Около 10 висши училища в страната обучават студенти над разрешения им брой, установи проверка на "Сега" в регистрите на МОМН и Националната агенция по оценяване и акредитация. Това означава, че, от една страна, качеството на обучение в тези университети се влошава, а от друга, че университетите и колежите, които не спазват определения им капацитет, реализират чиста печалба от таксите на студентите.



Проблемът с надвишения брой студенти е от години, но държавата все още не е намерила законовите механизми да се справи с него. И ако хазната не плаща издръжка на държавните университети и колежи за приетите в повече студенти, за частните вузове, някои от които от години обучават над възможностите си, няма ефективни лостове за въздействие. Сред "нарушителите" са както частни, така и държавни университети. Най-драстичен е завишеният брой на студентите в държавния Пловдивски университет и в частните Нов български университет и Земеделския колеж в Пловдив.

В момента в Пловдивския университет са записани над 17 700 студенти. В същото време агенцията по акредитация е определила, че вузът може да приема в различните специалности до 13 340 студенти. Университетът разполага с достатъчно сграден фонд и би могъл да разкрива допълнителни специалности и така общият брой студенти да достигне 15 500. Частният Нов български университет буквално се пръска по шевовете, съдейки по броя на записаните бакалаври и магистри - общо над 13 100 при максимално определени 11 400 бройки. Преди 4 години НБУ, чийто бивш ректор е министърът на образованието Сергей Игнатов, също обучаваше с близо 2000 студенти над допустимото.

Сред вузовете нарушители, които продължават да бълват специалисти над определеното им по закон, е и пловдивският Земеделски колеж, който от миналата седмица по решение на правителството вече е Висше училище по агробизнес и развитие на регионите. И ако преди 4 години колежът обучаваше 17 пъти над капацитета си, сега мащабите на вуза са по-скромни. По данните от регистъра на МОМН в момента са записани близо 8300 студенти, докато пределните възможности са до 6500 бъдещи висшисти. В сайта на висшето училище не е упоменато какви са таксите за обучение. Ако приемем, че те са приблизително същите като в държавните университети, по груби изчисления само за тази кампания вузът би реализирал печалба от 1.3 млн. лв., и то като се има предвид, че не разширява сградния си фонд и не наема повече преподаватели.

Още два колежа са надхвърлили капацитета си. Колежът по икономика и администрация в Пловдив обучава почти двойно над допустимото. В него са записани почти 2200 студенти, докато пределно разрешеното е за 1100. В Колежа по мениджмънт, търговия и маркетинг в София се обучават около 1640 бъдещи висшисти, докато капацитетът на вуза е до 1200 студенти. Данните от регистъра на МОМН към началото на април показват още, че няколко държавни вуза имат леки отклонения в бройката. Например в университета "Проф. д-р Асен Златаров" в Бургас в момента учат около 4500 младежи, а определеният брой е за 4365 студенти. Подобна е картината и в Икономическия университет във Варна - записаните към началото на април доближават 12 800, докато вузът има капацитет за 12 525 бакалаври и магистри. В Аграрния университет в Пловдив се учат над 4000 бъдещи висшисти, а възможностите на вуза са да приеме до 3795 студенти. С около 40 бройки надвишава капацитета си Университетът по библиотекознание и информационни технологии в София.

Положителни са резултатите за някои частни университети като Бургаския свободен и Варненския свободен, които преди 4 години обучаваха студенти над определеното. Промяна има и във Великотърновския университет, който вече е в рамките на разрешения капацитет. След като НАОА разреши на Европейския колеж по икономика и управление да обучава по-голям брой студенти, частният вуз вече не е в графата "нарушители".

В същото време големите университети не следват политиката на максимално запълване на капацитета. Например трите най-големи - Софийският, Техническият в София и УНСС, имат по няколко хиляди свободни бройки, но не се стремят да ги запълнят, тъй като това би се отразило на качеството на предлаганото обучение. Подобна политика следват и някои частни вузове като Американския университет, в който се обучават близо 1400 студенти, въпреки че капацитетът на вуза е за 2118 бъдещи висшисти.



ПРАВОМОЩИЯ

По закон Националната агенция по оценяване и акредитация, която определя и какъв да е капацитетът на вузовете, следи и за неговото спазване. В нейните правомощия е да дава препоръки на висшите училища за отстраняване на констатирани нарушения. При неизпълнение в дадения срок министърът на образованието има право да поиска отнемане на акредитацията на съответния ВУЗ, което трябва да бъде одобрено и от комисията за следакредитационен контрол към НАОА. Досега обаче има само два случая на закрити висши училища - Славянският университет и Колежът "Телематика" в Стара Загора. От няколко години от бюджета на държавните вузове се удържа издръжката на всички студенти, приети над определената от правителството бройка за първокурсници. Не се превеждат и средства, ако има незаети места. Преди две седмици при промените в кабинета премиерът назначи и нов състав на НАОА. Засега обаче не е ясно какви ще са приоритетите на председателя й проф. Боян Биолчев и членовете на акредитационния съвет.