България сериозно изостава както в договарянето, така и в усвояването на средства от ЕС, и е с доста по-ниски показатели в сравнение със средното ниво за страните членки от Централна и Източна Европа. Това сочи доклад на одиторската компания KPMG, който отчита периода от 2007 до март 2011 г.



KPMG поставя страната ни на последно място от десетте проучвани страни по размер на договорените средства. Тук показателят за България е 37% при средно 53%. Латвия е сред отличниците със 76%, Литва е успяла да договори 68%, а Естония - 60%. Единствено по програми "Административен капацитет" и "Техническа помощ" сме на средното за десетте страни ниво.

В класацията по реално усвоени, т.е. разплатени средства сме предпоследни - с 10%, следвани от Румъния - със 7%. Тук отличнички са Латвия, Литва и Словения. Най-много разплатени средства - 30%, отчитат в Латвия.

България е най-големият двойкаджия по усвояване на пари за наука и иновации, за здравеопазване и за енергийни проекти, пише в проучването на KPMG. До март 2011 г. страната ни не е договорила и усвоила нито едно евро в тези три направления за разлика от други държави. Във въпросните области у нас не са предвидени отделни оперативни програми и средства се отпускат от други фондове. Това е причината сумите да са по-малки в сравнение с другите членки, но дори и те не се вземат.

За разлика от Словения, която е договорила 98% от парите, Литва с 85% и Полша със 77% България не е направила нищо в сферата на здравеопазването. За нашата страна чрез ОП "Регионално развитие" са предвидени 288 млн. лв. безвъзмездна помощ за модернизация на болниците, но KPMG отчита, че към края на март не е договорен и лев. След това обаче бяха подписани първите договори за 66 млн. лв. с 6 държавни болници и бе даден старт на първия етап от усвояване на европарите за здравеопазването. Втората порция договори на стойност 65 млн. лв. тържествено бе обявена преди дни от премиера Бойко Борисов в Александровска болница. Той лично съобщи, че евросредствата за общинските здравни заведения ще бъдат дадени през август. "Давали ли са ви толкова пари досега", запита той докторите. Премиерът обеща, че "поне 1 млрд. още" ще налее в здравеопазването, като от август ще даде 200 млн. лв. и на общинските лечебници. В националната програма за реформи е записано, че в следващия програмен период на ЕС ще има отделна оперативна програма "Здравеопазване".

Не по-розово е положението и в областта на науката и иновациите. Словения например е договорила 73% от парите по това перо, Литва и Румъния - по 68%, Полша - 67%. В националната програма за реформи правителството на Бойко Борисов е записало доста амбициозни цели, но в същото време бюджетът отделя минимален дял от БВП и на практика не финансира развойната и научна дейност. В програмата за реформи (2011-2015 г.) е записано, че "съгласно редица изследвания на ЕК за иновациите България е определена като "умерен иноватор", но все пак една от най-бързо догонващите държави членки в иновационната дейност". Отбелязано е, че т.г. 0.8% от планираните общо бюджетни разходи ще бъдат насочени за наука. А цел до 2020 г. за наука и иновации страната ни трябва да отделя 1.5 на сто от БВП. В програмата е записано още, че в следващия програмен период минимум 15% от структурните фондове на ЕС за България ще се използват за това.

Макар че за страната ни бяха заделени средства и за изграждане на газови междусистемни връзки с Гърция и Румъния, от няколко години усвояването им буксува. Само за сравнение - Литва е договорила 73% от парите от ЕС за енергийни проекти, Словакия и Чехия - по 53%, Латвия - 60% общо за енергия и околна среда.

Още в началото на декември 2009 г. ЕК одобри искането за финансова помощ за изграждането на връзки между газопроводните системи на България с Гърция (45 млн. евро) и с Румъния (9 млн. евро), както и за проекта "Набуко" (200 млн. евро). Средствата се отпускат по програмата за подпомагане на икономическото възстановяване. Първата стъпка по реализацията на проекта с Гърция бе направена в началото на март 2010 г., когато двете страни подписаха в Солун две споразумения за създаване на компании, които ще поемат планирането, изграждането и търговската експлоатация на газопровода, който ще свързва северния гръцки град Комотини със Стара Загора. Тръбопроводът ще бъде с дължина 170 км и ще даде възможност да се доставя газ на България през Гърция. Едва в края на ноември м.г. обаче МС даде разрешение за създаване на съвместно акционерно дружество между Български енергиен холдинг (БЕХ) и IGI Poseidon (Гърция).

Договорът за проектиране и изграждане на газова връзка между България и Сърбия бе сключен в средата на април. С него МРРБ предостави 4.9 млн. лв., от които 4.2 млн. лв. са безвъзмездна помощ от европейския фонд за регионално развитие. Министър Трайчо Трайков съобщи, че подготовката ще отнеме 19 месеца, и се очаква строителството да започне през 2013-2014 г.