Резюме на доклада:

Американският посланик не ми дава виза. Той е човек, чиито най-силни качества са отрицателни. Той има добри страни, като например това, че е човек с извънредно голямо сърце, което го тласка отвъд разума. Поведението му е колкото дипломатично, толкова арогантно. Майстор на внезапния лобизъм. Няма никакво право да ми отказва виза. Край на резюмето.

Основно тяло на доклада:

1. Посланик У. е една от емблемите на управлението на ББ. Очевидно е изпратен у нас в качество на импонент и духовен брат на действащия премиер. Въпреки че амбасадорът е малко overeducated, неговото духовно родство с българския министър-председател е колкото очевидно, толкова покъртително. Това усложнява много въпроса с визата ми.

2. Личното его на посланика е може би най-силният инструмент за влияние върху него. Той жадува публичност и е готов на неразумни постъпки в стремежа си да се задържи колкото може по-дълго пред камера, микрофон и/или женско лице. Той се нуждае от внимание непрекъснато. Ако добия по-силно влияние в кино и тв средите, бих могъл да му поставя нещата така: уреждам ти роля тука и тука, дай ми визата!

3. Според нашите източници от персонала в посолството посланикът прекарва часове пред огледалото, изпробвайки различни видове макиаж, тренирайки определени изражения, възклицания, жестове. Възможно е да предизвикам у него съчувствие по визовия проблем, ако го накарам по някакъв начин да се отъждестви с мен. Но това е напълно невъзможно, защото той нито има като моята брадавица, нито би му отивала решителна челюст като моята, нито има моето чувство за хумор, нито пък държи на пиене колкото - да не давам за пример себе си, но дори със среден български пияч той не може да пие наравно. Тъй че между нас има твърде много непреодолими културни и субкултурни противоречия, за да е възможна дори минимална емпатия. Тук неволно засегнах една от колатералните причини да ми се отказва виза - посланика го е яд, че е несравнимо по-слаб от мене по течната част и никога не бих го взел дори за противников секундант, камо ли да седна на маса в единоборство с него.

4. Посланик У. има подчертан интерес към актриските и аз съм щастлив понякога да му помагам в избора на компания от тези среди. Помощта ми е толкова дискретна, че той дори не подозира с кого всъщност говори понякога. В такива компании той - отново жадувайки внимание - се показва твърде-твърде широко скроен. С толкова широка кройка се явява понякога, че направо се разпасва и почва да плямпа едни такива готови доноси срещу себе си. Компромати от тоя вид нямат кой знае каква тежест, но все пак и за тях има публика, затова ги събирам с удоволствие. Именно на базата на така събрани сведения аз си създадох едно вътрешно убеждение, че посланикът има неустойчиво отношение към меките наркотици. Ходих да го разправям това по няколко телевизии, но У. само се ожесточи още повече по визовия въпрос.

5. Посланик У. не е толкова глупав, колкото изглежда, и не е така наивен, както изглеждат всички американци. Той открито и грубо лобира за американски компании с интереси у нас. Прави го с такава невинна усмивка, като че ли това е най-естественото поведение за дипломат. В това отношение у него има дори известно нетърпение към българския законодателен процес - и то не защото някой му законодателства на въпреки, а защото му се струва, че килимчетата пред американските "инвеститори" не се разстилат достатъчно чевръсто. Това към момента няма отношение към визата ми, но звучи прекалено уличаващо, за да го пропусна в доклада си.

Заключение на доклада:

Не бива да се подвеждаме от образа на лъчезарен идиот, който излъчва субектът, защото той определено има и тъмна страна, и специфични възможности. Въпросът с визата ми остава трайно задънен.

Край на доклада.

_________

* Алтер его на Иво Балев.