Дъглас Адамс в "Пътеводител на Галактическия стопаджия" наред с другите си гениални прозрения разказва каква е крайната степен на еволюция на общественото устройство в Мултивселената. Зряла демокрация с утвърдени принципи и ценности, с върховенство на закона, с всеобщо избирателно право. В която хората биват управлявани от гущери - ония зелено-лъскави гадини, мигащи странно. Електоратът мрази гущерите, но като дойдат избори, гласува за тях. Защо ли? Ами защото, ако не гласува както трябва, на власт може да дойде неправилният гущер.

Тази теза се застъпва не само от Дъглас Адамс. Според някои гущерите идват от съзвездието Дракон (според Дейвид Икъл), според догоните - от Сириус, а може и да са просто местна стока - потомци на големи зелени влечуги, които древните хора са обожествявали и които не са пожелали да се разделят с божественото си долче фар ниенте заради някакъв си прогрес.

Тук, на Земята, може и да не сме дорасли до толкова зряла демокрация, но с радост докладваме на широките електорални маси, че ако на мястото на гущерите поставим представителна извадка от земни политици, разликите ще бъдат колкото престъпността според нашето МВР - пренебрежими и постоянно намаляващи.

От физиологична гледна точка гущерите са зелени, лъскаво-лакирани на вид, студенокръвни, поради което обичат да се припичат на слънце, и мигат странно. Нашите политици засега усърдно работят по лъскаво-лакирания вид, особено различим в телевизионни предавания. Предвид склонността им към припичане по яхти и плажове и ангажираността в благородни каузи, няма затруднения с определянето на телесната им температура. Когато медиите им напъхат под носа някоя компрометираща история, започват да мигат странно. Ще кажете - да, ама не са зелени. Да, ама засега! Както куцо и сакато от политическата земна фауна се е ангажирало със "зелени" каузи, инициативи и енергии, въпрос на време е някой да позеленее не само наративно, но и фенотипно. Или поне да се вапца с предизборна цел.

Приликите се задълбочават, когато си припомним как действаха гущерите в романите на Адамс. Те изпратиха на Земята междузвезден крайцер, от който слезе огромен робот и рече на опулените земни масмедии: "Идвам с Мир. Заведете ме при вашия гущер."

Когато не можаха да му представят такъв, роботът пусна едни по-малки, но доста по-свирепи роботи, които разрушиха половината континент, защитавайки игуаните, сцинковете, агамите и прочие студенокръвна рептилоидна гад из зоомагазините. След което роботът назначи няколко по-охранени игуани за временно правителство, проведе преговори на високо ниво с тях и се оттегли на почивка. Това, че игуаните останаха за постоянно, се подразбира. Приликите с процеса на демократизиране на някои по-буйни държави са твърде натрапващи се и притеснителни. Особено като се знае кой идва след гущерите - там, където е победила Гущерската демокрация. Не знаете кой? Ами според Дъглас Адамс - едни едри набити същества, единствените в Мултивселената успели да се развият чрез тотален отказ от еволюция, поради което станали гръбнакът на Вселенската администрация. Същите много обичат да строят космически магистрали, дори ако трябва да взривят някоя и друга планета, пречеща на трасето. Обичащи възсядането на по-дребни от тях същества и поезията (тяхната си поезия). С една дума - Вогоните.

И като се замисли човек, че самият Адамс почина в разцвета на силите си от инфаркт при неизяснени обстоятелства...