:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 433,374,522
Активни 260
Страници 10,069
За един ден 1,302,066
Реконтра

Частния бизнес

***
Станах от леглото и реших да изпълня старо обещание - да посетя Частния бизнес.

Той ми се видя нещо омърлушен, прежълтял, дето се казва, по един организъм само е останал. Пушеше евтин тютюн и се наливаше с менте-алкохол, ама менте с бандерол. Нямаше и помен от лъскавата къща, където преди време ме замеряше със скъпи пури и чуждестранни напитки.

- Как е? - викам и приятелски му смигвам.

Частния бизнес едва-едва ми отговаря:

- По-добре никога не е било. Само се чудя как ще свърши всичко това - да се гръмна или просто да се метна от последния етаж?

- Хайде стига бе! - опитвам се аз да бъда оптимист, не че имам сериозен повод да го правя. - Този песимизъм ще мине.

Частния бизнес въздъхва.

- И песимизма ли ще ни вземат? Щото аз вече дадох две кожи, заложих жената и децата, а къщата ми отдавна я взеха. Сега живея под едно дърво в парка. Ама чакам и там да дойдат и да турят данък - за спане сред природата.

- Не си прав - викам му на Частния бизнес. - Ако няма данъци, няма да има държава.

- Че сега да не би да има държава - контрира ме Частния бизнес. - Пет кинта давам на всеки, който ми докаже, че някъде е срещал човек, който е виждал с очите си държавата ни. Ние просто живеем в едно данъчно управление, на което по инерция му викаме държава - това си е.

Частния бизнес се задъхва, но не спира да говори:

- Държавата дойде и с кирка и лопата разкопа всичко това, дето с толкова труд го съградихме. Подозирала ни, че сме криели нещо, съмнявала се, че я лъжем и мамим, разбрала била, че говорим срещу държавата. Тъкмо си тръгнат данъчните, и след тях идват митничарите, после от две-три агенции и разни дирекции, а през цялото време ни наобикалят от полицията и ни бройкат... Скапана работа. С кирка, лопата и гумени ботуши дойде държавата. И без грам мозък!

Палим по нова цигара и Частния бизнес продължава.

- Когато не бях толкова частен бизнес, имах време за повече неща. Ходех често на излети в планината. И на един от излетите срещаме един от по-първите хора на държавата. Спряхме при него и му викам:

- Другарю, какво насам по тези върхове и чукари?

А той - преливайки от здраве и оптимизъм - ми отговаря:

- А бе малко така, природата да видим, малко въздух да лапнем.

Един от нашите не изтрая и му рече:

- То един въздух ни остана, лапнете го и него, да го...

Погледнах Частния бизнес, помислих и му рекох:

- Нещо не я схванах тази история.

- Сега и въздуха ни лапнаха. Това е.

- Много си краен - рекох му на Частния бизнес, - много! Толкова неща направи за вас държавата. Свали данъците, не спира да говори колко ви обича и на вас разчита и още много други глупости.

Частния бизнес ядно ми рече:

- Тази песен с най-ниските и поносими данъци е най-голямото фалшименто, дето се носи по нашите земи. Истина е, но е вярно. Както всичко у нас. А това, което е вярно, не е истина! Хем са ниски данъците, хем държавата ни засмуква все повече и повече от джоба. Ризата от гърба ни свалят и на живо дерат кожата от гърба. По един организъм останахме, а те ни питат само това ли имаме, че още трябвало да вземат! И все ни дават примери как по света хората съвестно си плащали налозите и не мрънкали като нас. Ама там държавата им не е мащеха, не е пияният баща, дето като се прибере, счупва от бой всички в къщата, а самата къща прави на дреб. Ей това е нашата държава! Пияна мащеха, с кирка, лопата и гумени ботуши!

Така рече Частния бизнес, гласът му се загуби, изхриптя той и започна да бързо да посинява.

Добре е, че мога да оказвам първа помощ, та го свестих и подпрях на стената да не падне. И веднага се обадих на спешните телефони за помощ и подкрепа. Оттам рекоха да му дам валидол под езика и да чакам, че болниците били препълнени с такива както него.

Защо ми трябваше да ставам от леглото днес! Добре, оказах първа помощ, помогнах. Но ето, седя сега до болника и се чудя - когато се стигне до втора помощ, кой ще ни помогне!

Щото и аз нещо вече се задушавам...
3
909
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
3
 Видими 
08 Юни 2011 22:27
Скапана работа. С кирка, лопата и гумени ботуши дойде държавата. И без грам мозък!



Редактирано от - sybil на 08/6/2011 г/ 23:35:54

08 Юни 2011 22:59
Че тя кога дойде, бе?Днес ли?Вчера ли?Преди 2, 5, 10 или 20 години?!
Откакто се помня , държавата винаги си е била такава! Частния бизнес ВЕЧЕ е недоволен!А досега защо не мърка?
09 Юни 2011 13:11
Гълов!
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД