Току Бойко Борисов каза в Хърватска, че в България се живее по-добре, и аха да допълним, че при управлението му се живее и по-весело, нещата се стъжниха, т.е. дойдоха си на мястото.

Тая седмица Националният статистически институт публикува данните за 2010 г. за населението на страната, ражданията, смъртността, браковете, разводите и миграцията (вж. http://www.nsi.bg/otrasal.php?otr=19&a1=258&a2=259&a3=260#cont). От тях може да се направи ясен не само за правителството, но и за бъдещето на обществото ни извод. Да беше само до правителството, шапка на тояга, радост в централите на "Позитано" 20, "Стамболийски" 45 А и "Врабча" 23. Съдим ли по броя родени деца за надеждите към бъдещето, днешното управление наистина стои доста по-зле от това на тройната коалиция. През 2010 г. са родени 76 105, от тях живи - 75 513, докато през 2009 са били 81 573, от тях живи - 80 956. Ще рече, между 2009 - 2010 г. са се изпарили над 5000 надежди за бъдещето, приемем ли, че зачатията се придружават от държавнополитически мотиви.

Разбира се, сравнението е толкова смешно, колкото и ясното правило на безгрешния живот - "броят на сношенията трябва да е равен на родените в брака деца". И все пак рязкото намаляване на ражданията е достатъчно



симптоматично за общото състояние на нацията,



обайвана от медийните сирени преди година, че напоследък - и особено след влизането ни в ЕС - имало бейби бум. Е, сега е ред да говорим за спукването на тоя пропаганден балон тъкмо с израза "бейби пук", каквито и макабрени асоциации да навява на българското ухо това словосъчетание. Впрочем те са напълно обосновани откъм коефициентите за детска смъртност най-вече в селата на някои области и гетата на съответните областни центрове - Видин, Монтана, Сливен, Стара Загора, Пазарджик, Пловдив. Тук с години се държат първите места в Европа по тоя показател, макар все още да стигат нивата на страните "южно от Сахара", както в ООН географски обозначават жизнената нищета. Но време, както и подходящи условия за приближаване към тях има. Не е трудно да се предположи: тук живее занемарено от държавата, използвано само по избори и чат-пат в някой и друг интеграционен проект циганско население. Кошмарните му условия на живот се дължат не само на племенни отлики, а и на държавна немара. Затова и ранните раждания, семейното съжителство с непълнолетни, търговията с деца са толкова нормални, колкото и нормално спрямо тия български граждани е да не се прилага целият осми раздел от глава втора на Наказателния кодекс, Престъпления против личността, както и почти всички раздели на глава четвърта, засягащи престъпленията против брака, семейството и младежта. Вярно, че през 2010 г. не бе подобрен рекордът от 2009 г. на Кортеза от Сливен, родила на 11 години. Ала



при прогресиращата демократизация и пълноправна интеграция



може да се очаква, че и това ще стане. То надали ще източи толкова полицейска, прокурорска, правозащитна и публицистична енергия, колкото бе излята около родилното в Горна Оряховица. Не за друго, а защото ще е нормален израз на оная обществена невменяемост, с която се посрещат ексцесии, докато се пренебрегват доста по-убедителните статистически данни за трайното разпадане на обществото в отказа му да се възпроизвежда. Този отказ не е оправдан с всеоправдаващата икономическа криза.

Обществената невменяемост личи най-вече в безгрижното отношение към т. нар. основна клетка на обществото, към семейството. Наред с нормалния от трийсетина години насам бейби пук след мършав бейби бум статистиката тая седмица отчете другата устойчива тенденция в годините на прехода към пазарна икономика и демократично държавно устройство - намаляване на сключените бракове. Тя може да бъде наречена "фемили гитти", съчетание, обобщаващо статистическия факт "семейството си отиде, та се не видя" с близката до усета ни за модерност английска дума и още по-близката ни исторически турска.

За радетелите на свободния жизнен избор и борбата срещу отживелиците може да е твърде приятно, че родените извън брак у нас вече са повече от родените в брак. Може и да е обосновано предположението, че за 68% от тия деца има данни и за бащата, което означавало, че родителите вероятно живеели в безбрачно съжителство. Не по-малко обаче е обосновано, че липсата на данни "само за 32% от бащите" натрупва още с раждането такива проблеми, с които не ще се справи нито държавата, нито което и да е гражданско общество. И без човек да е хегелианец, за да вярва, че нравствената идея тръгва оттук,



здравият разум говори:



не някак покрай тях, а в основата и на държавата, и на обществото стои тъкмо семейството. Ето защо е сигурно, че детето, независимо от пола си, ще има огромни трудности да преодолее по-нататък всякакви дефицити в развитието си, ако не познава от кърмаческа възраст поведенчески и езикови разлики между мъж и жена. Същите трудности, само че много по-големи, ще имат и обществото, и държавата. Оптимистичните проекти за учене през целия живот в това отношение се оказват тъпа идеология, ако не се допълни, че за това учене, както и за целия живот особено важни са първите седем години в семейна или близка до семейната среда. Така поне е било по нашите места има-няма няколко хиляди години и да се мисли, че за десетина ще се справим лесно и ще затворим живота нов, е смело до безумие. Сметнете също така тия "само 32%", а те със сигурност са повече, за седем години, и ще разберете защо, и прекрасно да е обществото, няма как да се оправи с най-разнообразните дефицити от разпадането на общността, съставена от родители и деца. При тия прости сметки, които засягат у нас над 300 000 деца с всички по-нататъшни предвиждания за пълна неграмотност, отпадане от училище, детска престъпност, социопатии и пр., приказките, че така било по света, малко може да ни стоплят. Толкова малко, колкото приказките на премиера, че в България се живеело все по-добре. Разбира се, при положение че "по света" не означава "южно от Сахара" и че все по-добрият живот не се отнася само до отделни българи.