Георги Липовански е роден през 1949 г. в София. Завършва Художествената академия, специалност графичен дизайн. Работи и в областта на илюстрацията, стенописта и живописта. Автор е на знака на Съюза на демократичните сили (СДС) - лъвчето. В периода 1990-1991 г. е народен представител от СДС във ВНС. От 1992 до 2004 г. е директор на Националната галерия за чуждестранно изкуство (НГЧИ). Заместник-министър на културата през 1997 г. в служебното правителство на Стефан Софиянски. Член е на УС на Съюза на българските художници.





- Г-н Липовански, през 2003 г. лансирахте идея, която не се осъществи, за музеен комплекс, обхващаш сградата на бившето МЕИ и Националната галерия за чуждестранно изкуство (НГЧИ). Сегашният проект на министър Рашидов за български "Лувър" преповтаря ли я?

- Странно е, че единствени се сещате за тогавашния проект... Никой не ме потърси, когато Вежди Рашидов придвижи задачата за музейния комплекс, макар фактически аз да стоя зад идеята. Обидно е, но може би не е случайно. След като имате толкова добра памет, значи си спомняте и скандала около онзи проект. Тогава, през 2004-та, аз си подадох оставката като директор на Галерията за чуждестранно изкуство, а Бисера Йосифова беше уволнена от поста зам.-министър на културата при Абрашев, задето се опълчихме срещу безумното предложение в галерията да бъде построен хотел от някаква турска фирма. Тайно подозирам, че въпросната оферта не е забравена и при сегашното изпълнение на комплекса тя ще бъде взета предвид.

- Как трябваше да изглежда музейният комплекс във вашия вариант?

- Първото, което направихме тогава, беше да издействаме статут на национална институция на Галерията за чуждестранно изкуство. После успяхме да направим така, че цялото каре, обхващащо и двореца, и сградата на бившето МЕИ, да бъде предадено на Министерството на културата. С проекта се захвана синът на арх. Никола Николов (който направи НГЧИ) - Влади Николов. Предвиждаше се леко надстрояване, за да се изравнят нивата на сградите по цялото каре. В двора на галерията трябваше да се издигне едно стъклено здание; на субнивата, запазвайки археологията, щяха да се изградят т.нар. клиники, хранилища и т.н. Тези реставрационни помещения можеха да служат и за карантина на всички музеи в страната. Идеята беше и Националната художествена галерия да дойде в тази сграда. Княжеският дворец не е подходящ за галерия. Той е плет и гредоред. И за да бъде реставриран, трябва да се събори и да се изгради отново. Сума ти пари се дадоха, включително от различни фондации, за поправянето на гипсовите орнаменти, а то цялата сграда се клати. Мнозина изтъкват като аргумент, че, видиш ли, навсякъде по света националните галерии все са в дворци. Спор няма, но я вижте хората какви палати имат... А тук сме турили едни паравани пред прозорците и вратите, че да наредим картините. По-голямата част от експонатите се валят по мазета и тавани, където се съсипват. Та замисълът беше фондът на НХГ да се премести (най-малкото за да може дворецът спокойно да бъде реставриран) в модерни, просторни, подходящи зали. НГЧИ е единствената сграда у нас, строена специално за галерия, и единствена разполага с нещо подобно на истински хранилища.

- Как стана така, че проектът потъна?

