|
| И тазгодишните резултати от изпитите след седми клас показаха значително разминаване с тенденциите от миналата година. |
Отличните работи по български език намаляват значително - тази година над 5.50 са получили 2870 ученици, докато м.г. с отличен са били оценени 4118 деца. Пълните шестици по български остават без промяна - 7. При математиката обаче отново има сериозна разлика - от 147 през 2010 г. на 69 сега. По-малко е разминаването при оценките над 5.50 по същия предмет, които са 1285. Тук обаче миналата година имаше голяма аномалия, нетипична за системата на външното оценяване - от 78 през 2009 г. отличните оценки се увеличиха на 1143.
Донякъде големите разлики се дължат на непрекъснатите промени, които просветното министерство прави в скалата за оценяване. През 2010 г. прагът за тройка беше свален на 14 т. и тогава пак не можеха да се сравняват резултатите с предходната година. Сега пък скалата беше върната на положението от 2009 г. и за тройка са необходими минимум 16 т. Със същата стъпка се променят и следващите нива. Под претекста на тези промени вчера от министерството заявиха, че е некоректно да се сравняват постиженията на учениците през тази и миналата година. Така отново не беше направен анализ на външното оценяване по основното му предназначение - да проследява и сравнява нивото на знания на децата. Единственият коментар на МОМН беше, че резултатите от двата изпита са съпоставими и че тестовете стават по-сложни.
Тази година средната оценка по български език от двата модула - за външното оценяване и за изпита за гимназиите, е 4.02, а по математика - 3.65. М.г. средната оценка по български беше 4.72, а по математика - 4.36. Преобладаващите оценки по български и литература са много добрите - 47.1%, докато по математика най-много са добрите оценки - 52.93%.
За втора поредна година просветното министерство провежда общ изпит, който обединява т.нар. външно оценяване и кандидатстването за гимназиите след VII клас. От ведомството отчетоха, че тази година повече деца са се "престрашили" да работят по втория модул за гимназиите. Прави впечатление, че почти два пъти се увеличава средният брой точки от допълнителния модул по математика - 11.89 т., докато м.г. е бил 6.19 т. При него максимумът е 35 т. от общо 100 за двата модула.
При преразказа няма голяма промяна в резултатите. Средният брой точки т.г. е 18.82, а м.г. - 19.02 т. Резултатите от преразказа не зависят от конкретния текст, а показват почти еднакво равнище на оценяваните компетентности на двата випуска, коментира Евгения Костадинова, шеф на дирекцията "Образователни програми и образователно съдържание" в МОМН.
Резултатите от външното оценяване по другите предмети са по-добри по история, география, биология и чужд език, докато резултатите по български, математика и химия намаляват спрямо м.г. Оценките по физика са без промяна. Обяснението на министерството за по-ниските резултати по двата основни предмета е, че тестовете са различни в сравнение с тези по природните и обществените науки. Например на теста по български език и литература има задачи, на които учениците трябва сами да напишат отговор, докато по другите предмети верният отговор е един от няколко възможни. Данните по области показват, че най-слаби са знанията на учениците в Разград и Търговище, най-добре се справят в София-град.
МЕРКИ
Зам.-министърът на образованието Милена Дамянова обяви, че ведомството ще предприеме серия от мерки, за да се подобри качеството на образованието. Още от тази есен ведомството ще започне да изпробва нова система за инспектиране и оценяване на децата. Целта е да се изравнят критериите за писане на оценки, за да се преодолеят разликите в текущото и външното оценяване на учениците, обясни Дамянова. Практиката е децата да получават по-високи оценки от учителите си и по-ниски при външно оценяване, включително и на матурите. Ще повишим контрола и ще следим дали учителите изпълняват графика за допълнителните индивидуални и групови консултации, обяви зам.-министърът. На регионално ниво ще се правят анализи на резултатите по различните предмети и какви са пропуските на учениците. В училищата пък ще се следи как работят учителите по даден предмет и какви са резултатите по него.
В четвърти клас проблемът е геометрията
Учениците от IV клас, които единствени успяват да задържат добри позиции в международните изследвания, отбелязват лек спад на знанията. Според данните от националните изпити, които се провеждат за пета поредна година, успеваемостта на децата в края на началния курс намалява спрямо м.г. Данните за постиженията на учениците от IV клас бяха представени вчера от просветното министерство заедно с оценките на седмокласниците.
Въпреки че според просветното министерство резултатите от миниматурите в IV клас са съизмерими с тези от 2010 г., процентът на верни отговори по всички предмети намалява. Най-голяма е разликата в постиженията на децата по математика - този година верните отговори са били 68.70%, докато миналата са били 70.50 на сто. Средният брой точки по математика е 13.74 от 20 възможни. Децата се справят най-добре с аритметичните задачи, а най-големи затруднения срещат при геометричните, които изискват наблюдателност, пространствено мислене и др.
Успеваемостта по български език и литература е 70.50% при 71.05% верни отговора през м.г. Средният брой точки е 14.1. Малките ученици показват добри постижения в областта на четене с разбиране и факти, свързани с изучавани автори и творби, и при задачите, които изискват степенуване на прилагателните имена. Най-трудни са им задачите за изписването на неударени гласни. Децата могат да възпроизвеждат правила, но имат нужда от повече опит при прилагането им, коментираха просветните експерти. Най-добра е успеваемостта по "Човекът и природата" - 76.75% верни отговора. При този предмет децата се затрудняват най-много при задачи за разбиране на процеси и явления. По "Човекът и обществото" проблемите, с които се сблъскват учениците, са свързани с темите от историческото съдържание. По този предмет процентът на верните отговори е 73.15 на сто.
Тестовете са по-добри и вече започват да се доближават до международните, за да има съпоставимост на данните, коментира зам.-министърът на образованието Милена Дамянова.
Въпреки че според просветното министерство резултатите от миниматурите в IV клас са съизмерими с тези от 2010 г., процентът на верни отговори по всички предмети намалява. Най-голяма е разликата в постиженията на децата по математика - този година верните отговори са били 68.70%, докато миналата са били 70.50 на сто. Средният брой точки по математика е 13.74 от 20 възможни. Децата се справят най-добре с аритметичните задачи, а най-големи затруднения срещат при геометричните, които изискват наблюдателност, пространствено мислене и др.
Успеваемостта по български език и литература е 70.50% при 71.05% верни отговора през м.г. Средният брой точки е 14.1. Малките ученици показват добри постижения в областта на четене с разбиране и факти, свързани с изучавани автори и творби, и при задачите, които изискват степенуване на прилагателните имена. Най-трудни са им задачите за изписването на неударени гласни. Децата могат да възпроизвеждат правила, но имат нужда от повече опит при прилагането им, коментираха просветните експерти. Най-добра е успеваемостта по "Човекът и природата" - 76.75% верни отговора. При този предмет децата се затрудняват най-много при задачи за разбиране на процеси и явления. По "Човекът и обществото" проблемите, с които се сблъскват учениците, са свързани с темите от историческото съдържание. По този предмет процентът на верните отговори е 73.15 на сто.
Тестовете са по-добри и вече започват да се доближават до международните, за да има съпоставимост на данните, коментира зам.-министърът на образованието Милена Дамянова.
Настоящата система си отива. Иде Новото образование, където резултатите от такива масови изпити ще са най-маловажните от всички неща.
