Софийските общинари ще възстановят плочата, изхвърлена от мястото, от което били изхвърлени костите на Левски. Плочата беше в църквичката "Св. Петка Самарджийска" в подлеза между "Шератон" (който се казваше хотел "Балкан") и ЦУМ (който не го знам как се казва сега). Там пак щяло да пише: "Тук, в олтара на тази църква, според народните вярвания, е погребан от родолюбиви българи Васил Левски, Апостол на българската свобода".

На 6 март 1937 г. във вестник "Мир" излязла статия "Де са костите на Левски". Репортерът Никола Станчев преразказал какво Ботев четник казал: "Изрових тялото на Левски заедно с още един човек. Името му е Христо Хамбарков, епитроп на църквата "Света Петка Самарджийска". Апостола беше заровен на плитко. Близо до бесилката. Погребахме го в "Света Петка Самарджийска". Вляво от олтара."

На 17 май 1956 г. вестник "Труд" обнародва горното в уводна статия.

Археологическите разкопки били ръководени от Стамен Михайлов и Георги Джингов. Двамата били притиснати "от високо място" да се разруши църквичката, че там да се издигне грандиозен паметник на Ленин. Но в дневника на Г. Джингов костите на Апостола са споменати като находка номер 95.

Сашо, синът на Николай Хайтов, каза, че "високото място" бил философът академик, тогавашен началник на БАН и член на Политбюро на ЦК на БКП Тодор Павлов. Т.П. беше авторитет и авторитарен. В по-късни години Т.П. се скара на Т.Ж. (Тодор Живков). Когато Т.Ж. обяви, че "България ще става "нация техническа", Т.П. му се скара: "Ние нация комунистическа ли ще ставаме или нация техническа", и Т.Ж., хъката-мъката, отговаряше, че едното не противоречи на другото.

Мислейки за кариерата си, младите философи окачваха у тях портрет на Т.П., надявайки се това да стигне до ушите на Т.П. Веднъж до мен легна току-що изкъпалата се съпруга на млад философ, хубава жена, и аз, като видях на отсрещната стена портрета на Т.П., спадна ми пишката. Майтап.

Тогавашните млади философи станаха сегашните политолози. Аз се бях добрал до книгата на Норберт Винер за кибернетиката и полюбопитствах как Т.П. ще я разгроми пред студентите по философия, които не бяха и помирисвали книгата. Философът Тодор Павлов разгроми Норберт Винер в "супника". Супникът беше аудиторията най-горе, под покрива на Софийския университет, който е елипсовиден като супник. А най-долу, в подземието, бяха клозетите и спортната зала в едно помещение със същата елипсовидна форма като на "супника". Сега му викат "Яйцето", но кое е елипса, кое е парабола и кое е хипербола на философите, не им е много ясно. На тях им стига от марксисти-ленинци сега да са демократи-политолози.

В "супника" Т.П. (Тодор Павлов) разобличи буржоазния и реакционен Норберт Винер ето как:

Т.П. си свали очилата. Показа ги на студентите. Каза: Очилата ми не виждат. Аз съм, който виждам през тях. Кибернетиката и изкуственият интелект са реакционни заблуди. Така каза Т.П., авторът на "Теория на отражението", която е ленинска, но и негова, и която май никой от нас не прочете.

Сега да се върна към църквичката "Св. Петка Самарджийска", от която изхвърлили кокалите на Левски, че там да се извиси паметник на Ленин.

Според Сашо Хайтов, който е син на Николай Хайтов, унищожаването на гроба на Левски е било репетирано с унищожаването на гроба на Борис III.

От мене си добавям: И на Хитлер, и на Бин Ладен не им се полагаше да имат гробове. Разбира се, няма нищо общо между четиримата, освен липсата на гробове. Това мое уточнение е излишно и аз не го правя за вас, а за анонимните форумни "хейтъри".

Костите на Левски били натъпкани в чувал и изхвърлени на сметище. Едни мои приятели от висшите слоеве отишли при Ванга да я питат за други работи, но между другото я попитали и къде са костите на Левски, понеже Николай Хайтов беше разбунил академичните хейтъри и те му казваха да си гледа работата, щото не е историк и археолог и не ги разбира тези неща. Академичните хейтъри мразят някой да им се бърка и да казва, че те бъркат.

