Меглена Кунева е родена на 22 юни 1957 г. Магистър по право. Доктор на науките по екологично право. Кунева е била редактор и водещ в БНР. В кабинета на Сакскобургготски бе главен преговарящ с ЕС, зам.-министър на външните работи, министър на евроинтеграцията. През 2007 г. става първият европейски комисар от България с ресор защита на потребителите. В момента е съветник по правата на пътниците на еврокомисаря по транспорта и вицепрезидент на ЕК Сийм Калас. Председател е и на борда на директорите на Европейския център за политики. М. г. Кунева бе избрана в УС на френската банка БНП- Париба. На 6 юни 2011 г. инициативен комитет издигна кандидатурата й за президентските избори.



- Г-жо Кунева, защо на 5-ата година от членството в ЕС България продължава да е двойкаджия в усвояването на еврофондовете, както показва публикуваният наскоро във в. "Сега" доклад на KPMG?

- Защото имаме лошо управление. И неспособност да се играе по правила. Усвояваме на 100% държавния бюджет, а не можем да усвоим европейските средства. Откъде идва този двоен стандарт в усвояването? Очевидно там, където има стриктни правила, последващ контрол и отчетност, ние не можем да се справим. Ето това е разликата, която ни лишава от добавената стойност на членството в ЕС. Не само парите бяха важни. Важно беше чрез изразходването на тези средства да усъвършенстваме управлението и взаимодействието между администрацията, бизнеса и гражданския сектор. Всичко това можеше да обърне начина, по който се управлява България.

В следващите години Европа ще залага на услугите и на дигиталната икономика. Казват ми да не говоря за дигитална икономика, защото хората няма да ме разберат. Много лошо, ако е така. Защото за това ще дава пари ЕС - за наука, образование, енергийна ефективност. Точно по тези най-важни приоритети България е на дъното. Не става дума за наука заради самата наука. А наука, защото тя е икономика. Образование, защото то е икономика. Няма как да станем по-богати, ако не станем по-умни в съвременната икономика. Не може една страна да стане богата само от строежа на пътища. Разбира се, че трябва да ги има. Но не можеш да развиеш образованието и да върнеш най-добрите умове само с обещанието, че ще има нови магистрали.

- Казахте при представянето на кандидатурата си за президент, че не харесвате курса на сегашното правителство - отдалечавал ни от Европа. Как тогава си обяснявате подкрепата на Европейската народна партия за тази политика?

- Партиите в ЕС имат своите идеологии, политика. Но една Франция или Германия, които са с десни правителства (ЕНП) не спестяват своите критики по отношение на Шенген. Подобен тип "другарство" не е нещо, на което може да заложи една авторитетна национална политика.

- Погрешният ни курс не беше ли заложен още когато влязохме в ЕС неподготвени, с неработещи контролни системи и най-вече със зле функционираща съдебна система, която е фундаментът на пазарната икономика и правовата държава?

- България можеше да влезе в ЕС само през 2007 г. - вижте как замря процесът на разширяването след тази година. Ние днес говорим за ред проблемни области, но представяте ли си какво щеше да бъде, ако не бяхме подложени непрекъснато на външен контрол. Не може, когато сме си поставили срок още през 2000 г.,при започване на преговорите, да се присъединим към ЕС до 2007 г., това да не стане. Едно отстъпление от тази дата щеше да е удар по националното ни самочувствие. Както е удар по националното ни самочувствие провалът за Шенген. Никоя страна не влиза в ЕС идеално подготвена. Но не можем да виним членството за това, че тръгнахме надолу.

- Но цел, зад която не стоят воля и желание за промяна, се превръща в самоцел, в каквото е на път да се превърне членството ни в ЕС?

- Така е и това силно ме тревожи.

- Чувствате ли лична вина за това, че в преговорите за членство в ЕС не бяха добре защитени българските интереси и най-вече националното производство - в областта на енергетиката, земеделието, животновъдството? Нашите фермери буквално издъхнаха под натиска на щедро субсидирания европейски внос.

