"Ако Мопасан се е отличил с нещо като писател, то е, че каза за хората голата истина" - писа Алберто Савинио. Роденият през 1850 Ги вярва в любовта като висша ценност, възпява чувствената страст и смята, че животът "не е толкова хубав, но не и толкова лош, колкото си мислим"... За мен възгледите му са старомодни, някои сцени преливат от неестествен драматизъм, но за вкусове не споря. И колко романтично е да кажеш някому "бел ами"...

Много по-близка ми е загадъчно починалата през 1962 Мерилин Монро. В църквицата на опелото имало 25 човека. Питали ди Маджо защо не е поканил повече приятели, той отвърнал: "Ако не бяха тези приятели, щеше да е жива".

Образът й се възприемаше от милиони зрители като олицетворение на американската мечта. Тя си остава "любовницата на Америка", нейната ММ.

Но за българите по-голямо значение имаше и има друга личност, починала през 1998. Политик и Държавник, селски хитрец, човек от народа, обичан и мразен, осмиван във вицове - но винаги с уважителното бай Тошо. Той делеше процесори на полупроцесори, организираше "големи екскурзии", финтираше умело кремълските фаворити, но се опълчи срещу Горбачов. И спечели заведените срещу него шумни и безмислени процеси. Трябва да минат поне още 45 години, за да имаме право да го съдим и историята да отреди неговото място. Но при целия ми андалузки респект към съгражданина Кобургготски съм сигурна, че на социологическото питане "Кой би могъл наистина да оправи страната за 800 дни", отговорът на поне половината българи би бил "Тодор Живков". С бодигард ББ!

----------------------------------------------

Новата колежка в "После" - доня Темпора Оморес, е родена в следфранковска Испания. Тя попива гальовните андалузки лъчи и изгарящия ритъм на фламенкото. От малка се стреми да прилича на далечния си чичо Луи дьо Фюнес (не външно!). Испано-френската кръв, смесена с прабългарската и славянската на родителите й, кипи като шампанско под житейските удари и се нажежава при допир с неправдата и лъжата. Завършва историческия факултет на барселонския университет, специалност "баски", в класа на Пол Анка. Оттогава почва улечението към генеалогичното й дърво, намерило изражение в исторически дописки във водещи европейски издания. Член на клуба на Ротару.

Връща се със Симеон Кобургготски в България да възроди идеалите и духа на българския историкопублицист. Търсейки надпартийност, предлага материалите си на "Сега". Отдел "После", всеизвестна свръхнадпартийна институция, с радост ги публикува :).