Лидия Йорданова е завършила социология в СУ "Св. Климент Охридски" през 1981 г. Работила е в Научноизследователския институт по младежта. В Националния център за изследване на общественото мнение (НЦИОМ) работи от създаването му през 1989 г. От 1999 г. досега е негов директор. Занимава се с политически маркетинг, социология на младежта и международни сравнителни изследвания.

------------------------

- Г-жо Йорданова, как така според вашите проучвания от властта недоволстват само бедните, необразованите и жителите на малките населени места, а богатите, образованите и градските хора я одобряват, след като аз от година не съм срещала грамотен човек, доволен от управлението? На какво се дължи това разминаване?

- Понятието подкрепа на властта е много широко. Образованите са по-информирани и имат по-ярко разграничително мислене. Те могат да оценят в кое управленско решение има здраво съдържание и добра перспектива. Докато необразованите гледат на всяко ново управление като на шанс да подобрят статуса си, да не се декласират и в този смисъл негативизмът в тези прослойки възниква много по-рано и много по-ярко. Да не говорим, че партиите в опозиция - и БСП, и ДПС - имат профил, който в по-голяма степен се състои от маргинални обществени прослойки в сравнение с десните избиратели и управляващите в частност.

- Какво трябва да си мислим за държава, в която полицията е най-одобряваната институция, а същевременно правораздавателните органи се ползват с най-ниско доверие?

- Не бих направила логическа връзка между тези два факта. Безусловно в основата на отношението и към двете институции стои високата чувствителност на българина към престъпността, към незаконното забогатяване, към корупцията на всички нива, както и към всякакви мафиотски структури и схеми, за които се говори. Постиженията на полицията, усилията и перманентното й говорене будят одобрение. А когато се постигат и успехи, които се виждат по-конкретно по места, когато престъпникът бива заловен на следващия ден или се дават достатъчно смислени обяснения за причините за едни или други криминални прояви, тогава хората имат усещането, че нещо се работи. Не смятам, че българите имат някакви свръхочаквания към полицията да реши за три-четири месеца въпроса с престъпността. Но това, което показват нашите данни, свидетелства за усещане у хората, че се работи постоянно и неотклонно в декларираната посока.

Що се отнася до съда и прокуратурата, този феномен е по-интересен за анализ и за тълкуване, доколкото всичко започна от една висока критичност от страна на управляващите. Многократно се чуваха обвинения от типа "ние ги хващаме, те ги пускат" още от времето, когато Бойко Борисов беше главен секретар на МВР. В момента ситуацията е такава, че съдът се оказва ничия неработеща институция, еднакво неодобрявана както от привърженици на БСП, така и на ГЕРБ и десните партии. Това, което се постигна, е нетърпимост към неуважението на труда на полицаите, към неуважението на труда по събиране на доказателства и факти. Българинът много трудно може да приеме тезата, че фактите са негодни, малко, зле събрани или непредставени в подходящия момент. Българинът казва "те ги пускат, те са подкупни". Върху оценките за работата на съда и прокуратурата влияят едни наивни и популистки идеологеми. Има много сериозна опасност това да отрови средата, в която работи най-вече съдът. Що се отнася до прокуратурата, тя също започва да трупа повече негативи, защото обвиненията не издържат. И защото се смята, че е възможно обвиненията да не издържат именно поради корупция, а не по друга причина. В интерес на България е да бъде преодоляна тази негативна атмосфера. Както полицията, така и прокуратурата и съдът трябва да променят тона, с който общуват помежду си, както и да обяснят много достъпно какво означава "негодни доказателства" пред съда, какви са правомощията на съда, при какви обстоятелства той не може да започне процес, дори и вината да изглежда очевидна и т.н. Това са неща от кухнята, но за съжаление популисткият натиск е много голям и трябва да бъдат извадени на масата.

- Можем ли да заключим, че победи рекламната стратегия на МВР "ние ги хващаме, те ги пускат"?

- Аз мога да кажа, че тази стратегия, ако има такава, е достатъчно достъпна и понятна за хората и в този смисъл няма как да не е печеливша.

- Направихте извода, че Цветан Цветанов излиза от кризата на доверие, в която се озова в края на миналата година. Забравиха ли хората за шестте му апартамента, или повярваха, че са честно придобити?

- Апартаментите не са на дневен ред. Не смятам, че говоренето за апартаменти по начина, по който беше направено в края на миналата година, може да доведе до резултата, до който доведе оттук нататък, за който и да е български политик.

- Какво искате да кажете?

- Атаката беше масирана и очевидно с политически привкус. В един момент тази тема отблъсна хората и те си дадоха сметка за това какви са намеренията на хората, които я повдигнаха. Цветанов свива неодобрението за него, но не качва одобрението. Това означава, че крайната нетърпимост към него е на път да се свие.

- Много са интересни данните ви за влиянието на Касим Дал сред електората на ДПС - една трета го одобряват.

- Вероятно тези хора, бидейки в ДПС, имат някакви възражения срещу стила на работа в партията, те самите са в някаква степен потърпевши. Но това не означава в никакъв случай, че ДПС е разцепено.

- Как би се отразило това върху изборните резултати?

- Ще го следим много внимателно. Сега поставяме началото на този процес и ако следващия месец регистрираме ръст на подкрепата за Дал и все повече хора го одобряват, тогава вече ще можем да разширим възможностите за изследване чрез отделни фокус групи. Един толкова частен проблем, свързан с отделна съвкупност от български граждани, трудно може да бъде уловен в едно национално изследване. Трябва представително изследване сред турското население.

- Как си обяснявате факта, че в ДПС одобрението за Първанов е по-голямо, отколкото в собствената му партия - 86% на 73%?

- Не виждам никаква новина в това. Става дума за две групи лоялни избиратели. Нормално е в БСП да си позволяват лукса да имат различни мнения. Нормално е в ДПС да са безкрайно лоялни към президента от началото до края. Той самият беше лоялен към тях.

- Колко важна ще е подкрепата на ДПС в президентските избори?

- Непренебрежимо важна.

- Как преценявате шансовете на Меглена Кунева в тези избори?

- Меглена Кунева е много интересна и добре стояща кандидатура. Нейната съдба зависи в най-голяма степен от това дали БСП и ГЕРБ ще издигнат собствени кандидати. Ако това стане и двете партии призоват към лоялност своите поддръжници, високият й рейтинг силно ще спадне, тъй като голямата част от подкрепата за Меглена Кунева идва от симпатизантите на тези две партии. Наивно е да се мисли, че тези две формации няма да се обединят зад партийните си кандидати. Но високият й рейтинг (53%) в момента не бива да се възприема като суперсила, преди да са станали ясни участниците в състезанието.

- Последното ви проучване показва, че при липса на алтернатива и БСП е алтернатива и все повече блудни леви синове се завръщат в партията-майка.

- БСП става партия, която дава малко повече самочувствие на своите избиратели, които бяха изпаднали в трудна ситуация след парламентарния вот през 2009 г. 60% от социалистите сега възприемат собствената си партия като по-достойна и по-способна на добро управление от ГЕРБ. Но това е вътрешнопартиен процес. И не преобръща обществените нагласи извън кръга на партийните симпатизанти.

- Кой е най-интересният извод, който правите от последното си проучване на обществените нагласи?

- Обективността изисква да се каже, че политическите процеси се развиват достатъчно бавно и не може да се очаква радикално разместване на слоевете до ноември. Катализатор на промени биха могли да бъдат изборите. Но да се очакват чудеса, да се очаква, че някой може да преобърне всичко и да стори чудо, е нереалистично.