Статистиката от миналата година показва, че всеки ден се разрешават по 43 СРС и по 148 достъпа до трафични данни. Средностатистически това означава, че на всеки седем минути и половина от денонощието се пуска в действие по едно ново СРС или трафичен достъп - всеки ден, денем и нощем, целогодишно. Това не е описано даже и от Джордж Оруел.
...Подслушването се превърна в държавна политика... За тази дейност няма финансова криза. Парите не стигат за здраве, наука, култура, пенсии, но за СРС има. Всъщност тази власт все пак има един национален приоритет - подслушването.
Сега, когато "господарят на СРС-тата" е и шеф на изборния щаб на ГЕРБ, са възможни различни сценарии. Например: Стои Цветанов в щаба и неочаквано получава телефонно обаждане от Роман Василев за чрезвичайна нужда от спешно подслушване на политик от триглавата тройна коалиция. Случаят е спешен, късно вечер е и няма време за съдебно разрешение. На секундата началникът на партийния щаб се превъплъщава в другата си роля и по телефона, от щабния офис, разпорежда на главния си секретар Калин Георгиев спешни действия. Обектът безспорно е "абсолютен престъпник" и затова на разсъмване е проснат на земята и "закопчан". Следват сутрешни блокове по различни телевизии. Видна социоложка отчита скок в подкрепата за ГЕРБ. Чужд посланик се изказва окуражително. Делото се поема от спецпрокуратурата и спецсъда. За по-сигурно се назначават служебни запасни адвокати (за предпочитане от школата в Симеоново).
Скоро обаче делото зацикля. Доказателствата се оказват негодни, мерките за неотклонение падат една след друга. Сутрешните блокове плавно снемат интереса си от случая... "Атака" атакува поредната джамия или църква... Това е само примерен сценарий.
***
P.S. Определяме г-н Бисеров като антиутопист, в смисъл, че уТОПИстите са хората, които ТОПЯт пръст в кацата с меда. Антиутописти са хората, които понастоящем нямат такава възможност.