Бе писна ми от народоклеймители, народодоносници, противонародници, безродници, нехранимайковци и майкопродавци (това последното е присвоено от терминологичното богатство на патриота Венци Начев от "Нова зора")!

Още отпреди Освобождението се навъдиха едни ми ти сурови критици на българския народ, майка плаче, грамофон свири. С други, по-разбираеми и простовати, думи казано, дъжд вали, слънце грее, мечка се жени.

Такъв екземпляр е примерно Паисий, някакъв си проигумен от някакъв си Хилендарский манастир. Драскал там някакви си писмена - над лампа жумяща писал наведен. Писал, писал, хубаво, жумяща, жумяща, бива, ама що ни нарича "неразумни" и "юроди", а, да го пита човек и отговор да не чака! К'во кат се срамуваш да се наречеш "болгарин", уау, голем праз!

Левски, ето! Васил Иванов Кунчев! Водил си тефтерче и на 115-а страница четем "Народе????." Четири въпросителни, че и точка след тях. Учени твърдят, че имало и следи от сълзи. Циврил нещо, санким. К'во "народе", бе, к'во "народе", народът ти крив, а! Все ние правите, все другите кривите! Аман, дето се вика, от капризни мрънльовци и професионални оплаквачки!

Ами онзи, и той, хайманата, тръгнал царство да събаря, Христо Ботьов! Кеси в механата, порка и после плюе по лоялните поданици: "Аз веч нямам мило, драго, а вий, вий сте идиоти!" Къде се намираш, бе, ало, пиянде такова! Не са идиоти хората! Ти си идиот, що си тръгнал с една шепа хора света да променяш, зян да ставаш, костите да ти се белеят, буля да те жали!

След Освобождението Петко Рачов Славейков оглави кохортата долни майкопродавци. Изтъпанил се на литературния мегдан и крънка: "Не сме народ! Не сме народ, а мърша!" Виж му на махзарджията акъла, па му крой бесилото! Бива ли тъй, бе, аланкоолу! Мързеливи сме били, некадърни, завистливи, покорни, боклук сущий и мърша автентическая! А ти, бе, ти какво направи за прохода Петрохан и железопътната линия Перник - Волуяк, ай сикана, да не говорим за Хаинбоаз, Искърския пролом и Байкало-амурската магистрала!

И така - десетилетия наред - сатиричен вой над населението. Имаше впрочем и справедливи, умерени, направени с любов критики.

Като на Ваньо Костов примерно, който спря да контактува с народа си, понеже не го разбрал и гласувал против него.

Като мадридския пилигрим, който човъркаше аристократично в тъпите ни селски кратуни, за да ни сменя чиповете. Пък чиповете ни, честно казано, едни и същи - крадливи. И ний краднем, и той крадне. Е, той повече, нема начин, полага му се - синя кръв, виртуален мозък, златни акита.

Или като Бойко Борисов, разобличил в Чикаго комунягите и циганьорите.

А познат мръсник, не го познавам и да го знам не ща, дори измъдрил дълга клеветническа епиграма по адрес на сънародниците си:

Кофти хора сме, общо е мнението.

Некачествен човешки материал.

Пречи ни главно народонаселението

да се оправим от този хал.

Все пак да не бъдем крайни песимисти

в условията на безкраен застой!

Известна надежда ни дава статистиката.

Намалявал фатално нашият брой.

Кризите ще преодоляваме дълго

по бавния демографски път.

Когато не остане пукнат българин,

България ще е върхът.

Мръсник и три четвърти! Кофти сме му били! Баба ти е кофти, отцеругател с отцеругателите ти (отново заемка от Венци Начев)!

Но в заключението му има донякъде исторически оптимизъм - родината да бъде на върха, там горе, над всички. Булгарише юбер алес! Дранг нах вестен! Ахтунг, ахтунг! Хенде хох! Арбайт махт фрай и прочие!

Народ сме пък! Напук на противоотечествените доносници!