Достъпът до медицинска помощ в България продължава да бъде неравно разпределен. Близо 1.3 млн. българи от няколко области разполагат с двойно по-малко медици от тези в останалата част на страната. Това показват данни на националната статистика за здравеопазването у нас през миналата година.
Средно 37 лекари обслужват 10 000 българи и по този показател България не е далеч от средните равнища за ЕС (34 по последни данни на Евростат, които са за 2008 г.). Разпределението остава без съществена промяна спрямо 2009 г., но зад тези числа се крие сериозен дисбаланс. Областите, в които има медицински университети и съответно болници към тях, са далеч по-добре осигурени от другите. Във Варна например на 10 000 души се падат 47 лекари, в Плевен - 46, а в София - 45. В този диапазон са и данните за Стара Загора, Пловдив и Ловеч. В същото време в Разград на 10 000 души население се полагат 24.8 медици, в Ямбол и Силистра - по 25. Много под средната обезпеченост с медици са още областите Благоевград, Кърджали, Бургас.
Подобна е картината и при общопрактикуващите лекари. В края на 2010 г. 10 000 българи се обслужват от 6 джипита. В 12 области показателят е по-висок от този, като най-висока е осигуреността на населението в Плевен, Добрич, Видин и Стара Загора (около 7). Най-ниска е осигуреността на населението с джипита в Кърджали, Разград и Търговище - по 4 на 10 000 души. За да реши този проблем, държавата отпуска стимули за практики в отдалечени и селски райони, но въпреки това по последна справка на МЗ над половин милион българи живеят на места, където няма нито един личен лекар. Незаетите практики у нас са 424, предимно в слабо населени и планински райони в областите Кърджали, Търговище, Силистра.
Въпреки драматичните предупреждения за изтичане на лекари заради по-атрактивно заплащане в чужбина статистиката не регистрира трусове в това отношение. Общият брой на лекарите у нас към края на 2010 г. е 28 003. В сравнение с година по-рано дори се отчита увеличение с 15. По-различно е сравнението с 2005 г. - за 6 години медиците са намалели с около 200. Както "Сега" писа, от началото на годината до края на март Българският лекарски съюз е издал 331 сертификата за работа в чужбина. Намаляват обаче зъболекарите - 6355 (с близо 140).
НСИ потвърждава друга тревожна тенденция в здравната ни система - дефицитът на медицински сестри. Само за година те са намалели със 171 и към края на 2010 г. вече са 31 790. Другото по-сериозно намаление се регистрира при лаборантите.
За първи път от няколко години насам националната статистика отчита намаление на болничните заведения. Те са 2143 по последни данни - със 113 по-малко спрямо 2009 г. Намалението явно идва от лечебници, които не работят по договор със здравната каса, защото при договорите наскоро беше отчетено увеличение. Намалява и броят на болничните легла. В края на 2010 г. на 100 000 българи се падат 652 легла в болници. За сравнение през 2009 г. са се падали с 10 легла повече. През 2007 г. пък на 100 000 души са се полагали по 638 легла. В сравнение със страните от ЕС по отношение на броя легла на глава от населението България е със средни показатели.
КАК Е В ЕВРОПА
Страните в Европа също са много неравнопоставени по отношение достъпа до лекар. На дъното е Румъния, където на 10 000 души се падат 22 лекари, показват последните данни на Евростат - за 2008 г. Този показател е по-нисък от средния за България в редица страни - Латвия, Естония, Малта, Великобритания, Кипър, Франция. В някои държави обаче показателят е значително по-висок - Италия (41), а в Гърция на 10 000 души се полагат 60 медици.
Осигуреността с болнични легла (в болници и диспансери) у нас през 2008 г. е 651 на 100 000 души. В сравнение с останалите страни от ЕС показателят за България е по-висок от този в 11 страни по данни на европейската статистическа служба. Сред тях са Великобритания, Гърция, Дания, Италия, Испания, Португалия. По-висока от тази в България е осигуреността с болнични легла на хората в Германия (над 820), Австрия (769), Латвия, Малта, Чехия, Унгария, Франция, Белгия и др.
Отделно, че поне 1, 2 млн са без осигуровки, а два пъти по-толкова са деца, пенсионери и чиновници, за които държавата би трябвало, но не внася нищо.
------------------------------
Блогът на Генек