Потрябва ми такси, огледах се, видях едно, размахах ръка и нададох логичен вик:

- Такси!... Ей, такси!...

Добре, обаче беше заето. Пак се заоглеждах, а до мен деликатно приближи полицай:

- Сержант Петров, един момент, гражданино.

Зачудих се:

- Какво има, господин полицай?!

Той културно обясни:

- Нали такси искате да хванете? Със "слънчогледа" веднага ще спрем такова, хоп... - полицаят размаха стоп палката и пред нас закова жълт автомобил - готово!

- Ами... благодаря - казах простичко.

- Моля - отвърна той, простичко. - А сега да оправим сметката. Заповядайте.

Огледах излинялото листче:

- Билет за баня?! Ама защо?!

Той се посмути, загледа се във върховете на лъснатите си обувки:

- Такива имахме в Музея на МВР, 72-ра са конфискувани от един фалшификатор, като истински са.

- Вкарвате в обращение фалшиви билети? - вдигнах вежди.

- Ами... Те доларите му са още в обращение, защо не и билетите за баня?

Прав беше, но, разбира се, не му го казах. Дистанцирах се:

- Браво, обаче, такова, какво от това?!

Полицаят ми обясни:

- Фискалната дисциплина го изисква, не можем да събираме такси без съответният документ.

- Аха - прозрях. - Значи трябва да ви платя такса?

- Точно така, гражданино, такса за такси, ха-ха, получи се рима, илитерация или нещо такова, стават такива неща в оперативната работа!

Заподозрях нещо:

- Вие да не би да не сте полицай?

- Полицай съм. Обаче заработвам по нещо допълнително, човещинка, нали така...

Подозренията ми укрепнаха:

- Такова нещо не съм чувал! Във всяка престъпна група има по някой полицай, онзи ден съобщиха за полицаи, двама, лихвари. Чел съм за полицаи охранители и бодигардове. Обаче за полицаи ловци на таксита не съм ни чул, ни чел!

Той още повече се смути, после ме погледна дръзко:

- Аз съм различен! Не искам в сенчестата страна на закона, искам всичко да е изрядно!

- Обаче фалшиви билети? - изгаврих се.

- Обаче билети! Освен това са лежали 40 години в нашия музей, все едно Джокондата ви давам, гражданино!

Таксиджията подаде глава през прозореца:

- Обсъдихте ли нещата, че ме сърби педалът за газта?

Полицаят му се намръщи:

- Момент, гражданино шофьор! - после ме погледна. - Орисия! Нали сме полицаи, умеем да ловим престъпници. Мислих, мислих, умувах, умувах и реших да се насоча към неуловения засега контингент. Ловя таксита, ловя бримки, ловя духнати от вятъра шапки. Колегите от мотопатрула, честни момчета, ходят на повикване да гонят маслинки в чиниите на подпийнали граждани. Абе, ловим всичко. Срещу съответното заплащане, разбира се.

Огледах билета:

- 20 стотинки?

- 72-ра такива бяха цените, сега е 5 лева.

- Ами поправете билета тогава!

Той се стресна:

- Как?! Все едно да поправя Джокондата! Платете гражданино, че трябва да уловя на една баба котката, тръгнала из квартала, сещате се, мяу-мяу с котараците, а после бабата ще трябва да храни малките котета.

Платих му. И реших да му се доверя:

- Отивам сега при една госпожица, ама ни я знам каква е, що е, страх ме е да не взема да уловя нещо, сещате се, та ако може...

Униформеният се дръпна:

- А не, съжалявам, това е рискована акция, трябва подкрепление, снайперисти, обърнете се към командосите, те също заработват по нещо допълнително - и ми отдаде чест.