Живели едно време едни философи. Наричали ги софисти. Те учели хората как да станат мъдри и да произвеждат наративи на ораторска висота. По този повод софистът Протагор бил казал: "Човекът е мяра на всички неща".
По-късно вождът и учителят Живков го обогатил, допълвайки: "Всичко в името на човека, всичко за благото на човека!" Хубавото на тоталитарното общество било, че било прозрачно. Всички знаели точно кой е човекът и се убеждавали на дело как точно този човек е мяра на всички блага.
Обаче софистите били известни и като увъртащи думите си хитреци. Древната компроматна мрежа е довяла до нас добър пример за софистично мошеничество. На учителя Протагор учител бил Демокрит. Сключили договор - Демокрит да научи Протагор как красноречиво да мами другите, а Протагор да му плати, когато спечели първото си дело.
Ама обученият Протагор го ударил на живот и не поемал никакво дело. Демокрит го предупредил: "Плати си, иначе ще те съдя и ще си платиш при всички случаи. Ако спечеля делото - по силата на съдебното решение. Ако го загубя - според договора ни, защото си спечелил първото си дело".
Протагор му обяснил: "При всички варианти няма да ти платя. Ако загубя делото - заради договора, защото не съм спечелил първото си дело. Ако спечеля - по силата на съдебното решение".
Днес софистиката с класическите си ментарджилъци е отново на мода.
Софистът Бойко Борисов обяснява: Ние сме много по-добре от Хърватия, тъй като Хърватия е много по-зле от нас, обаче сме малко по-добре от Хърватия, най-много да сме доста по-зле от Хърватия, понеже няма кой да ме бие на тенис, тоест Хърватия се намира на юг от северната си граница, когато построят зала като нашата, защото са шменти капели, в крайна сметка му се вижда краят, сиреч да ми имат опорно-двигателния апарат!
Софистът Трайчо Трайков твърди: Ще строим АЕЦ "Белене", тъй като няма да строим АЕЦ "Белене", обаче ще я строим донякъде, най-много оттам нататък да спрем да я строим, понеже може би ще строим АЕЦ "Белене", тоест едва ли ще строим АЕЦ "Белене", когато видим сигурността на АЕЦ "Белене", защото сигурността не е за гледане, в крайна сметка цената не удовлетворява, сиреч стойността е напълно удовлетворителна.
Софистът Тотю Младенов мърмори: Вдигаме минималната работна заплата, тъй като няма как да я вдигнем, обаче ще вземем да я вдигнем, пущината, най-много да я свалим, ваджишката, понеже безработицата е ниска, тоест по-скоро не е баш ниска, когато е баш висока, защото е бая висока, в крайна сметка безработицата не е по-висока от минималната работна заплата, сиреч минималната работна заплата едва ли е по-ниска от безработицата.
Софистът Симеон Дянков въздиша: Не можем да вдигнем пенсиите, тъй като не можем да ги вдигнем, обаче няма да увеличаваме пенсиите, най-много да не ги увеличим, понеже няма как да вдигнем пенсиите, тоест да ги вдигнем няма как, когато е невъзможно да бъдат вдигнати, защото е невъзможно да бъдат вдигнати, в крайна сметка пенсиите не са ни на сметка, сиреч няма сметка да им смятаме сметките.
Софистът Цветан Цветанов го усуква: доходите ми са законни, тъй като законите са доходни, обаче моите доходи не са мои доходи, най-много моите доходи да са доходи на тъста, понеже съм му дал заем за взетия от него заем, тоест тъстът ми е дал взетия от мен заем, когато булята редовно купува "Бор-Чвор", защото станах министър чак след като ме избраха за министър, в крайна сметка Сметната палата пресметна доходите на жената, племенника, вуйчовата ми стринка, дядото на сватовската ми етърва и снахата на съседа от осмия етаж, сиреч не става дума за никакво "санким".
Животът е суров, но справедлив. След мутризацията на демокрацията доживяхме и софистикация на мутризацията.
Аз имам малко по друга представа - преди време имах заболяване на очния нерв на едното око и дълго бях с превръзка и затворено. В момента в който ми свалиха превръзката и прогледнах, ако и да ме бяха предупредили, залитнах и щях да падна. Просто с едната око се виждаше света под някакъв ъгъл, наклонен и образа става съвсем объркващ за вестибуларния апарат. В някаква такава изкривена действителност живеем и сме изгубили равновесие.
Лечението е продължително и все пак остават последствия.
Това на края нещо не ми се връзва:
Животът е суров, но справедлив. След мутризацията на демокрацията доживяхме и софистикация на мутризацията.
-имаме си стар и добър лаф - живота е сурав и ку*ав.
А софистикация на мутризацията е нонсенс. Софистикацията се изгражда върху някаква база от макар и примитивен интелект.