Уж беше август, но се изливаха такива дъждове, сякаш се намирах не в своята хралупа в центъра на София, а някъде в Тайланд. От дъждовете канализацията на столицата се задръсти и особено привечер улиците се превръщаха в истински реки. Даже забелязах, че по-предприемчивите граждани на бърза ръка си сковаха салчета. Аз бях облагодетелстван, защото ме беше тръшнал един летен грип и не излизах никъде. Борех летния грип със сложен коктейл от аспирин, витамин C и водка и за да минава времето, разлиствах една книжка за Чапаев и Петка, попаднала незнайно как върху бюрото ми в кантората до пистолета и ваксата за обувки. Там се натъкнах на следната история, която с ваше разрешение ще предам леко съкратено.
Червената власт реквизирала сто коня и наредила на Чапаев и Петка да пазят конете като зеницата на окото си до второ нареждане, а междувременно да ги подковат, да ги охранят и изобщо да ги подготвят за есенната офанзива в тила на врага. Първите дни Чапаев и Петка се справяли блестящо, но след една седмица, прекарана в степта, скуката започнала да разяжда желязното сърце на Чапаев и той задушил една белоказачка отвъд Дон и привечер започнал да напуска работната площадка, за да се отдава на секс и алкохолизъм.
Изпълнителният Петка продължавал да подковава конете, но една сутрин, докато се мъчел да събуди подпухналия Чапаев, който, както винаги напоследък, се бил прибрал едва призори, наквасен до козирката и с полепнал по четината на лицето му патешки пух от възглавницата на белоказачката, не се стърпял, а направо го сритал и когато онзи отворил плувналите си в гурели очи, му рекъл много отговорно:
- Другарю Чапаев, казаците са хора серт, а и секат здравата. Рано или късно ще ви спипат, че им бъркате в меда и ще ви видят сметката. Престанете с тези любовни атаки. Не предавайте болшевишката правда.
- Ти, гнидо, няма да ме учиш мене какво да правя - мляснал с изсъхналата си уста Чапаев, отишъл до коритото, от което пиели вода конете, натопил главата си, излочил го до половината и после седнал на един камък да си свие цигарка. - Атакувайки всяка нощ казачката, аз посявам в простото й белогвардейско женско сърце кълновете на новото време, на новия морал, на еманципацията, на другарството между половете. Ти мислиш, че ние само се търкаляме в леглото. Дълбоко грешиш, конска подково. Ние преди всичко разговаряме. Новото трябва да се тъпче в главата на неосъзнатите индивиди с постоянна гореща агитация, а не с интелигентска индиферентност. Разбра ли, тъпако, или да взема камшика!
- Вие камшика лесно може да вземете, но ме чуйте добре. Утре, ако се приберете призори без глава, да не кажете после, че не съм ви предупредил за опасностите, които крие вашата полова невъздържаност.
Чапаев плюл и отишъл в сеното да си доспи, а Петка хванал с ласото буйната кобила на Чапаев, стегнал краката й в дървеното менгеме и започнал с голяма вещина да я преподковава.
Привечер Чапаев се приготвил отново за любовното си рандеву. Лъснал ботушите като джам, облякал копринената рубашка, намазал перчема си с краве масло, метнал се на леко накуцващата си кобила и изчезнал в степта в посока леглото на белоказачката.
Този път се прибрал още в полунощ, изтрезнял от бясното препускане и веднага разбудил Петка.
- Ти беше прав - извикал той. - Онези гадове ме подгониха. Успях да се откъсна. Когато излязох на върха на хълма и погледнах назад, видях, че те, кой знае защо, препускат в обратна посока. Още нямам обяснение за случилото се.
- Лягай сега да спиш - казал Петка, усмихвайки се под мустак. - А утре на бистри глави ще се опитаме да разплетем загадката.
|
|