Почина правозащитничката Елена Бонер,
вдовица на академик Андрей Сахаров. 88-годишната Бонер е издъхнала в гр. Бостън, САЩ, след тежко боледуване. Тя е родена на 15 февруари 1923 г. в Туркестанската автономна съветска социалистическа република. Баща й, висш партиен работник, е разстрелян през 1938 г., а майка й е била осъдена на 8 г. изселване и в крайна сметка прекарва 17 г. по лагери и изселена. След ареста на родителите си Бонер живее с баба си и брат си в Ленинград. Завършва през 1940 г. училище и започва да учи педагогика. През 1953 г. завършва медицински институт в Ленинград и работи като лекар. През 1965 г. става член на КПСС. След разгрома на Пражката пролет през 1968 г. напуска партията през 1972 г. Същата година се омъжва за Андрей Сахаров, знаменит учен и дисидент, превърнал се в един от главните критици на комунистическия режим. През 1975 г. тя отива в Осло, за да получи от името на мъжа си Нобеловата награда за мир. Това предизвика гнева на Кремъл и двамата са изселени в град Горки, днес Нижни Новгород. През 1984 г. е осъдена за "клевета срещу съветския обществен и държавен строй". Често е била атакувана от властите, обвинявана, че е чужд агент, който подвел Сахаров да се обърне срещу страната си. Прахът на покойната ще бъде погребан на Востряковското гробище в Москва, след церемония по изпращането й в щата Масачузетс.
Хакери удариха и японската компания
за видеоигри Sega, която обяви, че от нейната база данни е била открадната информация на 1.3 милиона нейни потребители. Имената, датите на раждане, адресите на електронната поща и криптираните пароли на клиентите на онлайн мрежата Sega Pass са били откраднати. Подробности, свързани с плащанията, включително номерата на кредитните им карти, обаче са останали защитени, твърдят от компанията. Групата хакери Lulz Security, която атакува няколко компании за видеоигри, включително Nintendo, е предложила да открие и накаже нападателите на Sega Pass.
Около 3000 канадци протестираха
в събота в Монреал срещу добива на шистов газ, който изисква технология, енергично оспорвана и отричана от екологичните организации. Демонстрантите минаха през центъра на града, скандирайки срещу плановете за добив на този вид газ в провинция Квебек. Технологията за добив на шистов газ изисква използването на химикали, които се вкарват до разположените на голяма дълбочина шистови пластове, от които се извлича газ. Нейните защитници твърдят, че големите резерви от този вид газ в Северна Америка ще намалят зависимостта й от вноса на енергосуровини. Природозащитниците обаче опонират, че методът може да натрови с химикали подземните водни източници. Квебек е френскоговоряща провинция, а Франция наскоро забрани добива на шистов газ поради високия екологичен риск на технологията му. Великобритания спря добива, защото той може да доведе до земетресения. Американският щат Ню Йорк също се отказа от шистовия газ, поне докато не бъдат въведени стандарти срещу замърсяването на водите. Българското правителство даде на енергийния гигант "Шеврон" концесия за проучване на находището от шистов газ край град Нови Пазар. В парламента левицата поиска мораториум върху добива на шистов газ и независима експертиза от Министерството на околната среда и водите преди всякакви проучвания.












