Хиляди българи са заплашени да минат в нелегалност след последните промени в закона за гражданската регистрация, с които се въведе задължение да представиш документ за собственост или договор за ползване на имота за жилищни нужди при регистрация. За проблема алармира депутатът от левицата Мая Манолова - при нея вече идвали писма от хора, които живеят в незаконни постройки, без акт за собственост и не могат да се регистрират. Когато нямат регистрация по постоянен адрес, те пък не могат да си извадят лична карта.

Тази промяна, извършена преди около месец, засяга най-вече селското и ромското население, което не притежава документи за собственост на имотите си. Не повече от 10% от ромското население имат акт за собственост, твърди Манолова. Това означава, че когато техните наследници навършат години, за да си извадят за първи път лични карти, няма да могат да го направят, защото родителите им нямат акт за собственост на обитавания имот.

Според Искра Фидосова от ГЕРБ обаче няма проблем, защото в съответната община хората с нелегални постройки имали разписни листове, които също са документ за собственост.

Юристи от фирми за недвижими имоти обаче са категорични, че документ за собственост е или нотариален акт за собственост (констативен), или нотариален акт за разпоредителна сделка - продажба, дарение, замяна, прехвърляне срещу задължение за издръжка и гледане и др., или решение на Поземлена комисия за възстановяване на собствеността, ведно с протокол за въвод. Различният прочит на този текст от общините може да създаде хаос в гражданската регистрация, смятат депутати.

Не е ясно и как лицата, живеещи в домове за временно настаняване, ще могат да се регистрират по постоянен адрес и съответно да си сменят личните документи. Наскоро по време на парламентарен контрол министър Росен Плевнелиев, на чието подчинение е дирекция ЕСГРАОН, обясни, че "абсолютно възможно и допустимо е лицата от тези домове да заявят като постоянен адреса на дома". В тези домове обикновено пребивават сираци. Това означава, че те трябва да представят документ за собственост на дома за временно настаняване. В същото време обаче законът за гражданска регистрация казва, че на един адрес със съгласието на собственик на жилищен обект могат да се запишат такъв брой лица, който не надвишава повече от три пъти броя на лицата, които обичайно могат да обитават съответния обект.