Професор Майкопф не успя да достигне племената отвъд Голямата река. След първия доклад отговорните институции му наредиха да стои в България и да изпраща ежемесечни отчети. Искаха информация от първа ръка за скритите двигатели на това общество, инерционно задвижено по наклонената плоскост към демокрацията вече над дузина години, но още живо.

Верен на принципите си, професорът не заседна в меките кресла на правителствените и финансови институции. Искаше да чуе истината от първа ръка от обикновения балканец, който и да опита, няма да може да излъже проницателния и хабилитиран човековед.

Тръгна отново на път, но с кола, запомнил душевните и психически сътресения от каруцата при първата си експедиция. Първо караше по магистралата, но не забеляза нищо особено освен огромно количество изпреварващи го мерцедеси. Реши, че са чиновниците на Дойчебанк, дошли за покупката на една от най-печелившите фирми на тази държавица. Десетина километра след Пловдив отби да почине. Слънцето палеше безмилостно. В далечината от нивите проблясваха надигащи се пожари. До него прилично облечен господин се беше навел и съсредоточено говореше нещо на теменужките.

- Защо не се обадите на пожарната? - зачуди се професорът.

- Стрраната горри, господине - поизправи се теменуженият, - ще пламне наесен цялата. Никакви пожаррни няма да помогнат.

- Вервайте ми, това няма да стане, херр - чу се изотзад прекрасен немски.

Към тях с ведри стъпки напредваше още един господин. От очите му строеше благостта на дон Кихот. - Народът ми верва, аз му дадох надежда...

Мощен тътен нахлу от пътя, папуняците подплашено изпърхаха в нивата. Минаваше процесия от рокери. Водеше ги жизнерадостен очилат младеж, яхнал синьо-жълта Хонда. Към всички мотори бяха прикрепени червени знаменца.

- О, рокерско парти - усмихна се професорът - демокрацията вече е тук!

- Комунисти - изръмжа Говорещият с теменужки. - Отиват да ядат кебапчета, докато народът гладува...

А говорещият немски шумно задуши въздуха. Долетя примамливата миризма на ребърца, приготвени на жарава. Група селяни бяха привършили с паленето на поредната нива и спряха да похапнат. Професорът се сепна. Бе забравил целта на изследването си! Един от важните въпроси, който трябваше да изясни, бе как тази страна постоянно затъва, а населението все още има какво да яде. Какъв бе секретът на това оцеляване?

Чу шум. До колата му беше спрял един от хубавите мерцедеси и солиден бизнесмен с папионка деловито й сваляше гумите. Пъхна ги в багажника и отпраши.

Професорът остави секретите на оцеляването на държавата за после. Имаше личен проблем.