България харчи най-много в Европейския съюз за полицаи и прокурори, но те се ползват с "най-ниското доверие в сравнение с всички останали страни - членки на ЕС". В резултат гражданите и бизнесът, от чиито данъци се издържат правоохранителните органи, плащат отделно за частна охрана и правна защита. Това сочи изследване за цената на правосъдието у нас, направено от институт "Отворено общество" в периода 2009-2011 г.



Сравнението с предишни изследвания сочи, че тази тенденция се запазва от 2008 г. до днес и реално няма съществена реформа в посока обвързване на разходите от бюджета с постигнатите резултати. Традиционно бюджетите на МВР и съдебната система се харчат предимно за заплати. Почти не остават средства за техника, която би подобрила работата им.

По брой и на съдии, и на прокурори, и на полицаи на глава от населението страната ни е сред първите места в ЕС. В Западна Европа броят на съдиите на 100 000 души население е 2-3 пъти по-малък, а в някои случаи дори 7 пъти по-малък (Великобритания, Ирландия), отколкото у нас.

По брой на прокурори България е сред лидерите в рамките на Съвета на Европа, като само Русия и няколко бивши съветски републики имат повече прокурори. "Броят на обвинителите в България е два пъти по-висок от средния в Европа и 5-10 пъти по-висок, отколкото в страни като Австрия, Италия, Франция, Ирландия", пише в анализа. В началото на кариерата си родните съдии и прокурори получават около 2.2 пъти по-висока от средната заплата за страната - което е около средното ниво за всички страни от изследването. Заплащането в края на кариерата им обаче е сред най-високите в Европа. Според данни на ЕК за разходи за прокуратурата, измерени чрез БВП на глава на населението, страната ни плаща за прокуратурата 45 пъти повече от Норвегия.

България е сред 6-те страни в ЕС с най-много полицаи на човек от населението (дори без "Гранична полиция" и ГДБОП). Съпоставка с държави с близко по брой население показва, че тук има два пъти повече полицаи от Швейцария и Швеция и около 1/3 повече от Австрия.

Полицейската дейност в България като цяло е щедро финансирана, отбелязва докладът. "Като разходи за полиция като дял от БВП България е на първо място в ЕС, откакто Евростат има данни за страната. България харчи за полиция два пъти повече от средното ниво в ЕС и три пъти повече от страни като Дания, Швеция, Финландия", пише още в доклада.

През тази година МВР е с най-висок бюджет от всички институции - 1 млрд. и 65 млн. лева. МВР е една от само 7-те институции в страната (заедно с НСО, министерствата на спорта и на образованието), които запазват растеж на бюджета си въпреки кризата. То дори е изпреварило по бюджет военното и социалното ведомство, които традиционно са най-високи. "Сега" многократно е отбелязвал, че дори при обявените от правителството на ГЕРБ съкращения МВР не оптимизира работата си.

В анализа се изтъква, че заради ниското доверие в разследващите хората не съобщават за всички престъпления и предпочитат сами да се погрижат за сигурността си, като наемат частни фирми и плащат за правна защита. Повече от половината фирми ползват СОТ, а около 10% имат наета и жива охрана. Средно на година една фирма дава по 3096 лв. за сигурност и 4448 лв. за правни услуги.

Анализаторите препоръчват въвеждане на повече гъвкавост в процеса на управление на собствеността на съдебната система. Предлага се МВР да се освободи от несвойствени дейности, както и да преосмисли своята политиката по персонала и привилегиите на служителите. Работещите в МВР, независимо на каква длъжност, се пенсионират рано и получават до 20 заплати обезщетение.



И ДАРЕНИЯ

Независимо от огромния бюджет МВР успя да събере само за първите три месеца рекордните 6.5 млн. лева от дарители. Тази информация излезе на фона на разкрития, че катаджии имат списък с дарители, които те не спират за нарушения. Вчера вътрешният министър Цветан Цветанов обяви, че при направената проверка 153 от 155 служители отричат да е имало разпоредба да не се проверяват автомобили по списък. И заключи, че няма "чадър" над спонсорите. Въпреки това МВР не смята да изкара от анонимност дарителите, ако те не пожелаят. Но са написани вече специални правила. Дарители не могат да бъдат осъдени, хора с образувано наказателно производство за умишлено престъпление от общ характер, както и фирми, които се управляват от следствени или хора с присъда. МВР ще приема вещи, пари, недвижими имоти, труд и услуги, ползване на обекти на интелектуална собственост и ценни книжа. Трябва да отказва обаче дарове от "анонимни дарители, дарения, които противоречат на морала и добрите нрави, предполагат получаване на материални и нематериални облаги от страна на дарителя и такива, които биха могли да попречат на изпълнението на основните задачи на МВР".

Вътрешното ведомство се отказва и от вещи, чрез които дарителят упражнява стопанска дейност. Преди време "Сега" писа, че оръжейните фирми от години "зарибяват" МВР със скъпи пистолети, пушки, боеприпаси. По този начин фирмите пласират скъпо оръжие, за което вътрешното ведомство след това си купува постоянно муниции. Според новите правила полицията няма да може да получава и бензин от петролните рафинерии, за да охранява самите производствени мощности. Трябва да бъдат отказвани и всички дарения като компютри и принтери на вносители на такава техника, които след това печелят от допълнителните поръчки за софтуер или зареждане на многоцветни принтери.

Всички дарения трябва да бъдат качени в интернет, но ще се съобщават само размерът и видът на дарението, както и кога е сключен договорът.