Българската икономика излиза по-бавно от кризата от другите страни от Европейския съюз. През първите три месеца на годината нейният ръст е едва 0.4%, докато средният за съюза е 0.8%. Това сочат данните на Националния статистически институт (НСИ) и Евростат. Икономистите смятат, че това е сигнал, че не може да се разчита единствено на износа за възстановяването на родното стопанство.



България изостава от страни като Германия (1.5% ръст), Франция (1%), Белгия (1%), но и също от сравними икономики в Централна и Източна Европа като Естония (2.1%), Литва (3.5%) и др. Дори закъсали държави като Гърция със своите 0.8% растеж и Унгария - с 0.7%, изпреварват нашата страна в класацията. Най-завидно е състоянието на икономиката в Литва и Естония, а най-лошо се е представила Португалия, която отново навлиза в рецесия заради поредния спад на БВП с 0.7%. Около нулата пък са Кипър, Италия, Латвия. Някои от страните - членки на ЕС, обаче все още не са извадили експресни данни.

"Не е добре това, че България изостава. По принцип страната би трябвало да расте с изпреварващи темпове, но очевидно проблемът със свитото вътрешно търсене продължава да е тежък", коментира икономистът от Агенцията за икономически анализи и прогнози Стефан Цветков. Изнесените данни са по-ниски от очакванията на организацията, но Цветков смята, че те ще бъдат ревизирани в посока нагоре. "Очевидно другите държави вървят по-напред, а България продължава по-бавно да излиза от кризата заради редица задържащи фактори, като например паричния съвет, което не отменя положителните му страни", обясни шефът на Центъра за икономическо развитие Георги Прохаски. Според него високите лихви продължават да са проблем и спирачка пред растежа, защото ограничават кредитирането за бизнеса. "Въпросът е защо не сме сред отличниците в ЕС. Растежът в България може да е много по-висок", смята пък Лъчезар Богданов от "Индъстри уоч".

От данните на НСИ се вижда, че основният двигател на растежа от началото на годината е износът. "Ръстът на износа е наистина феноменален, но не е достатъчен, за да съживи икономиката. Първо, индустрията вече няма чак толкова висок дял. Второ, предприятията у нас имат ограничен капацитет. И трето, нашият износ означава и по-голям внос на суровини, а в крайна сметка добавената стойност е това, което е произведено вътре в страната", поясни Богданов. Той е категоричен, че България няма да може да се върне към по-бърз растеж без съживяване на чуждите инвестиции. Крайното потребление у нас от януари до март продължава да бележи спад с 1.2% спрямо предходното тримесечие, сочи още статистиката. Инвестициите също вървят надолу.

"Важната цифра в данните е годишният растеж на икономиката, който възлиза на 2.5% за първото тримесечие на т. г. в сравнение със същия период на м. г. Това е доста добро постижение и е на нивото на средния растеж в ЕС", коментира Георги Прохаски. По думите му това значи, че за цялата 2011 г. растежът ще е в същия порядък - 2.5-3%, защото свитите инвестиции и крайно потребление не позволяват да се отбележи по-голям скок. Правителството разчита на 3.6% ръст. На тази цифра се крепи и бюджетът. Надеждите на кабинета обаче са икономиката да се съживи по-сериозно през второто и третото тримесечие. "Реалният ефект от позитивните макроикономически тенденции и тези в отделни сектори ще стане по-осезаем след средата на годината", коментира финансовият министър Симеон Дянков в Благоевград. Затова чак в края на юни и началото на юли ще са ясни "възможностите за компенсиране на доходите на социално уязвими групи от населението".