- Това не е така. Напротив. Всичко, договорено за България в областта на селското стопанство, е на възможно най-добрите условия. Ние се преборихме за най-високия референтен период. Взехме стартова година, която е много по-благоприятна за нашите производители, отколкото първоначално настояваше ЕС. Договорихме квоти, които все още не се запълват. Отделно българската държава може да дава допълнителна субсидия, за да изравни тази в старите европейски страни. По всеки сектор в земеделието сме взели максималното. Но ако нямаш умно управление на земеделието си отвътре, ако нямаш машини, износ, пазари, нещата няма да вървят.

- Влязохте в президентската надпревара с обещанието да се борите срещу монополите и да защитавате потребителите. Как смятате да го правите? Това бе и един от основните упреци срещу вас като еврокомисар - че не успяхте да защитите българите от финансовото иго на енергоразпределителни дружества, топлофикации, банки и мобилни оператори.

- Това може да се постигне само чрез вътрешна политика. Аз направих всичко възможно. Срещах се няколко пъти с ЧЕЗ, ЕВН, ЕОН. С ЧЕЗ влязох в открита война. Говорих многократно и с настоящия, и с предишния регулатор. Дадох им всички инструменти в ръцете. Стигнах максималното в заплахата да заведа наказателна процедура срещу България заради едномесечното отчитане на тока. Но няма как нещата, които ЕК и аз като еврокомисар сме предложили на хартия, да станат, ако българските власти не ги приложат.

- И как, ако станете президент, ще окажете натиск, за да си свършат властите работата за защита на потребителите?

- Аз няма да мълча. Смятам, че президентът трябва да отиде крачка напред от административното прилагане на правомощията си, отвъд ветото върху закон, който ощетява потребителите. Да, това ще го направя. Но ветото в България е само отлагателно. Много по-важно е, когато видиш действие, да го коментираш, да изразиш несъгласието си и да се опиташ да намериш мнозинство, което ще те подкрепи. Ние непрекъснато подценяваме обществото си.

- Да, но освен че няма законодателна инициатива, президентът няма и правото да свиква референдум. Смятате ли, че трябва да се разширят президентските правомощия?

- Не смятам, че на този етап и в следващите 5 години това ще бъде задачата на президента - да променя конституцията. Но той може да употреби силата, която има свободното слово. Тя не е сила в смисъл на власт. Но понякога е по-голяма от властта. Гласът в една демокрация е много важен, за да се преборим със собствената си апатия и неверие.

- Ние от години се давим в приказки, за което голям принос има и сегашният президент, но от това не е произтекло нищо сериозно.

- Зависи как се прави. Ако се обединят всички организации за защита на потребителите по някаква тема, ако се осъществява медиация между потребителите и бизнеса с участието на медиите, това вече ще има друг ефект. Смятам за правилно, че България е парламентарна република. Помислете си, ако в България има всемогъщ президент, човек, който концентрира в себе си цялата власт, колко опасно може да бъде. Ние сме все пак демокрация на 20-ина години. Широкото представителство, което в момента имаме в парламента, е по-добра гаранция за всички ни.

- Как да ви повярваме, че ще защитавате правата на потребителите, а не на банките, след като в края на мандата си като еврокомисар избрахте да отидете в банка, а не в потребителска организация?

- Бях избрана в борда на банката на общо събрание с участието и на най-дребните акционери, и то именно защото имам добра репутация в областта на защитата на потребителите. Докато бях комисар, водих много битки с банките, настоявах потребителят да е наясно за т.нар свързани продукти, да знае предварително дали когато сключва застраховка "Живот", не се обвързва и с друг финансов продукт. Аз не съм на работа в банката, а имам между 4 и 7 посещения годишно в т.нар. неизпълнителен борд. Иначе основните ми занимания са точно в неправителствения сектор: аз съм председател на борда на Европейския център за политики, член съм на борда на European woman international, на Лисабонския съвет. Така че за мен беше най-естествен ход да бъда издигната за президент от инициативен комитет.

- Отказвате да се позиционирате в класическата политическа схема ляво-дясно. Но може ли един политик да работи едновременно и за капитала, и за наемния труд?

- Това е едно старо разделение - трудът срещу капитала, потребителят срещу производителя. 21-ви век е векът на сътрудничеството. В мисленето си ние още сме в 19-и век. Тофлър въведе ново определение - prosumer. Не producer и не consumer. Зукърбърг какво е? Той е потребител и на следващия ден става производител.