- Проектът на Влади Николов беше преминал през всички инстанции, беше одобрен и доколкото зная, му беше и платено за труда. Тогава се появи офертата на турците и фокусът започна да се измества от изкуството. Стана скандал. Който не попречи между другото в НГЧИ да се настани чалга кръчмата "Планета клуб" - и това в публична държавна собственост. До ден днешен там се помещава, защото Сметната палата прави-струва и разреши някакви специални клаузи за ползване за по-дълъг от законовия период. Ей тук ми се ще да си отворя по-широко устата, но ще тръгнат да ме съдят разни юнаци... После - пак в галерията, в една от хубавите зали - настаниха алианса, уж временно. И се разсъхна цялата работа. Вежди Рашидов, разбира се, беше в течение на всичко. И когато стана министър на културата, идеята се роди отново, направиха нов конкурс, по нов начин поставиха задачата, взеха да изплуват чертежи на планирания от нас комплекс, които дотогава бяха "изгубени". Най ме е страх от безразборно копаене, защото теренът е върху древната Улпия Сердика. Тук, където и да забиеш лопатата, излизат археологически паметници. И, разбира се, ми е мъчно, че толкова усилия навремето отидоха на вятъра. То бяха безчет комисии, експерти, проектанти, цели колективи, време, средства... Ние явно сме единственият народ, който не цени човешкия труд. Доста обезсърчаващо.

- По пътя ви от палатковите лагери, през парламента и министерството до оттеглянето ви от обществения живот сигурно е имало и други обезсърчаващи моменти. Кое ви натежа най-много?

- То е комбинация от недостатъци, но основното е липсата на самокритичност, от която произлиза изплуването от неясни дупки на напълно несъстоятелни хора, чиято лакомия системата поощрява. Същата система даде възможност от участието във властта да се печели. Това стана възможно заради вродената у българина склонност да неглижира уважаваните по света човешки добродетели. А тяхното потъпкване и пренебрегване съвсем логично доведе до днешната трагична ситуация. Процесът започна кажи-речи от първия ден на демократичните промени, като се тръгне например от компромиса с конституцията, заради което няколко души напуснахме Народното събрание. Тогава имаше разни чуждестранни наблюдатели, които казваха: няма страшно, вие сте една педя земя и една шепа народ, трябват ви не повече от 4-5 години, за да се оправите... Е да де, но то не става само с крадене. Не става, захващайки се с всяка една идея, да гледаш не да помагаш, а да се облагодетелстваш. Не е виновно нито едно правителство конкретно, нито първото, нито второто, нито днешното, нито предишното. Ние сме си виновни. Не мога да си обясня що за племе сме. Виждаме как из Арабския свят хората се бият, за да постигнат благополучие, а ние се бием, за да съсипем държавата, и даже не се бием, а се ритаме под масата. Вие сещате ли се за едно държавническо нещо за тези 20 години, което да е направено с мисъл и перспектива? Аз се сещам само за опитите на Иван Костов да изтика в ъгъла "Мултигруп" и ДПС, както и за това, че не позволи руснаците да прелитат, когато бяха данданиите в Сърбия, и че не даде шиптери да влязат в България. И с това се приключва. Съгласен съм с онези, които предлагат на майтап да обявим война на Германия, че да ни окупират и най-после да ни турят в ред.

- Ако сега трябва да нарисувате емблема на СДС, какво животинче ще изберете? Ако не лъвче.

- Доста трябва да се замисля, защото не искам да обиждам животните. Те си имат своето достойнство, дори най-неприятните от тях. Лъвчето е символ на България, то впоследствие стана "лъвчето на СДС". Измислих го като символ на възраждаща се България, на хубавото, което ни предстои. Затова се роди като комиксов герой - весел, оптимистичен, забавен. Аз така си представях или поне в тази посока ми се искаше да тръгнат нещата. Но те наникъде не тръгнаха и доникъде не стигнаха. Да, влязохме в НАТО и в ЕС - за да се излагаме. И единственият ни успех е, че днес може да пътуваме из Европа, ако имаме пари. Но нямаме, защото разни тарикати с раздадени куфарчета завладяха държавата.

- Съжалявате ли, че бяхте част от този процес?

- Не съжалявам за това, че бях част от този процес, съжалявам за резултатите от него. Иначе смятах, че всеки от нас е длъжен с каквото може да помогне, за да тръгне животът на всички ни в по-добра посока. Но както един англичанин беше казал за България, "Много хубава земя, ама населена". Бих добавил: и не само населена - ами с българи.