Ванга казала на моите високопоставени приятели, че костите на Левски са във вода. Може пък някое от софийските сметища да е заблатено, знаем ли.

И Николай Хайтов не знаеше, но той вярваше на Ванга, понеже, преди да номерира всеки камък от зидарията на църквичката и двайсет години да доказва, че там е бил погребан Левски, Николай го уволнили като лесничей и Ванга му казала, че той ще се занимава с книги, и Николай си помислил, че ще стане книжар.

Като чух, че след двайсет години пак неговото, на Николай, ще стане и ще има плоча, където е бил погребан Левски, позвъних на Жени Божилова. Жени каза:

"Николай сега сигурно така се радва, че горе на небето играе хоро. Нали знаеш, че Николай, много обичаше да играе хоро."

Аз не съм го виждал да играе хоро, но виждах, че го мразят "хейтъри" в академата (нали правите разлика между академа и академия).

Николай ми каза да не казвам "хейтъри", ами да измисля някаква българска дума. Докато Жени ми редактираше преводите, Николай ни каза, че имало една билка, която се казвала "родопско омразниче", та от нея да тръгнем и да измислим нещо по-благозвучно от "хейтъри".

Той много ги знаеше разните живинки и растения из Родопите и аз исках да видя билката "омразниче" и когато излязохме над неговото село Яврово, което е над Асеновград, и тръгнахме към параклисчето "Св. Костадин", той уж щеше да ми покаже цветето "омразниче", но нямаше омразничета. Продължихме към параклиса "Свети Илия", който е на върха, и параклисът е "Свети Илия", понеже там често падат гръмотевици и бабичките казват на параклиса "Стоиле", което било тамошно съкращение на "Свети Илия". Но и там не намерихме цветето омразниче.

То е едно такова, със сини реснички - каза Николай, но призна, че не го знае кога цъфти. Николай е бил лесничей, не билкар и не можеше да знае всяка родопска билка точно кога цъфти.

После аз отидох в Народната библиотека, рових се и колкото повече четях за омразничето, толкова повече се обърквах. Неговите сини реснички можели да са и стреличките на Купидон, така че омразничето можело и обич, освен омраза да породи. Иди, че словотворствай. Освен това думата омразниче е твърде красива, за да удостоиш с нея мразещите. На тях по им приляга грозната дума хейтъри. Защо да словотворствам.

Като се прибрах вкъщи, телефонът зазвъня. За глупавото мое словотворчество ми звъняха да ми се карат приятели. Хем не езиковеди, нито преводачи, ами атомни физици от БАН. Бях казал в телевизионното предаване "Всяка неделя", че по света се появило непознато заболяване AIDS на английски, SIDA на френски. Аз, за да не кажа чуждицата "дефициенция", заместих я с "недостатъчност" и така на български стана и си остана СПИН, и приятелите физици ми се караха, понеже спин значело въртенето на електрона или на не знам каква си частица, дето се въртяла като пумпал около оста си, и как може аз да съм толкова прост и да не го знам това. Утеших се с мисълта, че такава болест в България няма, нито ще има, така че измислената от мен дума ще се забрави. Но тя не се забрави. Това й е хубавото на глобализацията, че и за болестите няма граници.

После Жени и аз продължихме да превеждаме, да рецензираме за издателствата книги, които те да преведат. Жени Божилова рецензира за издателство "Народна култура" книгата на Антъни Бърджис за Шекспир. Книгата е интересна. В нея има предположения, измислици, но не е измислен надписът на плочата върху гроба на Шекспир. На плочата пише:

Сursed Be He That Moves My Bones *.

Сякаш не за Шекспир, а за изхвърления скелет на Левски е този надпис.

---------------------

* Проклет да е тоз, който помести моите кости.

P.S. Тук умишлено дадох на хейтърите възможност да се проявят. Те могат да се проявят, като ме поправят. Думата Сursed не е изписана на плочата точно така, както аз я написах. Хейтърите и те са хора. Нека великодушно им даваме възможност да бълват лошотията си, белким се очистят от нея.



Jusautor DI copyright