|
| *** |
Трябваше да присъства на откриването на следните нови обекти:
- детска градина в столицата;
- игрище за футбол на малки вратички на брега на морето;
- обор за последните пет дойни крави в едно родопско село;
- галерия за детски рисунки на дунавския бряг;
- събор на сръбската граница.
Но преди всичко трябваше да се чуе с министър-председателя.
Веднага след това трябваше да се срещне и със следните субекти:
- пенсионери-столетници доволни от живота си;
- ученици, недоволни от родителите си;
- бивши затворници, щастливи от условията, които им предлага демокрацията навън.
По-нататък денят на посланика ставаше леко напрегнат. Налагаше се да отиде:
- на освещаването на пет пчелни кошера, дарени от американския конгрес на бедно селско семейство;
- да участва в боядисването на оградата на санаториум за домашни любимци;
- да прекопае две лехи в двора на семейство от интегриращ се етнос.
Имаше уговорени срещи с отбора по делтапланеризъм, с организацията на пещерняците, както и с три рокерски клуба.
По обяд посланикът щеше да се срещне с министър-председателя, а после да изпълни отдавна поетите обещания:
- да сглоби и закове на дърветата край посолството къщички за птици;
- да се снима с туристи на горска поляна;
- да пее песни от местния фолклор на репетиция на читалищни състави;
- да присъства на първа копка на обект;
- да плува в басейн с олимпийски размери.
Като приключеше с плуването, посланикът трябваше да яхне велосипед и с него да поведе колоната от участници по маршрута "Важни енергийни обекти", да говори пред всеки обект и накрая да пусне в небето бели гълъби и детски хвърчила като символ на мира и дружбата между двата народа.
Трябваше да се срещне и с представители на механизаторите водачи на селскостопанска техника, с които да разисква темата за пресичането на магистрален път от тежки верижни трактори.
В късните следобедни часове посланикът трябваше да подари на столичния зоопарк двойка нощни пеперуди, както и после да се качи и да пътува на пътнически влак.
Имаше среща и с представители на двата водещи синдиката, където щеше да изнесе кратка сказка на тема "За синдикатите, против работниците", а след това пред представители на трудовите колективи трябваше да прочете лекцията "За работниците, против синдикатите".
Следваха уговорени срещи с представители на различните религии - юдейска, мюсюлманска, православна и представители на Бахайската вяра.
Трябваше да даде осем интервюта и да предаде два контейнера книги на библиотека.
За вечерта имаше покани за 15 коктейла, 22 водосвета, опера, театър и пет концерта.
Нямаше да успее да посети всичките, но поне половината щеше да отметне от списъка и да се срещне с още нови хора.
След културната програма му предстоеше вечеря с ветерани имигранти, както и бал на отличниците от колежа по цирково изкуство.
Накрая трябваше да направи разходка по тъмните столични улици и да даде интервю на различните кабелни телевизии за това колко спокойно се живее в тази страна, колко много я обича самият той и колко добре се справят управляващите с уличната престъпност и с дупките по пътищата.
След това трябваше да се прибере в посолството и да напише подробен доклад за поредния работен ден. Преди лягане винаги се обаждаше по телефона на министър-председателя.
Посланикът довърши закуската си, прочете всички вестници, обади са на съпругата си по телефона и с бодра крачка пое към първата си задача от дългия работен план.
Разбира се - нямаше нормален човек, който можеше да свърши всичко това в рамките на едни ден.
Но у нас такива посланици имаше и вече никой не ги питаше нормални ли са или не.