата дадат материал по една и съща тема в един и същи вестник какво би трябвало да стане?
Във всеки случай едва ли се хващат за ушите. Макар че не съм журналист - не знам, може и това да правят!

31 Юли 2002 16:22

Готин си, Звяр! Така искам. Ама съобщете къде ще го направите. Искам да го зърна иззад ъгълчето на завесата, свита в ъгъла нейде, незнайна, нечакана...
Знойна.
Ама знайте, мили ми, чета ви отвчера. И всичко съм прочела. ТОЙ (нали ще ми позволите така да го пиша) не казва че е сътворил зашеметяващо четиво. Само пита, завалийката, откога е възприета практиката когато занесеш нещо в някоя редакция, след определен брой дни да го видиш напечатано под името на някой приближен до главния редактор. Някакви форуми, литератури, БТА, Ройтерси и прочие могат да се леят до сандокуз. Друго, друго не става ясно. И май не искат да стане.
Все повече си мисля, че разковничето е в онзи митичен текст. Нещо в него ги е смутило. Че то бива ли човек като Миряна да си залага системно неподписваната страница под такъв напорист обстрел? Щото може и да не я подписва, ама всички знаят кой я пише. И въпросителните остават. Много му се връзват датите, там е цялата работа. Кой какво писал по форумите е без значение. Ама е от значение кой на кого е предал написан текст. И кога от това е последвало действие. И какво точно.
Скъпи, за емайла помниш ли? Не ща да ти пиша онова, което искам, на това тук публично място. Свян ме е.

31 Юли 2002 16:24

Пухи, да си имаме уважението. Не съм тая, а тоя!

31 Юли 2002 17:24

Мъж? Вълнуващо. Наистина ли?

31 Юли 2002 23:46