Германия е изготвила компромисен план за спасяването на Гърция, разкрива сп. "Шпигел", цитирано от Дойче веле. Финансовият министър Волфганг Шойбле предлага подобрена версия на Европейския механизъм за финансов стабилност, която предвижда удвояване на средствата в него до 440 млрд. евро. Това означава, че страните - членки в ЕС, ще трябва да удвоят гаранционните си вноски във фонда. За Германия например това означава, че досегашната сума от 123 млрд. евро ще скочи на 246 млрд. евро.
Планът на Шойбле е опит да се разреши спор с Европейската централна банка (ЕЦБ), която, както и много от лидерите на страните от еврозоната, е скептично настроена към идеята да се размени съществуващият гръцки дълг за нови облигации с по-дълъг падеж. По този начин в спасяването на Гърция ще могат да участват частни кредитори като банки, застрахователни компании и пенсионни фондове. Германският канцлер Ангела Меркел вчера за пореден път заяви на конгрес на ХДС в Берлин, че във финансовото подпомагане на Атина трябва да имат принос и частни кредитори. ЕЦБ обаче неколкократно вече предупреди, че в резултат на преструктурирането на гръцкия дълг Атина може да спре да изпълнява финансовите си задължения, и гръцките облигации да отпаднат като начин за осигуряване на ликвидността на централната банка. Според ЕЦБ подобен план не само че няма да намали дълговете на Атина, но ще създаде проблеми на кредиторите, а и "заразата " може да обхване Португалия и Ирландия.
Вчера в Люксембург на двудневна среща се събраха финансовите министри на страните от еврозоната, за да обсъждат евентуалните планове за спасяването на Гърция. Шефът на еврогрупата и премиер на Люксембург Жан-Клод Юнкер пък предложи през уикенда на Гърция да бъде отпусната допълнителна финансова помощ от бюджета на ЕС, освен заемите, които страната вече получава.
Вчера в гръцкия парламент започнаха дебатите по вота на доверие към новото правителството на премиера Георгиос Папандреу. Депутатите ще гласуват във вторник. Днес Папандреу трябва да пристигне в Брюксел, където ще се срещне с председателя на ЕК Жозе Барозу и с президента на Европейския съвет Херман ван Ромпой.
ЕФЕКТИ
С една трета за последната година са намалели доходите на всяко осмо от десет семейства в гръцкия град Солун, съобщи електронното издание GRReporter, като цитира резултатите от обществено допитване, поръчано от Търговско-промишлената камара на Солун. В него са участвали 505 членове на Камарата и 300 физически лица. Свиването на разходите се е отразило и на фирмите в града, като 84% от тях отчитат намаляване на оборотите, освен това се увеличава броят на фалиралите компании. 87% от анкетираните са песимисти за бъдещето на икономиката на Гърция, а 64% очакват в следващите шест месеца доходите на гръцките домакинства да намаляват.
Друго социологическо проучване, публикувано във в. "Вима", пък показва, че почти половината от гърците се надяват парламентът да отхвърли тежките икономически реформи, които правителството на Георгиос Папандреу обещава да приложи, за да получи поредния транш от спасителния пакет, отпуснат на страната от ЕС и МВФ.
Друго социологическо проучване, публикувано във в. "Вима", пък показва, че почти половината от гърците се надяват парламентът да отхвърли тежките икономически реформи, които правителството на Георгиос Папандреу обещава да приложи, за да получи поредния транш от спасителния пакет, отпуснат на страната от ЕС и МВФ.












