|
| *** |
Той ми се видя нещо омърлушен, прежълтял, дето се казва, по един организъм само е останал. Пушеше евтин тютюн и се наливаше с менте-алкохол, ама менте с бандерол. Нямаше и помен от лъскавата къща, където преди време ме замеряше със скъпи пури и чуждестранни напитки.
- Как е? - викам и приятелски му смигвам.
Частния бизнес едва-едва ми отговаря:
- По-добре никога не е било. Само се чудя как ще свърши всичко това - да се гръмна или просто да се метна от последния етаж?
- Хайде стига бе! - опитвам се аз да бъда оптимист, не че имам сериозен повод да го правя. - Този песимизъм ще мине.
Частния бизнес въздъхва.
- И песимизма ли ще ни вземат? Щото аз вече дадох две кожи, заложих жената и децата, а къщата ми отдавна я взеха. Сега живея под едно дърво в парка. Ама чакам и там да дойдат и да турят данък - за спане сред природата.
- Не си прав - викам му на Частния бизнес. - Ако няма данъци, няма да има държава.
- Че сега да не би да има държава - контрира ме Частния бизнес. - Пет кинта давам на всеки, който ми докаже, че някъде е срещал човек, който е виждал с очите си държавата ни. Ние просто живеем в едно данъчно управление, на което по инерция му викаме държава - това си е.
Частния бизнес се задъхва, но не спира да говори:
- Държавата дойде и с кирка и лопата разкопа всичко това, дето с толкова труд го съградихме. Подозирала ни, че сме криели нещо, съмнявала се, че я лъжем и мамим, разбрала била, че говорим срещу държавата. Тъкмо си тръгнат данъчните, и след тях идват митничарите, после от две-три агенции и разни дирекции, а през цялото време ни наобикалят от полицията и ни бройкат... Скапана работа. С кирка, лопата и гумени ботуши дойде държавата. И без грам мозък!
Палим по нова цигара и Частния бизнес продължава.
- Когато не бях толкова частен бизнес, имах време за повече неща. Ходех често на излети в планината. И на един от излетите срещаме един от по-първите хора на държавата. Спряхме при него и му викам:
- Другарю, какво насам по тези върхове и чукари?
А той - преливайки от здраве и оптимизъм - ми отговаря:
- А бе малко така, природата да видим, малко въздух да лапнем.
Един от нашите не изтрая и му рече:
- То един въздух ни остана, лапнете го и него, да го...
Погледнах Частния бизнес, помислих и му рекох:
- Нещо не я схванах тази история.
- Сега и въздуха ни лапнаха. Това е.
- Много си краен - рекох му на Частния бизнес, - много! Толкова неща направи за вас държавата. Свали данъците, не спира да говори колко ви обича и на вас разчита и още много други глупости.
Частния бизнес ядно ми рече:
- Тази песен с най-ниските и поносими данъци е най-голямото фалшименто, дето се носи по нашите земи. Истина е, но е вярно. Както всичко у нас. А това, което е вярно, не е истина! Хем са ниски данъците, хем държавата ни засмуква все повече и повече от джоба. Ризата от гърба ни свалят и на живо дерат кожата от гърба. По един организъм останахме, а те ни питат само това ли имаме, че още трябвало да вземат! И все ни дават примери как по света хората съвестно си плащали налозите и не мрънкали като нас. Ама там държавата им не е мащеха, не е пияният баща, дето като се прибере, счупва от бой всички в къщата, а самата къща прави на дреб. Ей това е нашата държава! Пияна мащеха, с кирка, лопата и гумени ботуши!
Така рече Частния бизнес, гласът му се загуби, изхриптя той и започна да бързо да посинява.
Добре е, че мога да оказвам първа помощ, та го свестих и подпрях на стената да не падне. И веднага се обадих на спешните телефони за помощ и подкрепа. Оттам рекоха да му дам валидол под езика и да чакам, че болниците били препълнени с такива както него.
Защо ми трябваше да ставам от леглото днес! Добре, оказах първа помощ, помогнах. Но ето, седя сега до болника и се чудя - когато се стигне до втора помощ, кой ще ни помогне!
Щото и аз нещо вече се задушавам...
